Определение № 125 от 26.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500119 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№1561/15.01.2025 г., подадена от „А.“ЕООД, представлявано от управителя С.Г.Т., чрез адв.

В. В., против Определение №3542/17.12.2024 г. по в.гр.д.№3296/2024 г. на ОС – Пловдив, с което се връща Молба вх.№67674/25.06.2024 г., подадена от „А.“ЕООД, за отмяна на неприсъствено решение №1360/26.03.2024 г. по гр.д.№3387/2023 г. на РС – Пловдив.

Рлевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение – съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на Глава 6 от ГПК и разпоредбата на чл.50 от ГПК. Поддържа, че извършеното връчване на съобщението и постановеното неприсъствено решение по реда на чл.50 от ГПК е било нередовно. Видно от оформената разписка, връчителят на 28.03.2024 г. не е успял да връчи съобщението на „А.“ЕООД, като е отразил „Фирмата е напуснала адреса, има нови наематели“. Съдът е разпоредил да се залепи съобщение, което е сторено на 05.04.2024 г., като е оформено уведомление, като нито в уведомлението, нито в разписката към него е разяснена приложимостта на нормата на чл.50 от ГПК, като в същите се визира хипотеза по реда на чл.47 от ГПК, която процедура е неприложима. Порочността на връчването се извежда от обстоятелството, че в разписката съдебният служител е отразил, че фирмата е напуснала адреса /хипотеза по чл.50, ал.2 от ГПК/, а същевременно съдът е разпоредил да се залепи уведомление, което е приложимо в хипотезата на чл.50, ал.4 от ГПК. Счита, че институтът на фингирането връчване не е приложен коректно, като изначално не е имало основание за подобна процедура. С оглед на това, счита че не е извършено връчване на съдебния акт на 25.06.2024 г. чрез залепване, и респективно към датата на депозиране на молбата за отмяна на неприсъственото решение, не е бил изтекъл срокът за атакуване на неприсъственото решение. Настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд, за продължаване на производството по делото. Заявява доказателствено искане – да се изиска от ТП на НОИ 1

Пловдив копия от връчванията на съобщения и книжа на „А.“ЕООД по преписка вх.№510115-296.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване преграждащ производството съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител с представено пълномощно на л.14 от въззивното дело, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор.

При извършване на служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съдът констатира, че същият е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Актът е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на всяко образувано пред него производство, поради което е допустим.

По направеното с частната жалба доказателствено искане да се изиска от ТП на НОИ Пловдив копия от връчванията на съобщения и книжа на „А.“ЕООД по преписка вх.№510115-296, съдът намира същото за неоснователно. Исканите доказателства касаят спора по същество на производството по отмяна на неприсъствено решение, поради което не следва да се събират в настоящото производство, чийто предмет е с ограничен обхват.

Настоящият състав на съда намира обжалваният съдебен акт за правилен по същество, поради следните съображения:

Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за неправилно приложение на установената в чл.50, ал.2 от ГПК фикция за призоваване. Молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение №1360/26.03.2024 г. по гр.д.№3387/2023 г. на РС – Пловдив, е била депозирана на 25.06.2024 г. Неприсъственото решение, чиято отмяна по реда на чл.240, ал.1 от ГПК се търси, е било постановено на 26.03.2024 г. Същото не подлежи на обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК, следва да бъде връчено на страната, срещу която е било постановено, и тя има право в едномесечен срок от връчването да иска от въззивния съд отмяната му, при наличието на посочените в същата разпоредба предпоставки. По делото е налице върнато съобщение /на л.55 от делото на ПРС/ с отбелязване от 28.03.2024 г., направено от връчителя на съдебни книжа при ПРС П.Т.:

„Фирмата е напуснала адреса. Има нови наематели“. Върху съобщението е постановено разпореждане от 03.04.2024 г., с което съдът е разпоредил да бъде залепено уведомление по реда на чл.50 от ГПК. На л.64 от делото на ПРС е приобщено Уведомление от 05.04.2024 г. до „А.“ЕООД, в което е отразено, че връчителят е залепил уведомлението на вратата на магазина, както и е пуснал екземпляр от уведомлението в пощенската кутия, находяща се на стената до вратата на магазина. Отново е отразено в уведомлението, че фирмата е напуснала адреса.

2

При направена от настоящия съд справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „А.“ЕООД, с ЕИК ..., се установява, че към момента на започване на производството по гр.д.№3387/2023 г. на РС – Пловдив, както и към момента на постановяване на неприсъственото решение по това дело, дружеството е било с вписано седалище гр. П.“№57, като така вписаният адрес на управление на дружеството е бил променен на 25.06.2024 г., когато е вписан нов адрес на управление.

Удостоверяването на действията във връзка с връчването е скрепено с дата и подпис на връчителя и поради това констатацията за трайно отсъствие на адресата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Съдът е изпълнил задължението си да призове настоящия частен жалбоподател - ответник по делото на ПРС, по начина, указан в чл.50, ал.1 от ГПК - на адреса на управление, вписан в търговския регистър. Връщането на изпратените до този адрес призовки с удостоверяване, че дружеството фактически не пребивава на адреса, е достатъчно, за да се презумира редовното му призоваване по силата на чл.50, ал.2 от ГПК, и съдът да приложи съобщението и книжата по делото, като приеме за редовно връчването им. В конкретния случай съдът е сторил и нещо повече – разпоредил е да бъде залепено и уведомление до дружеството на адреса на управлението му, по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, което съдът не е бил длъжен да стори, тъй като тази процедура е приложима в хипотезата, в която на адреса на управление има канцелария, но връчителят не е могъл да намери достъп до нея, или не е намерил лице, което да е съгласно да получи съобщението. Едва след изпълнение и на тази процедура, съдът е приел за редовно осъществено връчването на преписа от неприсъственото решение на ответника „А.“ЕООД.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за нередовност на връчването, на основание изпълнението и на процедурата по чл.50, ал.4 от ГПК, наред с процедурата по чл.50, ал.2 от ГПК. В случая, връчването по реда на чл.50, ал.2 от ГПК е било редовно, поради което с връщане на съобщението с удостоверяване от връчителя на съдебни книжа, че фирмата е напуснала адреса, с посочване на имената и длъжността му, подпис и дата на удостоверяването 28.03.2024 г., е започнал да тече и едномесечният срок по чл.240, ал.1 от ГПК за депозиране на молба за отмяна на неприсъственото решение, и същият е изтекъл на 28.04.2024 г. Дори да се приеме, че едномесечният срок по чл.240, ал.1 от ГПК не е започнал да тече, поради липсата на разпореждане на съда съобщението да се приложи по делото и да се счита за редовно връчено, то същият е започнал да тече след изпълнението на процедурата по чл.50, ал.4 от ГПК – с изтичането на двуседмичният срок от залепване на уведомлението на 05.04.2024 г. В този случай срокът за депозиране на молбата за отмяна на неприсъственото решение е започнал да тече на 19.04.2024 г. и е изтекъл на 20.05.2024 г.

/тъй като 19.05.2024 г. е неприсъствен ден – неделя/.

Не може да се приеме тезата на частния жалбоподател, че на адреса ул.“С.“ №57 се намира шестетажна жилищна сграда, построена при сключено застрояване, което не позволява да се установи точния имот на място. Ангажимент на търговеца е да посочи адрес на управление, който да позволява в достатъчна степен да бъде локализирано мястото, на което извършва дейността си, или на което се намира лице, упълномощено да получава 3 съобщенията до него. Адресът на управление не съставлява самоцелно изискване на ТЗ към регистрацията на търговеца, а материализира задължението за публичност на дейността и възможността за контакти с търговеца, и връчването на книжа /в т.см. Решение №152/30.11.2009 г. по т.д.№478/2009 г. на ВКС – ТК/. Дори да се приеме, че връчителят не е могъл да намери достъп до канцеларията, тъй като на адреса са налице множество обекти, то връчването на съобщението по реда на чл.50, ал.4 от ГПК също е осъществено редовно, и съобразно това връчване срокът по чл.240, ал.1 от ГПК за депозиране на молбата за отмяна на неприсъственото решение, също е изтекъл.

По тези съображения правилен е извода на съда, че молбата за отмяна на неприсъствено решение, депозирана от молителя на 25.06.2024 г. е просрочена. Тъй като срокът по чл.240, ал.1 от ГПК е преклузивен, с изтичането му е погасено правото на молителя да иска отмяна на неприсъственото решение, поради което молбата е недопустима, и правилно е била оставена без разглеждане, и образуваното по нея производство е било прекратено. Ето защо, обжалваното определение е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3542 от 17.12.2024 г., постановено по в.гр.д.№3296 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което се връща Молба вх.№67674/25.06.2024 г., подадена от „А.“ЕООД, за отмяна на неприсъствено решение №1360/26.03.2024 г., постановено по гр.д.№3387/2023 г. на РС – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4