Акт от 11.01.2022, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

591

11.01.2022 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №833 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, представляван от Т. К. Д., със седалище и адрес на управление ***, против Заповед за налагане на санкции №РД-08-598#6 от 09.08.2021 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) –

Хасково.

Оспорващата считала обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Заповедта се оспорвала изцяло, във всичките й точки, като всички посочени нарушения не били описани точно. Липсвало правно основание за издаване на заповедта. Налице били нарушения на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Нарушенията били толкова съществени и тежки, че водели до нищожност на акта. Санкцията била наложена на основание чл.422 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г., обаче чл.422 от НРД на МД съдържал три алинеи. Санкцията била наложена на основание чл.421, ал.2 от НРД на МД за повторно извършено нарушение, но оспорващата не била извършила повторно нарушение, с оглед т.3 от Допълнителните разпоредби на НРД на МД.

Като конкретни съображения по отделните точки в жалбата се навеждат следните твърдения:

По т.1 – При така описаната фактическа обстановка не ставало ясно на коя дата, кой месец, коя година, в кой конкретен ден била извършвана проверката. Липсвала конкретизация на нарушението, което било и несъставомерно. Това нарушавало правото на защита на оспорващата. Тя не била променяла обстоятелствата по чл.122, ал.1 от НРД и не се налагало да уведомява РЗОК – Хасково.

По т.2 – Така описаното нарушение включвало термина „работен график“, а законът си служел с понятието месечен график. Не било ясно в какво точно се изразявало нарушението. Никъде в закона или НРД на МД не се сочело, че точно на вратата на амбулаторията следвало да е обявен т.нар. работен график. Оспорващата не била извършила нарушението, така както било визирано, защото на достъпно за нейните пациенти място била обявила своя месечен график и други изискуеми реквизити, и не следвало да й се налага санкция.

По т.3 –

Оспорващата твърди, че била обявила месечен график, а не работен график, който напълно съответствал на заявения от нея. Посочила била всичко необходимо на видно място.

По т.4 –

Напълно житейски възможно било във всеки един кабинет да свършат тест ленти, след което при необходимост да бъдат доставени. Водно-солиевите разтвори били налични. Твърдяло се, че са нарушени изискванията на чл.5, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО, но този закон в чл.5 не съдържал ал.2. Непосочването на правната норма правело невъзможно осъществяването правото на защита на оспорващата, която считала, че не била извършила нарушение. Не било констатирано нарушение на чл.415, ал.1, така, както било описано.

По т.5 – Тук било допуснато процесуално нарушение, тъй като не било посочено предложение второ от чл.218, ал.2, т.IА от НРД 2020-2022 за МД.

По т.6 – За нарушението по т.6.2 се твърдяло, че е извършено повторно, защото била издадена Заповед от Управителя на НЗОК, но не се посочвало за коя календарна година – 2020 или 2021 се отнасяла наложената санкция. Останалите визирани нарушения били извършени за първи път. Не се сочело в детайли в какво се изразяват тези нарушения.

По т.7 – Така описаните нарушения не съставлявали годно правно основание да се счита, че липсата на извършен и приложен и/или разпечатан ЕКГ запис на сърдечна дейност означавало непременно, че не е извършена профилактика на сочените лица.

По т.8 –

Посочен бил чл.184, без да било формулирано ясно, точно и конкретно коя от всички алинеи на тази правна норма евентуално била нарушена, за да можела оспорващата адекватно да защити правата си. В конкретния случай законът – чл.59, ал.11, т.2 от ЗЗО, давал две възможни алтернативи, а де факто освен прекратяване на договора с изпълнителя на медицинска дейност, на оспорващата била наложена и финансова санкция, което било злоупотреба с право.

По т.9 – Видно било, че пациентката била записана в регистъра на изпълнителя на медицинска дейност още от 2008 г. Оспорващата била извършвала на същата съответни прегледи и будел недоумения факта, как след около почти 13 години пациентката установявала кой е действителният й личен лекар. Било житейски нелогично човек да не знае кой е личният му лекар. Не било налице визираното нарушение и не следвало да бъде налагана санкция за това.

Излагат се съображения и относно размерите на наложените санкции, като се твърди, че липсвала обосновка за това, а всички констатирани пропуски в медицинската документация се дължали на технически грешки, поради което представлявали маловажен случай на нарушение, за което не следвало да се налага финансова санкция.

Развиват се и подробни доводи за това, че не следвало да бъде прекратен договорът на оспорващата с НЗОК.

Претендира се оспорената Заповед да бъде отменена изцяло.

Поради настъпилата смърт на физическото лице Т. К. Д., на мястото на жалбоподателя по делото са конституирани нейните наследници Д. Г. Д. и Г. Д. Д..

Същите заявяват, че не поддържат жалбата срещу Заповед за налагане на санкции №РД-08-598#6 от 09.08.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково в частта й (по т.8), с която се прекратява Договора за оказване на ПИМП с ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, а я поддържат в останалата част.

Ответникът, Директор на РЗОК – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, представя Заповед №РД-09-152/29.09.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково, с която без предизвестие от страна на РЗОК, поради смърт на лекаря, регистрирал индивидуална практика за извънболнична медицинска помощ, считано от 19.09.2021 г. се прекратява Договор №260496/07.02.2020 г. за оказване на ПИМП, сключен с ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, представляван от д-р Т. К. Д. – изпълнител на ПИМП. Излага съображения за неоснователност на жалбата в неоттеглената й част – насочена срещу Заповедта, в частта й, с която са наложени санкциите по т.1 до т.7.2 (вкл.) и т.9, и претендира в тази част същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Между

Националната здравноосигурителна каса, гр.София, представлявана от директора на РЗОК – гр.Хасково, като възложител, и ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, представляван от д-р Т. К.

Д., в качеството на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ИБМП), на 07.02.2020 г. е сключен Договор №260496/07.02.2020 г., на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., обн.ДВ бр.7 от 24.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г. (по-нататък само НРД за МД 2020-2022 г.), който договор влиза в сила от 1 януари 2020 г. е със срок на действие за срока на действие на НРД.

Със Заповед

№РД-08-598/06.07.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково, на основание чл.72, ал.2, ал.3 и чл.73, ал.1 от ЗЗО, чл.397 и §10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. и чл.11 от Инструкция №РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО на Управителя на НЗОК, е наредено извършването на проверка – пълна и по жалба, от РЗОК – Хасково на ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, с място на извършване: 1. СЗУ ***; 2. ***, ***, и по документи в РЗОК – Хасково, с посочени в заповедта обхват и срок на проверката и поименно определени служители – контрольори при РЗОК – Хасково, които да я извършат.

За резултатите от извършената проверка от определените служители е съставен Протокол №РД-08-598#1/30.07.2021 г., в който е посочено, че проверката е извършена от 09.07.2021 г. до 30.07.2021 г. и в 9 точки са изложени констатациите от нея и установените нарушения.

Протоколът е подписан от съставилите го служители, и видно от разписката под него, на 30.07.2021 г. екземпляр от същия е връчен срещу подпис на Т. К. Д., която е декларирала че е запозната с констатациите на протокола.

Съставен е и

Протокол за неоснователно получени суми №РД-08-598#2/30.07.2021 г., получен от Т. К. Д. срещу подпис на 30.07.2021 г.

Със Заповед

№РД-08-598#6/09.08.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково, на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, във връзка с чл.59, ал.11, т.2 от ЗЗО, чл.422 и чл.421, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г., въз основа на Протокол №РД-08-598#1/30.07.2021 г., са установени нарушения, изброени в точки от 1 до 9 (вкл.) и предвид разпоредбите на чл.413 и чл.412, ал.1, т.1 и т.2 от НРД за МД 2020-2022 г., на ЕТ „Д-р Т. К. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ са наложени общо 21 бр. финансови неустойки, в конкретни размери, за всяко едно нарушение, изброени в точки от т.1 до т.7.2 (вкл.) и т.9, общо в размер на 2 420 лв.

Съгласно разписката под текста на заповедта, същата е получена от адресата си на ръка срещу подпис на 10.08.2021 г.

Жалбата срещу

Заповед №РД-08-598#6/09.08.2021 г., подписана от Т. К. Д., е подадена в съда на 18.08.2021 г.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, Т. К. Д. е починала на 18.09.2021 г., а видно от Удостоверение за наследници изх.№0018/21.09.2021 г., след смъртта си същата е оставила наследници по закон Д. Г. Д.– съпруг и Г. Д. Д. – дъщеря.

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване и изхождаща от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита. Доколкото с оспорения акт се налагат имуществени санкции на едноличен търговец, то оспореният индивидуален административен акт не е съставен с оглед личността на представляващото търговеца физическо лице и след смъртта на последното наследниците му също разполагат с правен интерес от оспорването на акта, който би породил за тях неблагоприятни имуществени правни последици.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспорваният акт е издаден от Директора на РЗОК – Хасково като материално и териториално компетентен орган. Съгласно Раздел VI на сключения Договор за оказване на ПИМП, при констатирани нарушения от контролните органи по чл.72, ал.2 от ЗЗО по изпълнение на този договор, се налагат санкции, предвидени в глава двадесет и първа на НРД 2020-2022 г., които санкции съгласно чл.55, ал.3 от Договора се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК.

Заповедта е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването й. Напълно неоснователно е наведеното в жалбата възражение за липса на правно основание за издаване на заповедта, което да води до нейната нищожност. В чл.55, ал.2, т.6б от ЗЗО е предвидено, че Националните рамкови договори съдържат санкции при неизпълнение на договора, каквито санкции са предвидени в Глава двадесет и първа от НРД за МД 2020-2022 г. Ето защо процесната Заповед за налагане на санкции е издадена при законоустановената възможност за налагане на изпълнителя на медицинска помощ на санкции за нарушение на НРД за МД 2020-2022 г., т.е. почива на валидно правно основание.

Като цяло не се констатира отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на оспорения административен акт, тъй като поотделно за изброените в заповедта санкции е посочена конкретната разпоредба, която е счетена за нарушена, както и констатираните факти. Вписаните фактически и правни обстоятелства обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Съгласно ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В настоящия случай в заповедта се съдържа позоваване на извършена преди издаването й проверка и съставен Протокол за резултатите от същата. Безспорно се установява връчването на този Протокол на лицето – обект на проверката, както и не е спорно обстоятелството, че то не е изразило писмено становище по направените от длъжностните лица констатации в 7-дневения срок от връчването на протокола, съгласно предвиденото в чл.402 от НРД за МД 2020-2022 г., при което е спазен и редът за налагане на санкции, предвиден в чл.422 от НРД за МД 2020-2022 г.