Решение № 5421 от 29.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5421

Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20267050700244 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „А. А.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.*, представлявано от управителя М. М. К., чрез адв.И. С. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 696-ФК/22.12.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ ЗДДС. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради неспазване на установената от закона форма - чл.59, ал.2, т.5 АПК, тъй като липсва диспозитив относно постановената с нея ПАМ по чл.186, ал.1 ЗДДС; липсва конкретен анализ по отношение определение срок на ПАМ; не е установен по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, както и неговата вина; позовава се и на решение на СЕС по дело С-97/2021г. Поради изложените съображения моли съда да отмени заповедта. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, редвно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 28.10.2025г. в 9:40 часа, инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършили проверка на обект – автосалон, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „А. А.“ ЕООД, [ЕИК]. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0440539/28.10.2025г. Последвали две документални проверки на дружеството, съответно по Протокол № 0135072/04.11.2025г. и Протокол № 0170988/28.11.2025г. Първата проверка обхващала получени наложени платежи за извършени продажби на авточасти, констатациите от която са отразени в Приложение № 1 към ПИП № 0135072/04.11.2025г. Втората документална проверка обхващала предоставени по ел.път на 25.11.2025г. 12 бр. електронни изявления от „Е. Е.“ АД и 4 бр. справки от електронните масиви на НАП – фискални устройства с дистанционна връзка, по горепосочените товарителници. По отношение на товарителница № 5300595207736/29.07.2024г., било установено, че се отнася за стока – „кора багажник“. Съгласно електронно изявление /ЕИ/ D3340849174/29.07.2024г. М. М. К. – представител на „А. А. ЕООД, е предал пратката на К. Г. Т. – представител на „Е. Е.“ АД на 29.07.2024г. в офис на Е. /9027/ [населено място], Кайсиева градина, за получател – В. Н. Б., до офис на Е. /5601/ [населено място] със заявен наложен платеж 80лв. Съгласно ЕИ D3341898967/30.07.2024г. В. Н. Б. е приел пратката от А. Н. Р. – представител на „Е. Е.“ АД в офис на Е. /5601/, [населено място] и е заплатил наложения платеж от 80лв. Според ЕИ D3349393742/03.08.2024г. М. М. К. – представляващ „А. А.“ ЕООД, е приел наложения платеж от 80лв. от К. Е. Ж. – представител на „Е. Е.“ АД в офис на Е. /9027/, [населено място], К. Г.. При извършена справка в ИМ на НАП, ФУ с дистанционна връзка, било установено, че за периода 29.07.2024г. – 03.08.2024г., фискален касов бон за 80лв. не е издаден.

При тези констатации било прието, че „А. А.“ ЕООД е извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което срещу дружеството е съставен АУАН № [рег. номер]/28.11.2025г.

Въз основа на АУАН било издадено НП № 868316-[рег. номер]/22.12.2025г., с което на дружеството на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция, в размер [рег. номер].

На 22.12.2025г. Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 696-ФК/22.12.2025г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква а) ЗДДС постановил: „А. А.“ ЕООД с [ЕИК], адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ап.*, адрес по чл.8 от ДОПК: [населено място], [улица], ап.*, с представляващ М. М. К., принудителна административна мярка – автосалон, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „А. А.“ ЕООД с [ЕИК] и забрана достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Запечатването следва да се извърши в срок до 3 /три/ дни от датата на влизане в законна сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.“ Видно от оформената разписка към заповедта, същата е съобщена на дружеството на 12.01.2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК (ЗППАМ е връчена на 12.01.2026г., а жалбата е подадена по ел.път на 26.01.2026г./л.22/), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, настоящият състав констатира следното:

Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, изменена /поправена/ със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г., на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган .

Заповедта обаче е издадена при съществено нарушение на изискванията на форма, т.к. не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.5 АПК – липсва ясна и недвусмислена разпоредителна част, поради което е нищожна.

Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

За неизпълнение на горепосочените задължения разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.

Независимо от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, като в случая е приета за установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква а) ЗДДС – не е издаден съответен документ за продажба по чл.118.

Видно от обстоятелствената част на обжалваната заповед, в същата са посочени конкретни данни за извършените на жалбоподателя и стопанисвания от него търговски обект проверки, събраните доказателства, установеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го установяват. Дадена е и правната квалификация на установеното нарушение – чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., както и че същото обосновава прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, буква а) ЗДДС – запечатване на обект за срок до 30 дни.

Разпоредителната част на заповедта е оформена по следния начин: „ПОСТАНОВИХ: А. А.“ ЕООД с [ЕИК], адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ап.*, адрес по чл.8 от ДОПК: [населено място], [улица], ап.*, с представляващ М. М. К., принудителна административна мярка – автосалон, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „А. А.“ ЕООД с [ЕИК] и забрана достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Запечатването следва да се извърши в срок до 3 /три/ дни от датата на влизане в законна сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.“.

В така оформената разпоредителна част липсва обективирана воля на административния орган за това, че налага на „А. А.“ ЕООД принудителна административна мярка запечатване на посочения търговски обект - автосалон, което е равносилно на липсата на разпоредено прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, буква а) ЗДДС. Посочването в обстоятелствената част на заповедта на правните разпоредби, индивидуализацията на нарушението и идентификацията на търговския обект, не замества волята на издателя на акта, която следва да е ясна, недвусмислена и изрична, и не може да се извежда по тълкувателен път от установените при проверките факти и основанията в закона.

Фактът, че в разпоредителната част е посочено, че се забранява достъпа до обекта за срок от 14-дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 ЗДДС не обосновава различен извод, т.к. забраната на достъпа до обекта не е самостоятелна ПАМ, а както следва от разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗДДС е последица от ПАМ по чл.186, ал.1 ЗДДС и фактически осигурява нейното изпълнение. В този смисъл от обективирането на воля за забрана достъпа до обекта за срок от 14-дни не може да се предполага воля за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, буква а) ЗДДС – запечатване на търговския обект за срок от 14-дни, т.к. предвид характера на ПАМ – индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК, волеизявлението на административния орган не може да се предполага или извежда по тълкувателен път, а следва да е изрично.

Основният елемент на всеки индивидуален административен акт е неговата разпоредителна част - чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Целта на разпоредителната част на индивидуалния административен акт е да обективира волята на издателя на акта - проявата на неговата власт едностранно да предизвика правни последици. Тъй като именно разпоредителната част създава права или задължения, или отнема права, тя трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените задължения. В случая тези изисквания не са спазени, което съставлява нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.5 АПК. Нарушението на това изискване е всякога съществено, т.к. води до невъзможност да бъдат осъществени права и задължения на адресата, нарушава правото му на защита и не предоставя свобода за доброволно изпълнение на акта.