Решение № 403 от 07.07.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. В., 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420101279 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявени от Н. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Д.Д.”******* против ”Д.Д.Г.”СД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г.,искове с правни основания чл.чл.344 ал.1 т.т.1-3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

Ищецът твърди,че работел в ответното дружество на длъжността ”електротехник промишлено предприятие” по трудово правоотношение,възникнало на основание трудов договор №375/15.11.2017 г.,считано от същата дата,който трудов договор бил сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ.

На 18.02.2022 г. му била връчена заповед №184/ 18.02.2022 г.,издадена на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ,с която трудовото му правоотношение се прекратявало, считано от същата дата.

Бил останал изненадан и учуден,тъй като нито през м.02.2022 г.,нито пък от началото на 2022 г.,бил подавал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие.

Ищецът намира уволнението незаконно,а самата заповедта незаконосъобразна.Не бил писал и не бил подавал през 2022 г. такава молба.При постъпването му на работа бил накаран да подаде и молба за 1 прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,без обаче върху иначе написаната и подписана от него молба да постави дати - нито дата на подаване,нито дата,от която да иска прекратяване на трудовото правоотношение.При поискване на копие от трудовото му досие бил установил, че върху така подадената молба имало поставени две дати 17.02.2022 г. на подаване и 18.02.2022 г. - от която искал прекратяване на трудовия договор.Тези дати не били изписани от него.

Исканията са:

1.уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - отменена;

2.ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност/”електротехник промишлено предприятие”/;

3.ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:

3.1.обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода 18.02.-18.08.2022 г. в размер на 4 251 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата;

3.2.разноските по делото.

Ответникът,в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,е депозирал писмен отговор,чрез адв.Ц.С. от АК В. гр.В. ул.”Л.”№11 ет.5 Адвокатско дружество ”П.К.”.Намира исковете неоснователни.

Трудовото правоотношение било прекратено законосъобразно.Работодателят бил спазил процедурата по прекратяването.Ищецът не бил доказал твърденията си.

По делото са събрани следните допустими,относими и необходими писмени доказателства:

Молба от 14.11.17 г. от ищеца до управителя на ответника ”моля да бъда назначен като ел. техник,считано от 15.11.2017 г.”.Молбата е изпълнена изцяло ръкописно,на кариран лист.

Трудов договор №374/15.11.2017 г.,с който ответникът /работодател/ е възложил на ищецът/работник/ да изпълнява длъжността ”електротехник промишлено предприятие”,с основно месечно трудово възнаграждение 460 2 лв.,с допълнително възнаграждение/клас прослужено време/ 3% или 13.80 лв.за неопределено време и за пълно работно време/8 ч./.

Допълнително споразумение към трудовия договор №4/ 04.01.2021 г.,видно от което основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е било увеличено на 650 лв.,а класът прослужено време - на 8.4%/54.60 лв./.

Молба от 17.02.22 от ищеца до управителя на ответника ”моля да бъда освободен от работа по взаимно съгласие,считано 18.02.22”.Молбата е изпълнена изцяло ръкописно,на кариран лист.

Заповед №184/18.02.2022 г. на управителя на ответника,с която и на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ/по взаимно съгласие/ е било прекратено трудовото правоотношение между страните.Заповедта е била връчена на ищеца на същата дата.

Изходяща от ответника справка за отработените дни и изплатените заплати за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2022 г. на ищеца,видно от която брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 708.50 лв..

Регистрационна карта от 28.02.2022 г. и служебна бележка от 17.06.2022 г. от Дирекция ”Бюро по труда” гр.В. и справка от НАП-ТД гр.В.Т. за актуалното състояние на действащите трудови договори на ищеца за периода 01.03.-16.06.2022 г.,видно от които след прекратяване на правоотношението до приключване на устните състезания по делото,ищецът не е започнал работа.

Допусната и изслушана е съдебно-графическа експертиза,вещото лице по която е установило,че:

1. не е възможно да се направи обоснован отговор на въпроса датите 18.02.22 и 17.02.22 в молбата за освобождаване от работа изпълнени ли са от ищеца,поради краткостта на текста и ограничения графичен материал.Не може да се установи и дали се касае за дописване,тъй като няма застъпване на щрихи;

2. ръкописните текстове датите 18.02.22 и 17.02.22 и останалата част от текста в молбата за освобождаване от работа са изпълнени с пишещо средство ”химикалка” с различни по състав багрилни компоненти в химикалната паста;

3. ръкописните текстове в молбите за освобождаване от работа и за 3 назначаване са изпълнени с пишещо средство ”химикалка” с партидно сходни по състав багрилни компоненти в химикалната паста;

4. хартията,върху която са написани молбите за освобождаване от работа и за назначаване,са партидно сходни.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства, намира за безспорно от фактическа страна следното:

Страните са били във валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал при ответника длъжността

”електротехник промишлено предприятие”,с брутно месечно трудово възнаграждение 708.50 лв..

Правоотношението е било прекратено на 18.02.2022 г. от страна на работодателя.

След прекратяването на правоотношението,ищецът е останал без работа в периода 18.02.-23.06.2022 г. вкл.25.02.-30.07.2009 г..

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че исковете са допустими,като предявени от правен субект с интерес и в срок.По основателността им:

Исковете по чл.344 ал.1 т.т.1 и 2 от КТ:

Искът по т.1 е основателен/респ. и обусловеният от него иск по т.2/уволнението следва да бъде признато за незаконно и отменено и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

По взаимно съгласие на страните /чл.325 а л . 1 т . 1 о т КТ/ трудовият договор може да се прекрати,ако и двете страни са изразили писмено волята си за това.Страната,към която е отправено предложението,е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.Ако тя не направи това,смята се, че предложението не е прието.

В случая,Съдът приема,че се касае за порочната практика при подаването на молбата за назначаване работникът да бъде каран да подписва и молба за напускане без дата.Доказателствата за това са преки - еднакви листове и химикалки/при положение,че между подаването на двете молби следва да е изтекъл период от 4 г. 3 м./, дописване на датите в молбата за прекратяване на трудовия договор.Действително,не може да се установи кога 4 и от кого е извършено дописването,но е установен факт,че се касае за дописване - различен химикал и с допусната смислова грешка - ”считано 18.02.22” вместо ”считано от 18.02.22”.

Практиката е незаконосъобразна,доколкото волята на работника не е формирана свободно и валидно,най-малкото защото е и в противоречие със законовото изискване предложението да е било прието в едноседмичен срок.А несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване на трудовия договор прави прекратяването на трудовия договор незаконно решение №1865/08.02.2006 г. по гр. дело №1374/2003 г. на ВКС,III г.о. .

По изложените съображения,Съдът приема,че не е налице валидно изявление от страна на ищеца за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,прието своевременно от ответника.Съответно,не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на договора основание за прекратяване, т.е. прекратяването е незаконосъобразно.

Иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ:

Искът за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа поради уволнението е частично основателен,като доказан изцяло по основание и частично по размер.Искът е основателен и следва да бъде уважен за периода 18.02.-23.06.2022 г. вкл./предвид констатациите за времето,през което ищеца е останал без работа/ и за сумата от 2 995.02 лв./доколкото ответникът не е оспорил твърдението на ищеца за брутно трудово възнаграждение от 708.50 лв./,която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

В останалата му част до пълния му размер,искът следва да бъде отхвърлен.

Разноските по делото:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху уважените искове от общо 219.80 лв.,както и 390 лв.възнаграждение на вещо лице,а на ищеца-разноските по делото/адвокатски хонарар/, съразмерно уважената част от претенциите - 640.07 лв. /доколкото не е посочено възнаграждението по всеки от трите иска поотделно,Съдът приема разпределяне поравно/.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по 5 делото/адвокатски хонорар/,съразмерно отхвърлената част от претенциите 196.97 лв..

По компенсация,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 443.10 лв. деловодни разноски.

Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно.Същото не надвишава значително/повече от два пъти/ законоустановеното минимално/съгласно чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1 237.57 лв./.

Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението,доколкото се присъжда обезщетение,в тази част на решениеточл.242 ал.1 от ГПК.

Водим от горното,Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Д.Д.”******* от длъжността ”електротехник промишлено предприятие” в ”Д.Д.Г.”СД, ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г., извършено със заповед №184/18.02.2022 г. на управителя на СД.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Д.Д.”******* на заеманата преди уволнението длъжност - ”електротехник промишлено предприятие” в ”Д.Д.Г.”СД, ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г..

О С Ъ Ж Д А ”Д.Д.Г.”СД,ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г., да заплати на Н. Б.

Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Д.Д.”******* следните суми:

6

-2 995.02 лв.-обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода 18.02.-23.06.2022 г. вкл.;