Определение № 196 от 10.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Варна, 10.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000117 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 18347/16.07.2024г. на „ЖЕЛЕВ“ ООД-гр. Варна, ЕИК 103161013, представлявано от управителя К.Ж.Ж., чрез адв. М. Б. от АК- гр.

Бургас, и въззивна жалба вх. № 19808/02.08.2024г. на ДП „ФОНД „ЗАТВОРНО ДЕЛО“- гр. София, ЕИК 129009070, представлявано от изпълнителния директор Н. Д.а, чрез адв. Н. Д. от АК- София, срещу част от решение № 289/24.06.2024г., постановено по т. д. № 439/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от ДП „Фонд затворно дело“ осъдителни искове срещу „Желев“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1). сумата 323 892 лв., представляваща обезщетение за ползването на имот № *** за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с вземането на „Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 1 106 531лв., представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД, ЕИК 103161013 в ПИ *** сгради; 2). сумата 136 457.16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода от 02.08.2020 г. до 02.08.2023 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен; 3). сумата 314 928 лв., представляваща обезщетение за ползването на имот № *** за периода от 29.09.2018г. до 1

31.12.2020г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с вземането на „Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 575 935 лева, представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД в ПИ *** сгради; 4). сумата 44 278.88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

По въззивните жалби е било образувано в. т. д. № 452/2024г. по описа на ВнАпС, ТО, по която е извършена проверка за допустимост и редовност на жалбите. С определение № 599/18.09.2024г. съставът на ВнАпС е констатирал, че въззивната жалба на „Желев“ ООД- гр. Варна, подадена чрез адв. М. Б., е нередовна по смисъла на чл. 260, т. 4 ГПК, тъй като изявленията в нея създават неяснота по отношение на това коя част от решението е предмет на въззивно обжалване, както и какво е искането към въззивната инстанция.

Жалбата съдържа оплаквания, относими към мотивите на обжалваното решение, което няма осъдителен диспозитив по съществото на спора, а искането е за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати повече от 0.46 кв. м на месец за ползвана площ, съответно: за сумата над 14 720 лв. за имот 1779 и за сумата над 66 240 лв. за имот 1776, както и за присъдените лихви за забава. Делото е върнато на първоинстанционния съд за последващо администриране на жалбата.

След дадени указания на въззивника от администриращият съд, представителят на „ЖЕЛЕВ“ ООД- гр. Варна представя уточняваща молба вх.

№ 2875/13.11.2024г., с която указанията не са изпълнени, но вече е очевидно, че въззивна жалба е недопустима в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение, както следва: 1./ за целия размер на присъдена сума от 136 457.16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху обезщетението за ползването на имот № *** за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г. и 2./ за целия размер на присъдена сума от сумата 44 278.88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху обезщетението за ползването на имот № *** за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г. Въззивникът, който е ответник по посочените акцесорни искове за мораторни лихви няма правен интерес да 2 обжалва първоинстанционно решение № 289/24.06.2024г., постановено по т. д.

№ 439/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, тъй като, съобразно диспозитива, който съответства на мотивите, тези осъдителни искове са отхвърлени като неоснователни, а не поради погасяването на вземанията чрез съдебно прихващане.

По тези съображения, след като представителят на ответникът „Желев“ ООД- гр. Варна изрично е потвърдил с уточняваща молба вх. № 2875/13.11.2024г. недопустимото сезиране на въззивния съд, производството по жалбата, насочена срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му по двата оценяеми акцесорни иска за мораторни лихви, следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес.

След влизане на прекратителното определение в сила на въззивника ще бъдат дадени указания за надлежно уточняване на искането към въззивния съд по допустимата част от жалба вх. № 18347/16.07.2024г.

По тези съображения, на осн. 267 ГПК, ВнАпС, ТО, III- ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно т. д. № 117/2025 г. по описа на ВОС, Търговско отделение, образувано по въззивна жалба вх. № 18347/16.07.2024г. на „ЖЕЛЕВ“ ООД-гр. Варна, ЕИК 103161013, представлявано от управителя К.Ж.Ж., чрез адв. М. Б. от АК- гр. Бургас, с която се обжалва първоинстанционно решение № 289/24.06.2024г., постановено по т. д. № 439/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта съобразно петитума на жалбата: „за целия размер на присъдена сума от 136 457.16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху обезщетението за ползването на имот № *** за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г.“ и „за целия размер на присъдена сума от сумата 44 278.88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху обезщетението за ползването на имот № *** за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г.“, поради липса на правен интерес.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, с частна жалба, 3 в едноседмичен срок от връчването му на страните.

При постъпване на частна жалба срещу настоящото прекратително определение въззивното производство ще бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по частната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4