Решение № 35 от 16.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20223100502030 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 54321/08.08.2022г., подадена от “КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, срещу решение №2373/15.07.2022г., постановено по гр.д. № 16430/2021г. на РС - Варна, 16 съдебен състав, с което е прието за установено по предявения от „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061, гр. Варна, срещу „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК 202745272, гр. София и „ПИ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК 202800893,гр.София иск, че в полза на „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061, гр.Варна съществува вземане в размер на 3116.61лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби" АД фактура №**********/27.11.2009г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „КНМ ГРУП" ЕООД на „ИНТЕЙК" ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 22.01.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9756/2014г., 31 с-в в полза на „КНМ Груп" ЕООД, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, а в условията на евентуалност за неговата неправилност. Сочи се, че искът цели установяване на факт. Поддържа се, че облигационно право може да бъде защитено само чрез осъждане на страна да изпълни определено задължение. Навежда се оплакване, че съдът не е анализирал възражението на въззивника по чл.40 ЗЗД, в подкрепа на което възражение се излагат подробни доводи. Излага се, че договорът на „Интейк“ ЕООД е бил и развален. Моли се за обезсилване на решението като недопустимо, в 1 евентуалност за отмяната му и отхвърляне на иска. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „ИНТЕЙК“ ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника адв. Д. Д..

Излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, като счита първоинстанционното решение за допустимо и законосъобразно. Твърди, че предявеният иск има за предмет установяване право на вземане, а не установяване на факт. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че ответникът „Пи Маркет“ ЕООД, в качеството си на взискател, е образувал изпълнително дело за събиране на същото вземане, предмет на настоящото производство. Твърди, че обстоятелството относно това дали договорът за цесия е развален или не, няма значение за допустимостта на постановеното решение, а би било въпрос по основателността на заявената претенция. Поддържа, че договорът за цесия от 23.10.2014 г. не е развален, като излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, съответно заявява, че е носител на вземането по него. Счита, че не може да бъде споделен довод за доказан фактически състав по чл.40 ЗЗД. В заключение счита подадената въззивна жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а решението на ВРС да бъде потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

С молба вх. № 58251/24.08.2022 г. вторият ответник в първата инстанция „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, чрез законния си представител, отправя изрично изявление за присъединяване към жалбата на „КНМ ГРУП“ ЕООД. С определение №3684/05.10.2022г. „Пи Маркет“ ЕООД е конституирано като въззивник по делото.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

По допустимостта на решението в обжалваната част, след съобразяване на наведените в тази връзка възражения от ответника, въззивник в настоящото производство, съставът на въззивния съд намира, че в разглеждания случай изложените фактически твърдения от ищеца обосновават процесуална допустимост на установителния иск, доколкото за ищеца е налице правен интерес от разрешаване на спора относно принадлежността на вземането, възникнал между двама претенденти, които черпят правата си от един и същ праводател. Интересът от този иск произтича от твърдението, че ищецът е лишен от възможността да встъпи като взискател в изпълнителното производство, независимо, че се легитимира като приобретател на вземането в хода на процеса. Фактът, че съобразно 2 поредността на цесиите от външна страна формално легитимиран като титуляр на вземането е ответникът „Пи Маркет“ ЕООД, обуславя интереса на ищеца от търсената защита да установи правото си, а не факт, както се твърди от въззивника. Неоснователни са доводите относно наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иска, а именно сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр.д. №9756/2014г. по описа на ВРС. Субективните предели на СПН на съдебния акт се разпростират единствено върху страните по делото, които от обективна страна са обвързани относно решаващия извод на съда за съществуването на спорното право в патримониума на кредитора. В същото време обаче, претенцията на „Пи Маркет“ ЕООД за титулярство на вземането спрямо „Интейк“ ЕООД не е предмет на този спор и не е преклудирана от силата на пресъдено нещо.

Възражението на въззивника за недопустимост на иска поради разваляне на договора за цесия с „Интейк“ ЕООД също е неоснователно.

Въпросът дали облигационната връзка в действителност съществува, или договорът между страните по него е развален с обратно действие, касае съществото на спора при преценка дали ищецът надлежно е доказал по делото правоотношение с цедента, от което за него са се породили и съществуват към момента на приключване на съдебното дирене права.

Всичко изложено обосновава извод за процесуална допустимост на установителния иск, предявим от „Интейк“ ЕООД.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявена искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, от ищеца „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.Ж." № 22, представлявано от управителя Р.К.М. срещу ответниците „КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. Люлин, Търново, бл.срещу блок 817 и „ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК 202800893, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин", ул.

„Търново" за признаване за установено, че в полза на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.Ж." № 22 /партер - вътр. Двор/, представлявано от Р.К.М. съществува вземане в размер на 3116.61лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби" АД фактура №**********/27.11.2009г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „КНМ ГРУП" ЕООД на „ИНТЕЙК" ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 22.01.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9756/2014г., 31 с-в в полза на „КНМ Груп" ЕООД.

В исковата молба се излага, че с решение по гр.д. № 9756/2014г. по описа на Районен съд-Варна е уважен предявен от „КНМ Груп” ЕООД срещу “Енерго-Про Продажби” АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3116.61лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по фактура №**********/27.11.2009г. В хода на разглеждане на първоинстанционното производството, „КНМ Груп” ЕООД прехвърля на 3 ищеца вземането си по корекционната процедура, с договор за цесия, сключен на 23.10.2014 г. След влизане в сила на решението в полза на „КНМ Груп” ЕООД, е издаден изпълнителен лист на 22.01.2019г., а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014г., сключена между страните по договора за цесия, цедентът „КНМ Груп” ЕООД е поел задължение да предаде на ищеца, в качеството му цесионер изпълнителния лист за посоченото вземане. До настоящия момент изпълнителният лист не е предаден. Три месеца след прехвърляне на вземането на „Интейк” ЕООД, „КНМ Груп“ ЕООД прехвърля същото вземане на „Пи Маркет“ ЕООД, на когото предава и оригинала на изпълнителния лист. Сочи, че за извършеното прехвърляне „КНМ Груп” ЕООД уведомява “Енерго-Про Продажби” АД. Твърди се, че договорът за цесия между „КНМ Груп” ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД е с по-ранна дата, но е антидатиран. Поддържа се, че съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, следователно „Интейк“ ЕООД надлежно е придобил вземането, тъй като за цесията към него първо е съобщено на длъжника, а уведомяването за другата цесия е от 20.01.2015г. С оглед на изложеното се поддържа наличието на правен интерес от предявения иск и се моли за уважаването му. С молба преди първото заседание в първа инстанция ищецът е оспорил достоверността на датата на представения от ответниците договор за цесия от 21.10.2014.г между двамата ответници.

В срока по чл.131 ответникът "КНМ ГРУП" ЕООД е депозирал писмен отговор. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Заявява, че доколкото претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил спор по гр. д. № 9756/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226, ал.3 ГПК, претенцията му се явява недопустима. Поддържа липса на правен интерес от търсената защита, както и че искът е ндеопустим поради разваляне на договора, от който ищецът черпи права. Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия няма отношение нито към сключването, нито към действителността на договора за цесия. Релевирано е възражение за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между "КНМ ГРУП" ЕООД и "ИНТЕЙК" ЕООД и спогодба анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като дружеството – ищец е създадено и контролирано от пълномощника на КНМ, като чрез пълномощника са прехвърляни вземания безвъзмездно, което уврежда КНМ.

В срока по чл. 131 ответникът "Пи Маркет" ЕООД е депозирал писмен отговор. Изразява становище за недопустимост, а в условие на евентуалност за неоснователност на иска. Заявява, че всички сключвани договори между "КНМ Груп" ЕООД и "Интейк" ЕООД за цесия от 23.10.2014 г. са развалени, съгласно волеизявления от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Твърди се, че на 21.10.2014г. "ПИ МАРКЕТ" ЕООД и "КНМ ГРУП" ЕООД са постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил спор по гр.д. № 9756/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226, ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор. Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на 4 предявения иск и присъждане на сторените разноски.