Решение № 361 от 22.05.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Разград, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА в присъствието на прокурора Г. Г. Т. като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330100031 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от Ф. Д. М., чрез пълномощника адв. К. от АК Разград, против Прокуратура на Република България, за осъждане на ответника да й заплати 20 000 лева обезщетение за неимущественни вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308 ал. 2 от НК, за което било образувано наказателно производство – ДП № 275-3M-83/2018 г. на РУ Исперих, НОХД № 284/2019 г. по описа на Районен съд Исперих и ВНОХД № 70/2022 г. по описа на Окръжен съд Разград, по което била оправдана и 400 лева обезщетение за имущественни вреди – за платен адвокатски хонорар по воденото досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.07.2022 г. – датата на влизане в сила на решението, с което била оправдана, до пълното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Твърди, че след завършване на гимназия започнала работа в кметство *******, общ. Самуил на 4 часов работен ден, като специалист „ГРАО“.

Изпълнявала тази длъжност 3 години 7 месеца и 20 дни, като през този период от време била уважавана както от кмета на селото, така и от колегите, нямала никакви порицания, забележки или наказания.

След напускането й започнала работа на пълен работен ден в „ПОЛИГРАФ“ ООД Разград, където работела и към момента, заедно със сестра си Х. Д. М.. На 15.10.2011 г. сключила граждански брак с М.М.М. и още докато работела в кметство *******, на 19.03.2013 г., се родило първото им дете Д.. Съпругът й работел от много години в *************************, заедно със съпруга на сестра й.

Водела съвсем нормален живот в разбирателство със съпруга си, 1 роднините и приятелите, до 27.03.2018 г., когато се наложило да дава писмени обяснения, както и образци от почерка и подписа пред разследващ полицай в РУ на МВР Исперих. Причината за това била подадена жалба във връзка с издадено от нея, като специалист ГРАО в кметство *********, Удостоверение за наследници изх. № 49/09.10.2012 г., в което не посочила, че една от наследниците на бивши жители на селото, била покойница.

На 13.08.2018 г. отново дала образци за сравнение във връзка с назначената графическа експертиза, въпреки че не била оспорвала подписа си върху процесното удостоверение за наследници. Разследването по образуваното ДП 275-3M-83/2018 г. на РУ Исперих й било предявявано няколко пъти – на 09.04.2019 г., на 03.05.2019 г. и на 20.06.2019 г. Същото било формално, търсели се само изобличаващи доказателства, но не и оневиняващи я такива, като само част от исканията й били уважени от прокуратурата.

На 05.04.2019 г. РП й повдигнала обвинение по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл.

308, ал. 2 от НК, след което била разпитана като обвиняема в присъствието на адвокат. На 03.05.2019 г. й било предявено разследването, като във връзка с допълнителни действия още 6 пъти се наложило да се явява в Исперих, за да й предявяват отново обвинения, да я разпитват като обвиняема и за предявяване на материалите.

Въз основа на обвинителен акт от 27.08.2019 г. от РП Исперих срещу ищцата и сестра й, която я замествала, докато била в отпуск по майчинство, относно издадени от нея удостоверения за наследници на същите бивши жители на *******, било образувано НОХД № 284/2019 г. по описа на PC Исперих. Явявала се 5 пъти на открити съдебни заседания с адвоката си, като последното било на 21.12.2021 г. и завършило с оправдаването й.

Прокуратурата протестирала оправдателната присъда, което наложило да се явява и пред Окръжен съд Разград, който на 06.07.2022 г. потвърдил присъдата.

От 27.03.2018 г. до 06.07.2022 г. изживяла повече от 4 години изключителен постоянен стрес. Дългото развитие на процеса, свързано с пътуване до друго населено място, отсъствия от работа по едно и също време със сестра й, която също била подсъдима, постоянното обсъждане на казуса с нея, адвоката и представители на различни съдебни и общински органи, опитите да си спомни неща, станали 6 години преди повдигане на обвинението, разстроили нормалния й живот. Била напрегната, сънувала кошмари, преди датите на разпитите и явяване в съда не можела да спи, престанала да излиза с приятели и избягвала обществени места. Напълняла без наличие на други причини още преди да забременее с второто си дете, което се родило 3 месеца след приключване на делото пред ОС Разград.

Със сестра й не могли да скрият от работодателя си причините за честите и едновременни отсъствия. Двете сестри били изключително близки, но повдигнатото обвинение и срещу сестрата, повече пречело на ищцата, отколкото да й помага, защото тя преживявала също толкова тежко разследването. Освен това ищцата първа издала процесното удостоверение, а сестра й, докато я замествала, издала още две такива относно същите лица.

Тъй като била титуляр на длъжността, изживявала допълнителен стрес.

Макар работодателят изрично да не им казвал нищо, те усещали известна промяна в отношението му към тях и се притеснявали изключително много, че при най-дребната грешка в работния процес или при някакво 2 съкращение те ще бъдат първите, които ще останат без работа. Докато траял процесът, дъщеря й Д. тръгнала на училище и макар че се опитвали да не говорят пред нея за обвинението, тя разбрала, че нещо лошо се случва и е свързано със съд.

До Исперих пътували със сестра й и адвоката, като шофьор бил съпругът й и макар че той дълго време опитвал да скрие причините за отсъствията си, най-накрая немалка част от неговите колеги и работодателят му също разбрали, че съпругата му и сестра й са обвиняеми/подсъдими. В Исперих срещали общи познати, като понякога премълчавали какво правят там, но друг път се чувствала толкова зле, че се разплаквала и казвала за какво е там.

Много тежко преживявала съдебните заседания, особено когато разпитвали бившите й колеги и началници, които за да не обвинят себе си, не винаги точно и вярно обяснявали нещата. Видно от мотивите към присъдата и от мотивите към решението на РзОС, кметствата през този период от време нямали електронна база данни, като ищцата дори не познавала лично госпожата, която поискала да се снабди с удостоверение за наследници на бившите жители на селото. Липсвали мотиви за издаване на удостоверение за наследници, в което да не е посочен наследник на починал такъв, такава била практиката с оглед липсата на електронна връзка между кметството и Националната база данни на ЕСГРАОН. Лицето жалбоподатател не претърпяло никакви щети от издадените удостоверения за наследници, а когато започнало разследването срещу ищцата, били минали 6 години от издаването им.

Чувствала се много унизително, когато вещото лице по графологическата експертиза пред P C Исперих сбъркало първоначално при определяне на почерците им, които наистина си приличали, а целта на исканата задача била съдът да се убеди, че не са знаели, че посоченото като живо лице в удостоверението за наследници, вече е починало.

Последният етап от развитието на делото съвпаднал с втората бременност, която протекла неспокойно, а според лекарите не трябвало да е стресирана, тъй като това се отразявало на развитието на плода.

Макар че били окончателно оправдани и от ОС Разград, което в някаква степен било частична компенсация за преживяното, ищцата счита, че не била компенсирана морално изцяло за претърпените болки и страдания.

Досъдебното производство и наказателното дело се проточили в един неразумен срок – повече от 4 години, доказателствата, които били от значение, били събрани от съда, а не от Прокуратурата, били накърнени честта, достойноството и доброто й име. Обвинението, макар че не било за тежко престъпление, но с оглед възможните последици при осъждане, оказало сериозно и продължително психо-травмено въздействие върху личността й.

Тежкият стрес и високата степен на тревожност спомогнали за напълняването й преди втората бременност, за което нямало никакви физически причини.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищцата не е ангажирала никакви доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, вкл. относно влиянието на наказателното производство в личен и социален план. По-конкретно, не била 3 представила доказателства за твърдените вреди от незаконното обвинение, настъпили в емоционален план, изразяващи се в накърняване на доброто й име и авторитет, честта и достойнството, както и за наличието на пряка причинна връзка между тях и дейността на ответника. Не ангажирала никакви доказателства и за това, че влошеното й здравословно състояние също било пряк резултат от повдигнатото обвинение.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като счита същата за изключително завишена и несъответстваща на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД и социално-икономическите условия в страната. Позовава се на константна съдебна практика по въпроса за определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Твърдяната продължителност от 4 години не била извън разумния срок – делото минало през две съдебни инстанции, повдигнатото обвинение не било тежко, липсвали данни за взета мярка за неотклонение, за трайни вреди върху физическото и психично здраве, като делото не било и медийно известно.

По отношение на претенциите за имуществени вреди от 400 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, оспорва претенцията по основание и размер, като счита, че не са приложени доказателства за договорен и заплатен такъв.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложено като доказателство НОХД № 284/2019 г. по описа на РС Исперих, видно от материалите на което срещу Ф. Д. М. било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК. С постановление от 05.04.2019 г., предявено на 09.04.2019 г., ищцата била привлечена като обвиняема за това, че на 09.10.2012 г. в кметството на *******, обл. Разград, в качеството си на длъжностно лице – специалист „ГРАО“, в кръга на службата си съставила официален документ – удостоверение за наследници с изх. № 49/09.10.2012 г., в което удостоверила неверни обстоятелства, че наследници на бившите жители на селото Р.Г.Й. и Ц.Н.Й. са дъщерите им Р.Ц.Р. от гр. Варна и Й.Ц.Й. от *******, като по време на издаването им Р.Ц.Р. била покойница, а неин наследник била дъщеря й Р.Р.С. от гр. Варна, която не била вписана в удостоверенията, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. На 09.04.2019 г. след предявяване на обвинението е извършен разпит в процесуалното качество на обвиняема, като същата дала обяснения. По досъдебното производство е изготвена биографична справка и е изискана справка за съдимост, от която се установява, че ищцата не е осъждана.

Впоследствие, на 27.08.2019 г. в РС Исперих е внесен обвинителен акт, с който Ф. Д. М. е предадена на съд за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.

6. По делото са проведени четири съдебни заседания на 26.11.2019 г., 14.07.2020 г., 08.10.2021 г. и 21.12.2021 г., в които ищцата се явявала лично, заедно със защитника си. С присъда № 260018 от 21.12.2021 г. Ф. М. била 4 призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и поддържано обвинение с мотиви, че същото не е доказано.