Решение № 660 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330203664 по описа за 2022 година Постъпила е жалба от „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ...... представлявано от А.Н.К., против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8504306190, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДП.

Дружеството-жалбоподател „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

Редовно призовано, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. С.-Г., която пледира за потвърждаване на атакувания ЕФ като правилен и законосъобразен.

Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, 1 същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството-жалбоподател „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД на 28.02.2020 г. сключило тристранен договор с „Интелигентни трафик системи“ и „А1 България“ ЕАД с цел подаване на тол декларации за движение на товарни автомобили по платената пътна мрежа. С приложение към сключения договор било декларирано и ППС, влекач „Рено Т“ с рег. № *** на което било предоставено бордово устройство. След закупуването на ППС влекач „Рено“ от дружеството-жалбоподател, се наложила и неговата пререгистрация в КАТ и съответно бил издаден нов регистрационен номер на ППС, а именно рег. № ***.

Обжалваният

ЕФ бил издаден за нарушение

№

В1297005В1А13700Е053031F160A8242, извършено на 08.10.2020 г. в 07:24 ч. с ППС влекач „Рено Т“, с рег. № ***, с техническа допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в Община Родопи, за движение по път А-1 км 107+663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на А-1 км 107+663. След извършена служебна справка станало ясно, че процесното ППС е притежание на дружеството-жалбоподател „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД. За така установеното нарушение същото било санкционирано на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДП с налагане на административно наказание имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал.7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДП.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства: справка за собственост на МПС, копие от европейско свидетелство за регистрация на ППС, справка от електронната система на Агенция „Пътна инфраструктура“ относно нарушител, снимков материал на заснетото процесно ППС, Тристранен договор от 28.02.2020 г., ведно с приложения към него, уведомително писмо от „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД до „А1 България“ ЕАД от 23.10.2020 г., становище на АПИ от 28.06.2022 г., оправомощителни заповеди, образци на ЕФ за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, протокол № 28765/21 г. на АПИ.

Съдът кредитира писмените доказателства, установяване на обективната истина по делото. като служещи за

При така установената фактическа обстановка съдът приема за доказано от двата броя статични изображения във вид на снимков материал, че ППС влекач „Рено Т“ с рег. № *** на дата 08.10.2020 г. в 07:24 ч. действително се е 2 движило по път А-1 км 107+663, без да е била заплатена дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

В случая издаденият за това ЕФ съответства на образеца на ЕФ, одобрен по надлежния ред, за което в преписката са представени Протокол 28765/21 г. от заседание на УС на АПИ от 09.09.2021 г., както и Заповед № РД11-983/13.09.2021 г. на и. д. Председател на УС на АПИ, ведно с приложения към нея. В описанието на нарушението са посочени всички елементи, осъществяващи състава на нарушението, за което е бил издаден ЕФ.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения поради несъобразяване на контролния орган с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 7 от същия Регламент изрично предвижда приложението му едва от 19.10.2021 г., времево много след извършване на нарушението – 08.10.2020 г.

Съдът намира за неоснователно твърдението, че дружествотожалбоподател не следвало да понесе отговорността за нарушението предвид сключения тристранен договор и уведомяването на „А1 България“ за промяната на регистрационния номер, касаещ процесното ППС. В случая свидетелството за регистрация част І на ППС с рег. № *** е издадено на 14.09.2020 г., нарушението по ЗДП е извършено на 08.10.2020 г., а жалбоподателят е изпълнил задължението си да уведоми „А1 България“ за тези обстоятелства едва на 23.10.2020 г.

По отношение на твърдението от страна на жалбоподателя, че ЕФ бил връчен едва две години след установяваме на нарушението, първо, не е предвиден срок за връчване на акта. Тъй като ЕФ не е влязъл в сила предвид обжалването му пред съда би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на нарушението, на основание чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 80, ал.1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, за която следва да е изтекъл срок от четири години и половина. В случая не само абсолютната давност, но и относителната такава по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекла.

Въпреки изложеното, при извършената служебна проверка съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на процесния ЕФ като незаконосъобразен при следните съображения:

В конкретния случай деянието на дружеството-жалбоподател е подведено под нормата на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДП, в 3 качеството му на юридическо лице – собственик на процесното ППС, заснето в нарушение по ЗДП. Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Същевременно другата, посочена като нарушена разпоредба по чл. 102, ал. 2 от ЗДП, регламентира задължение за собствениците на МПС да не допускат движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

По-нататък, противоречието се задълбочава с налагането на имуществена санкция на дружеството–собственик на ППС в размер на 1800 лв., но на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДП, която санкционна норма се отнася за водача и предвижда налагане на друг вид наказание - глоба в размер на 1800 лв., а не за собственика.

Адресат на

ЕФ, респ. административнонаказателно отговорното лице в случая е собственикът на ППС. Същият, обаче, подлежи на санкция на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл.

187а, ал. 2, т. 3 от ЗДП, съгласно която собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Така с определянето на имуществена санкция в размер на 1800 лв. на юридическото лице, собственик на ППС, се нарушава и принципът за законоустановеност на наказанието, чиито граници, определени от законодателя следва задължително да се спазят. От друга страна на жалбоподателя е придадено качеството на водач, което той нито правно, нито житейски може да притежава като юридическо лице.

Гореизложеното сочи на недопустимо смесване в материалната и санкционна норма едновременно на два различни един от друг субекти, адресати на задължения по ЗДП. Това съществено е засегнало правото на защита на наказаното лице да разбере за какво деяние му е повдигнато административно обвинение и на база създадената рамка от последното да се брани срещу фактите и обстоятелствата, които го засягат. Ето защо, въпреки установеното нарушение, съдът намира, че обжалваният ЕФ, като 4 незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

Въпреки изхода на делото, жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504306190, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ...... представлявано от А.Н.К., на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5