Решение № 1827 от 20.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110201903 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Н. Л. Н., с ЕГН: ********** с адрес: ххх чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление 24-4332-031727, издадено на 06.01.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че е постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и недоказаност, поради неправилно установяване на фактическата обстановка, както и че е постановено при съществени процесуални нарушения. Предлага се на съда да постанови решение, с което да го отмени като неправилно по подробно изложени оплаквания.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган - Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ в СДВР, редовно призован, не се представлява и не се преддставлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е 1 подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.12.2024 г. около 13:45 ч. в гр. София по бул. ,,Черни връх“ с посока на движение от бул. ,,Н. Вапцаров“ към бул. ,,Арсеналски“ жалбоподателят Н. Н., управлявайки лек автомобил ххх не пропуснал преминаващите от ляво на дясно пешеходци на кръстовището на ул. „Златен рог“ с пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8. Неговото поведение било възприето от мл.автоконтрольор ххх – служители в сектор ,,Пътна Полиция“ към СДВР. По този повод на водача на лекия автомобил бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан с възражение, в което се навежда оплакването, че към момента на приближаване и преминаване през пешеходната пътека, на нея не е имало стъпили пешеходци. Възражението не било уважено и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като реално възникнала поради събраните в хода на административното производство доказателства.

Видно от показанията на свидетелите ххх е, че освен съответно актосъставител и свидетел по акта, двамата са били и очевидци на извършеното деяние от страна на жалбоподателя. При разпитите им същите са единодушни, че непосредствено са възприели наличието на пешеходци, намиращи се на пешеходна пътека и обстоятелството, че жалбоподателят не ги е пропуснал да преминат през нея.

Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите не намират опровержение от насрещно ангажирани доказателства и доказателствени средства, нито пък се намират в противоречие помежду си. Ето защо и въз основа на депозираните показания, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдът счита за безспорно установена и доказана, опасаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

При съставяне на АУАН и на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение. При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят Н. Л. Н.

2 е извършил административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. По делото не се спори, дори и от самия жалбоподател, че на мястото, където се твърди да е било извършено деянието, е имало обозначена и сигнализирана с пътен знак Д – 17 пешеходна пътека. С оглед на това, че нарушението е "формално" ("на просто извършване") не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.

Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл – лицето е съзнавало, че приближава и преминава през пешеходна пътека, на която е имало преминаващи пешеходци и въпреки това не е изпълнило вмененото му законово задължение да ги пропусне.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, за възведеното нарушение, същото е с абсолютно определен размер, поради което и не може да бъде редуцирано от настоящата инстанция.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (същият е бил санкциониран за предходни нарушения по ЗДвП), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен случай. В случая жалбоподателят е съставил предпоставка за настъпване на ПТП с пострадали лица, което не обуславя приложението на привилегирования състав на маловажност на случая.

Съдът не споделя направените от защитника на жалбоподателя оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Обстоятелствата, че наведеното оплакване за липса на пешеходци на пешеходната пътека не е било обсъдено от административно наказващия орган, не обуславя цялостното и изначално опорочаване на процедурата по издаване на наказателното постановление. Съдебната фаза е централна в административното производство и тези възражения са били релевирани и в самата жалба, които впоследствие се и опровергават от показанията на разпитаните в съдебните заседания свидетели. Издаденото наказателно постановление е обосновано и подкрепено с необходимия по обем доказателствен материал, поради което е 3 същото следва да бъде потвърдено.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото жалбоподателят Н. Л. Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и 05.00 лева по сметка на СРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-031727, издадено на 06.01.2025г. от Началник Сектор в СДВР, Отдел ,,Пътна полиция“ СДВР, с което на Н. Л. Н., с ЕГН: ********** с адрес: ххх, е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Н. Л. Н., с ЕГН:

********** с адрес: ххх да заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и 05.00 лева по сметка на СРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4