Решение № 488 от 14.06.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 488/14.6.2021г. гр.Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря

Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 78, по описа на съда за 2021 г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба подадена от на Н.З.П.,*** против Решение № Ц1040-02-172/21.12.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01427060 на ръководител по изплащането на обезщетения и помощите, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл. 47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускането на парично обезщетение по болничен лист № Е20201807932 за временна неработоспособност за периода от 28.07.2020 г. до 21.08.2020 г.

Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че неправилно е приложен материалният закон. Заявява, че е бил назначен и изпълнявал длъжност по трудов договор като шофьор на товарен автомобил. Основните си трудови задължения описва като осъществяване на транспорт като шофьор за возене на работници, превоз на амбалаж и готова продукция - диворастящи гъби и трюфели.

Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от валидно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът - Директорът на Териториално поделение на

Националния осигурителен институт-Бургас, се представлява се от гл. юрисконсулт В., която в писмено становище оспорва жалбата по конкретно и подробно изложени съображения. Представя пълната административна преписка. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на основание чл.

78 ал.5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО. Решението е съобщено на жалбоподателя на 29.12.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на 12.01.2021 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Видно е от административната преписка, Подадено е

Удостоверение от „ГРГ Експорт“ЕООД до Директора н ТП на НОИ Бургас с вх. № Р14-02-000-00-**********/10.08.2020 г.-пр. № 9 към НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20201807932, за временна неработоспособност, издаден на жалбоподателя Н.З.П. с период на неработоспособността от 28.07.2020 г. до 21.08.2020 г.

От представеното по делото извлечение от регистър на трудовите договори, информационните масиви на НОИ, Н.З.П. е осигурен и работи по трудово правоотношение в "ГРГ Експорт "ЕООД, считано от 01.05.2020 г. Той е представил трудов договор № 47/01.05.2020 г., от съдържанието на който се установява, че на 01.05.2020 г. е сключил същия с "ГРГ Експорт" ЕООД Бургас, представлявано от Д. П. Б., и е възникнало трудово правоотношение, с което е уговорено да престира работната си сила като "шофьор на товарен автомобил" на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лв., като освен това работникът следва да постъпи на работа на същата дата или в седемдневен срок от предоставяне на екземпляр от сключения трудов договор. Към договора е представена подписаната от жалбоподателя длъжностна характеристика, която е утвърдена от законния представител на дружеството - работодател и в която са записани основните трудови функции за длъжността изпълнявана от работника - "шофьор тежкотоварен автомобил". В документа е удостоверена дата на връчване, която съвпада с началото на трудовото правоотношение.

В хода на административното производство е установено, че осигурителят "ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е регистриран на 18.03.2015 г. като дружество с ограничена отговорност "ГРГ Експорт" ЕООД, с адрес и седалище на управление на гр. София. От 16.04.2019 г. дружество "ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е прехвърлено, като за едноличен собственик на капитала и управител е вписан Д. П. Б., с адрес по седалище на дружеството гр. Пазарджик, ул. "Антим I" № 21, вх. Б, ет. 2, ап. 29. От 20.03.2020 г. дружество "ГРГ Експорт" ЕООД, е с адрес и седалище на управление гр. Бургас, ул. "Мария Луиза" № 29.

При извършена проверка в информационната система на НОИ "Регистър на трудовите договори" е установено, че дружеството е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори за 93 лица, като 91 броя от трудови договори са сключени през месец март 2020 г.

Съгласно информационната система на НОИ данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани за 01.2017 г. и за периода от 03.2020 г. до 09.2020 г. като дължимите осигурителни вноски за ДОО не са преведени.

Инициирана е от контролните органи на ТП на НОИ -

Пазарджик проверка на осигурителя "ГРГ Експорт" ЕООД преди процесното заявление от 10.08.2020г., за проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството. Представени са Констативен протокол № КВ-5-02-00789845/27.07.2020г. за извършена проверка в информационната система на НОИ, с констатации за дължими осигурителни вноски за фондове ДОО от септември 2016г. до януари 2017г. и от март 2020 г. до юни 2020г. в размер на 29889,31 лева. Иска се проверка по делегация с оглед дейността на дружеството на територията на гр.

Пазарджик.

Въз основа на издадена заповед № ЗР-5-12-00799252 от 18.08.2020 г., е възложено извършване на такава проверка на осигурителя от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, който е изготвил Констативен протокол № КП-5-12-00837122/06.11.2020г.

Извършени са проверки и от управителя на дружеството е изискано представяне на ведомости за заплати, трудови досиета на наети лица и др. Управителят е декларирал, че документацията е в гр. Бургас, където отново контролните орган извършват проверка и установяват, че на посочения адрес дружеството не е познато. На осигурителя са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-********** от 11.09.2020 г. за представяне на ведомости за заплати и присъствени форми за наети лица, трудови досиета, дневник-регистър на болничните листи и дневник за издадените удостоверения за пенсиониране.

Задължителните предписания със срок за изпълнение 7 работни дни, не са изпълнени, за което е съставен АУАН.

Административният орган е достигнал до извода, че дружество не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г., която да поражда необходимост от назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193/06.11.2020 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за осигурителен стаж и осигурителен доход за общо 93 /деветдесет и три/ лица за посочени в задължителното предписание периоди, вкл. за жалбоподателя, за времето от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. Предписанията са връчени лично на собственика и управителя на дружеството Д. Б. на 09.11.2020 г., не са обжалвани и са влезли в сила на 24.11.2020г. Материалите от извършената проверка са изпратени на Районна прокуратура гр. Бургас, на основание чл. 108а от КСО.

В настоящото производство по уважено доказателствено искане на жалбоподателя, по реда на чл. 192 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, са събрани данни от „ГРГ експорт“ЕООД - Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 18.05.2020 г., Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 00308/22.04.2020 г. на територията на ТП ДГС Пазарджик, Превозен билет Серия А № 01919 за транспортиране на гъби и горски плодове от 22.04.2020 г., Протоколи за подадени данни (приложение № 9 към чл. 8, ал. 7 от Наредба Н - 13 за месеците май, юни, юли, август, септември 2020 г., ведно с ведомости за заплати, в която фигурира и жалбоподателят Н.З.П.. Представени са и удостоверения за успешно преминал инструктаж на работници от дружеството, договори за наем и договор за продажба на специализирана порода кучета с документи за тяхната регистрация, договор на наем на недвижим имот в землището на с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, договор за наем на леки и товарни автомобили, както и Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби № 75/05.06.2020 г. от ОДБХ Пазарджик, уведомление за данни от справката декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за периода от месец май до месец септември 2020 г., ведно с издадени фактури за продажба на гъби и трюфели.

Жалбоподателят е представил и копие от 3 броя пътни листове за проведени от него транспортни курсове през май 2020 г. за автомобил с рег. № РА 21-65 ВМ по маршрут с.Мало Конаре, с.Паталеница, с.Братаница, с.Мало Конаре.

Административният орган е изпатил като част от административната преписка копие на всички писма, ведно със доказателства за съобщаване, изготвени протоколи във връзка с текущата проверка на осигурителя „ГРГ Експорт“ЕООД и извършени справки в информационните системи на НОИ.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати и събрани гласни доказателства по искане на жалбоподателя. Свидетелят И. Г. Л. е служител на длъжност Мениджър в „ГРГ Експорт“ЕООД, като твърди, че жалбоподателя Н.З.П. е бил професионален шофьор във фирмата и управлява камион с рег. № РА2165ВМ, както и бусове. Посочва, че основното работно място е в базата в с. Мало Конаре, където има офис и склад за съхранение на добиваните гъби. Работното време е 8 часа за всички работници. За Н.П. *** и живее там.

Отива на базата и взема камиона, товари амбалаж, продукция, превозва я. Оплакал се е от болки в крака и куцал. Знае, че е имал определена заплата, всички работници са получавали заплатите си на време, като са подписвали ведомост.

Заявява, че жалбоподателят е работил в дружеството до януари 2021г., когато са освободени и повечето работници, тъй като през зимния период няма добиви на гъби. Липсата на пазари с оглед обстановката от епидемията е довела и до съкращаване на работниците. Казва, че са имали около 100 човека работници, назначени на трудов договор, и е имало моменти на силна продукция и добра печалба 2020г.

Дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав кредитира, като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на приетите по делото писмени доказателства.

При така установеното, настоящият състав на

Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - директора на ТП на НОИ Бургас, в писмена форма, със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл.

117, ал. 3 от КСО.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас е издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Цитираните разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя на ТП на НОИ, да откаже изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, когато лицето няма право на парично обезщетение или парична помощ. Административният орган е приел, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, защото реално не е осъществявал трудова дейност по създаденото с "ГРГ Експорт "ЕООД трудово правоотношение. Заключил е, че на основание чл. 10, ал.1 от КСО осигуряването не е възникнало, поради което е приел, че правилно ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал плащане по представения болничен лист.

Разпечатката съдържа 43 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4a2635c-af16-4d20-a1d4-65d00e615574