Решение № 79 от 22.06.2023, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кнежа, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20231430100246 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, чл. 92 ЗЗД

Образувано е по искова молба на „ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. В.“ № **, ет. *, представлявано от Изпълнителния директор Ян. Б. Ян., чрез пълномощника – юрк. Т. М. П., срещу Г. М. Г., с адрес: с. Д. Л., ул. „В. Апр.“ № **, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществуват следните вземания: 1 612 лв. главница, 87.67 лв. договорна лихва за периода от 09.11.2021 год. до 05.10.2022 год., 60 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 107.27 лв. за периода от 10.11.2021 год. – датата на допускане на забава на погасителна вноска, до 16.10.2022 год. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор 1 на исковата молба.

Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба чрез юрк. Хр. Ат. Ат., с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че поддържа така предявените искове. Позовава се на писмените доказателства. Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът – редовно призован, в о.с.з. се явява лично. Не оспорва предявените искове и не възразява по доказателствата. В хода по същество, предоставя решаването на спора на преценката на съда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От представените по делото – Договор за паричен заем с номер 4281687 от 07.10.2021 год., ведно с погасителен план; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения ООД и Приложение № 1 от 02.06.2022 год. към него; Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал.1 ЗЗД; Уведомление на осн. чл. 99 ЗЗД заедно с пълномощно, както и от приложеното ч. гр. дело № 5 по описа на РС – Кн. за 2023 год. се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Обективно са съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът, чрез пълномощника си – юрк. Т. М. П., твърди, че на 07.10.2021 год. ответникът Г. М. Г., в качеството си на заемател, е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, договор за паричен заем с № 4281687, по силата на който дружеството му предоставило паричен заем в размер на 1 612 лева, която сума била усвоена веднага след сключването на договора. От своя страна, ответникът се е задължил да ползва и върне заетата сума, ведно с лихва съгл. условията на договора, на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 141.72 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

2

Посочва се, че при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за събиране (такси и разноски за напомнителни писма, ел. съобщения, тел. разговори и посещения на адрес), в размер на по 9 лв. за всеки 30-дневен период до максимален размер от 45 лв., които нямат характер на неустойка.

Твърди се, че ответникът е следвало да изплати заемната сума на 05.10.2022 год. – последната падежна дата, но не е сторил това.

Изложени са твърдения, че на 02.06.2022 год., съгласно Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год., вземането по договора за паричен заем е било прехвърлено, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, считано от 25.11.2022 год. Въз основа на това последното дружество е встъпило в правата на кредитора и е депозирало пред съда заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника – ответник.

Твърди се, че вземането по договора с ответника не е погасено, като задължението на последния към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК възлиза на сума в размер на 1 612 лв. Сочи се, че за ползването на предоставената заемна сума същият дължи договорна лихва върху непогасената главница в размер на 87.67 лв. за периода от 09.11.2021 год. – датата на първата вноска, до 05.10.2022 год. – датата на настъпване на падежа по договора. Сочи се още, че ответникът дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, представляващи разходи на заемодателя за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, в размер на 60 лв. Поради виновно неизпълнение на задълженията ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 107.27 лв. за периода от 10.11.2021 год. – датата на допускане на забава на погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2022 год. Поради закъсняло плащане ответникът дължи и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК.

Съдът, след преценка доводите на страните и представените по делото 3 писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.10.2021 год. в гр. Пл. ответникът Г. М. Г. e сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем с номер 4281687, по силата на който му била предоставена заемна сума в размер на 1 612 лева. Ответникът е усвоил изцяло заетата сума, непосредствено след сключването на договора. Процесната сума е следвало да бъде върната на заемодателя в срок от 12 месеца, на 12 бр. месечни вноски, всяко от по 141.72 лв., включваща първоначална главница и договорна лихва. Общата дължима от заемателя сума е в размер на 1 700.63 лв. Ответникът не е извършвал плащания. По заема е останала непогасена главница в размер на 1 612 лв. Върху главницата е дължима договорна лихва за периода от 09.11.2021 год. – датата на падежа на първата вноска, до 05.10.2022 год. – датата на последната погасителна вноска, в размер на 87.67 лв.

Между страните е било уговорено още, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 дни се начисляват разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, които нямат характер на неустойка. В случая ответникът дължи разходи и такси за събиране на просроченото задължение в размер на 60 лв., съгласно Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изм. от 04.08.2020 год.

На 02.06.2022 год. вземането по договора за заем е прехвърлено, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, съгласно Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год. и последното дружество чрез правоприемника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е встъпило в правата на кредитора. От приложения списък за прехвърлени вземания, неразделна част от Рамковия договор, е видно, че под № 557 за кредит № 4281687, като длъжник е вписан Г. М. Г. с отпусната главница в размер на 1 612.00 лв., остатък от главницата към 02.06.2022 год. – 1 612.00 лв., договорна лихва към същата дата – 87.67 лв., остатък неустойка/разходи за забава – 60 лв. и лихва за забава – 22.56 лв.

Общо дължими към датата на продажбата – 1 782.23 лв.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

4

На 04.01.2023 год. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е подало в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело № 5 по описа за 2023 год. на РС – Кн. (прието като доказателство по делото), по което е била издадена заповед № 5 от 04.01.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Ищецът е представил Договор за паричен заем № 4281687 от 07.10.2021 год. заедно с погасителен план към него, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год., ведно със списък на вземанията. Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че правоотношенията между ищеца и ответника се уреждат именно от тях.

Съгласно чл. 99 от ЗЗД, озаглавен Прехвърляне на вземания и задължения, Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

С Решение № 78/ 09.07.2014 год. по т.д. № 2352/ 2013 год. на ВКС на РБ, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.

Видно от приложените към ИМ писмени доказателства, достигнали до ответника на 21.04.2023 год., към рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год. на „Изи Асет Мениджмънт“ 5

АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е приложено пълномощно от Изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да представлява цедента при изпращане на уведомителни съобщения до длъжника и подписването на съответните уведомителни писма. Връзката между вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към Г. М. Г. и претендираното от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД вземане е несъмнена и произтича от договора за паричен заем. Ето защо съдът намира, че цесията е действителна и е произвела действие спрямо ответника съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

При това положение и след като ищецът е доказал съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154 ГПК предпоставките за уважаване на иска по чл. 422 от ГПК досежно исковите суми, то в тежест на ответника е било да установи, че е заплатил така претендираните суми. Ответникът не е сторил това, поради което следва да се признае дължимост на претендираните суми в пълен размер.

Съгласно т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/ 2013 год. на ВКС на РБ, ОСГТК, съдът който разглежда исковете по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

На ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят разноски по делото за заповедното производство, след приложението на чл.