Решение № 318 от 13.12.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1850/2022
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 13.12.2022
- Състав
- Иван Бонев Бонев, Михаела Атанасова Добрева, Станислава Балинова Бозева
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Б. Бонев
Членове:
Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева при участието на секретаря Таня В. З. Зейнелова като разгледа докладваното от Михаела А. Добрева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300601850 по описа за 2022 година С присъда № 135 от 24.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 20215330201986/ 2021 г., РС Пловдив е признал подсъдимата Ц. Н. Н., родена на ***, с ЕГН:
********** за НЕВИННА в това, че в периода от 01.12.2020 г. до 17.03.2021 г. в гр. П. като родител не е изпълнила съдебно решение – Определение от 08.05.2019 г. по гражданско дело №1109/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав, относно лични контакти на Д. И. Д., ЕГН: ********** с дете – относно детето му Д. Д. Д., ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Срещу присъдата е постъпила жалба от частния тъжител Д. И. Д., чрез защитницика му адв. Б. Т., като се иска отмяната й и постановяване на нова осъдителна. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, противоречаща на събраните по делото доказателства и на моралните ценности – поради което била и несправедлива. Представя се и допълнение на възраженията на жалбата.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от подсъдимата Ц. Н. Н., 1 чрез защитника й адв. С., с който се твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея – неоснователна и молат да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и допълнението към нея и в становищата на страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 08.08.2012 г. подсъдимата Н. родила сина си – свидетеля Д. Д. Д..
Негов баща бил частният тъжител Д. И. Д..
Първоначално подсъдимата и частният тъжител живеели и отглеждали заедно общото си дете Д. Д.. С времето отношенията им се влошили и през 2018 г. двамата се разделили. След раздялата детето Д. Д. Д. останало да живее при своята майка – подсъдимата Н..
През 2019 г. тъжителят Д. подал иск пред Районен съд – Пловдив за предоставяне на родителските права, определяне на режима на лични отношения и на местоживеенето на детето. По подадената искова молба било образувано гражданско дело № 1109 по описа на съда за 2019 г., I брачен състав.
На 08.05.2019 г. съдът одобрил постигната спогодба между подсъдимата Н. и частния тъжител Д. в качеството им на страни по гражданското дело.
Съгласно спогодбата упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. Д. се предоставило на подсъдимата Н. и се определило местоживеене при майката на адрес: ****. Определен бил режим на лични отношения между детето и частния тъжител Д. като негов баща, както следва: всеки първи и трети петък от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; когато детето започне училище – по два дни през зимната и пролетната ваканция на детето; в нечетна година – за три дни по време на Великденските празници, а в четна година – за три дни по време на Коледните празници; за рождения ден на детето – родителите да 2 празнуват заедно празника с него; бащата има право да взима при себе си детето по желание на последното по всяко друго различно от по-горе определеното време без ограничение, включително и с преспиване, но след 24-часово предварително предупреждение към майката. За осъществяването на така определения режим на лични отношения частният тъжител Д. трябвало да взима и да връща детето Д. Д. Д. от местоживеенето му при майката. Определението, с което била одобрена спогодбата и прекратено производството по делото, влязло в сила.
На 02.09.2019 г. тъжителят Д. сключил трудов договор с работодателя „Д.“ ** и започнал работа като водач на тежкотоварен автомобил, осъществяващ международни превози на стоки. Във връзка с работата си тъжителят отсъствал често и продължително от страната, поради което не спазвал определения в съдебното решение график за лични отношения с детето си – свид. Д. Д. Д.. Вместо това той търсил детето, когато служебните му ангажименти му позволявали това. Подсъдимата Н. се съгласявала тъжителят да се среща и да взема при себе си детето и извън предвиденото в определението от 08.05.2019 г. по гр. дело № 1109/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Въпреки това срещите между баща и син били нерегулярни, а понякога и в продължение на месеци детето и бащата не се виждали и чували. При желание от страна на тъжителя да разговаря по телефона със сина си тези им контакти не били осуетявани от подсъдимата и нейните близки.
Детето Д. Д. Д. последно посетило бащиния си дом в с. П. в периода от ** г. до ** г. То прекарало повечето време със своята баба – свид. Л. С. Д.а, майка на частния тъжител, и по-малко със своя баща. Детето не харесало престоя си в с. П., защото нямало приятели там, а баба му Л. С. Д.а му казала, че родителите на новия партньор на майка му не му били истински баба и дядо.
Преди това си посещение детето Д. Д. Д. много се било привързало към свид. А. Д. А., която била майка на приятеля на подсъдимата Н.. Свидетелката А. била детска учителка и имала изградени опит и подход в отношенията си с децата, като тя помагала на свид. Д. Д. Д. и играела с него, поради което двамата имали добри и близки отношения. Думите на свид. Л. С. Д.а по отношение на свид. А. разстроили детето Д. Д..
3
На 30.11.2020 г. частният тъжител Д. отпътувал за Ф. Р. Г., като управлявал композиция от влекач с марка „Скания“ с рег. № ** и ремарке с рег. № **. Той бил командирован за период от 20 календарни дни до ** г. включително. За пътуването му била издадена Заповед за командироване от директор „**“ при „**“ АД. Тъжителят отсъствал от страната през целите месец декември 2020 г. и януари 2021 г., тъй като след изпълнението на курса на следващия ден отново бил командирован – от ** г. до ** г., после до ** г., от ** г. до ** г.
През целия месец декември 2020 г. тъжителят Д. И. Д. не ходил да търси детето си Д. Д. Д. с цел да упражни правото си на лични контакти с него. През този месец подсъдимата Н. заедно с детето все още живеели на адреса в гр.***. На неустановена по делото дата в периода месец януари – месец февруари 2021 г. подсъдимата Н. заедно с детето Д. Д. Д. се преместили да живеят при дългогодишния партньор на Н. на адрес: **. Родителите на подсъдимата останали да живеят на стария й адрес, откъдето частният тъжител вземал детето, когато имал желание за това. Тъжителят Д. И. Д. имал телефонните номера на родителите на подсъдимата, тъй като свид. Н. М. Н. – баща на подсъдимата, му предавал фактически и посрещал обратно детето, когато то ходило при баща си. Съпругата на свид. Н. почти не излизала от жилището им към месец декември 2020 г. и следващите месеци. Въпреки това през целия месец декември 2020 г. тъжителят Д. не само не ходил до адреса в ** да търси детето, но и не направил опити да разговаря със свид. Н. по телефона за предаването на детето, нито бил се уговорил с подсъдимата да отиде и да вземе при себе си свид. Д. Д. Д. за време, извън предвидения график в съдебното решение. Едва след като разбрал, че подсъдимата Н. е променила адреса си и живее с нов партньор, частният тъжител започнал да търси детето Д. Д. Д., посетил старото му училище и разбрал, че то вече учи на друго място, подал сигнали до органите на МВР, а накрая и тъжба до съда, по която било образувано настоящото наказателно дело от частен характер.
РС Пловдив е приел за установена тази фактическа обстановка от показанията на свидетелите А. Д. А., Н. М. Н., Д. Д. Д., С. П. Н., Л. С. Д.а (частично) и П. Г. К. (частично) и от писмените доказателства – Определение от 08.05.2019 г. по гр. дело №1109/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав; удостоверение за раждане на Д. Д. Д., издадено въз основа на Акт 4 за раждане № *** г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община П.; социален доклад с вх. № **г. от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. за детето Д. Д.Д.; справка от ТД на НАП – Пловдив за актуално състояние на действащи трудови договори за частния тъжител Д. И.
Д.; служебна бележка с вх. ** г. от ръководител на **, ведно с приложения към нея – 4 броя заповеди за командировка, издадени от директор „**“ при „**“ АД; писмо с вх. № ** г. от изпълнителния директор на „**“ АД; трудов договор № **г. между „** като работодател и Д. И. Д. като работник; международен паспорт на Д. Д. Д. с № *, издаден от МВР П.
При така възприетата фактическа обстановка и доказателствен анализ, РС Пловдив е приел за установено, че по делото не е доказано подсъдимата Н. да е извършила престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, в което е обвинена по частен ред и я е оправлад. Изложени са мотиви, че изпълнителното деяние на престъплението представлява поведение, което обективно има за резултат неизпълнение на съдебното решение относно лични контакти с дете и представлява обективирания отказ на дееца да изпълни решението, а от субективна страна деянието трябва да е осъществено виновно и при форма на вината умисъл. Такова поведение на подсъдимата Н., което да е годно да се квалифицира като изпълнително деяние на престъплението, за което е обвинена, не се е доказало по делото, при описаните в тъжбата и допълнението към нея фактически рамки от обвинението – липсвал конкретен случай, когато съдебното решение да не е било изпълнено по причина промяна в адреса на подсъдимата и детето, поради което първоинстанционният съд, освен това прави извод и че не са настъпилисъставомерните обществено опасни последици от препятстване упражняването на личните контакти с дете; липсва конкретен отказ от страна подсъдимата, липсва доказано активно поведение на тъжителя по явяване на конкретно място с искане да му бъде предадено детето, като за подсъдимата не е съществувало задължение тя да заведе детето при баща му. Така първоинстанционният съд е приел, че тъжителят предвид доказаните му служебни ангажименти сам се е отказал да упражнява правото си на лични отношения през инкриминирания период. Райнният съд за да направи горния извод е обсъдил и обстоятелството, че на посочения в съдебното решение адрес, след промяната на местоживеенето на майката, са останали да живеят, както и преди, нейните родители, баща й с когото тъжителят обикновено 5 комуникирал по повод осъществяване контактите си с детето, а през инкриминирания период се е намирала постоянно и майка й, която предвид пандемичната обстановка избягвала да излиза извън апартамента, както и обстоятелството, че същите не са променяли осмен местоживеенето си, така и телефонните си номера.
Пред въззивния съд делото е по инициатива на тъжителя. Възраженията са развити в жалба и допълнение към нея и поддържани в пледоарията на повереника на тъжителя пред въззивната инстанция, а въззивният съд ги намира за неоснователни.
Твърди се от жалбоподателя, че присъдата е незаконосъобразна, но не се излагат конкретни нарушения на закона, допуснати от първоинстанционния съд, а въззивният не установи такива нито от процесуално, нито от материалноправно естество.
Доводът на жалбоподателя, че присъдата противоречала на моралните ценности, въззивният съд намира за голословен, доколкото това е единствената формулировка на това твърдяно нарушение, и липса на конкретизацията им.
Основното възражение в жалбата и допълнението към нея касае доказателствата по делото. За да подкрепи с конкретика твърдението, че присъдата противоречи на събраните по делото доказателства, жалбоподателят се възпротивява на кредитирането на показанията на свидетелите Н. и А. и на отказа на съда да възприеме за достоверни показанията на свидетелите Д.а и К., като излага в допълнението на въззивната жалба аргументи, които са били представени от повереника на тъжителя и в пледоариите по същество пред първата инстанция. Тези възражения са намерили подробени мотивирен отговор в мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд ги възприема изцяло и не намира за нужно да ги преповтаря.