Решение № 272 от 12.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Кюстендил, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500263 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от С. К. К. с ЕГН ********** и М. Д. К. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Д., ул. „********" № *, бл. **, ет.

**, ап. **, чрез пълномощника адв. Ю. С., с адрес за призоваване гр. Д., ул. „****" №**, ет. *, кантора **, насочена против Решение № 207 от 11.04.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 221/2024 г. по описа на същия съд.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която Дупнишкият районен съд е развалил, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по иска на ищцата Ц. К. С. срещу ответниците М. Д. К. и С. К. К., сключения между К. Д. С. и Ц. К. С. (от една страна) и С. К. К. и М. Д. К. (от друга страна) договор за покупко- продажба на недвижим имот (апарт. ** в гр. С. Д., ул. „********" № *, бл. ** в кв. ***, ет. *, *****, състоящ се от две спални, дневни, столова, клозет, баня, дрешник, входно антре, черна антре с обща жилищна площ от 99,93 кв.м., при съседи: северозапад ул. „*****“, североизток: дворно място, югоизток: ул. „*****“, югозапад: апартамент 23 на ***** и стълбище, заедно с мазе № 2, при съседи северозапад: ул. „*****“, североизток: коридор, югоизток: мазе № 1 на И. Г. Д., югозапад: сметопровод, ведно с 4,63 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж) срещу задължение за гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за гледане №**, том *, дело № ******г., до размер на ½ ид.ч. от прехвърлените имоти, поради неизпълнение на договорните задължения на приобретателите по договора, както и в частта, в която е отхвърлил предявения от С. К. К. срещу Ц. К. С. насрещен иск за трансформиране в парично на задължението й по договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за гледане №**, том *, дело № ******г.

1

Въззивниците възразяват срещу изводите на решаващия състав, че през разглеждания период страните не поддържали ежедневна и непрекъсната комуникация, в рамките на която ответниците да са представяли дължимата престация в уговорения обем. Твърдят, че с процесния нотариален акт имотът е прехвърлен единствено срещу задължение за гледане, и по-конкретно – задължението да се гарантира квартира, отопление и осветление, грижи при болест или немощ, било лично или чрез трети лица, без да се предвижда издръжка, и дължимата престация не налагала ежедневна и непрекъсната комуникация.

Считат за изпълнено задължението си за осигуряване на отопление и осветление, доколкото осигурявали дърва за огрев, както и задължението за осигуряване на прехвърлителката грижи при болест или немощ, доколкото й купували лекарства и при наличие на здравословни проблеми прехвърлителката е водена за консултация при лекар, същевременно не се налагали грижи при немощ, с оглед доброто й общо състояние.

Твърдят, че ищцата не е оказвала необходимото съдействие за предоставяне на дължимата престация. Считат, че съдът неправилно е определил, че трасформирането на задължението на ответницата в парично е следвало да бъде в обем от минимум 762,20 лв. месечно, като се аргументират, че сумата, която месечно дължат на ищцата като трансформация на поетото задължение по договора е в размер на 212 лв.

Поддържат искане за отмяна на решението в обжалваните му части и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на предявения иск изцяло и уважаване на насрещния иск с трансформиране на задължението по договора в парично за сума от 212 лв. месечно. Претендират разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ц. К. С. чрез пълномощника й адв. Ю. Д., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания по подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Жалбата като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и следващи от ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображения:

Не е спорно между страните, а и от представения Нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за гледане № 170, том I, дело № 343/1990 г. се установява, че К. Д. С. и Ц. К. С. са прехвърлили в полза на М. Д. К. и С. К. К. притежавания от тях апарт. ** в гр. С. Д., ул. „********" № *, бл. ** в кв. **, ет. **,, с площ от 99,93 кв.м., заедно с мазе № 2, ведно с 4,63 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж, като приобретателите са се задължили да гарантират квартира, отопление, осветление, грижи при болест или немощ било лично или чрез трети лица и право на обитаване на една стая до живот на К. и Ц..

По делото са приложени епикризи, издадени от МБАЛ „Св. Иван Рилски- 2003“ гр. Дупница,, от които е видно, че ищцата е била на лечение в болницата за времето от 27.11.2018 г. до 29.11.2018 г. и от 17.10.2022 г. до 20.10.2022 г.

От приетото по делото Удостоверение за наследници № 2111/23.04.2024г. се установява, че К. Д. С. е починал на ***** г., като е оставил за свои наследници 2 съпругата си Ц. С. и дъщерите си Д. С. и С. К..

Видно от влязло в сила Решение № 260198 от 27.04.2021 г. е, че е прекратен бракът между ответниците М. К. и С. К.. Утвърдено е споразумение, по силата на което процесният апартамент е поставен в дяла на С. К..

Представени са пощенски бонове, от които е видно, че чрез „Български пощи“ са били превеждани суми (по 200 лв. месечно) от ответницата С. К. на Ц. С. за месеците: 03, 04., 05, 06., 07., 08., 09., 10.1., 12. 2024 г., 01.2025 г., а пред окръжен за месеците: 06.07. и 08 2025 г.

От представеното по делото Удостоверение изх. № 3040-09-5/28.01.2025 г., издадено от НОИ се установява, че размерът на получаваната от ищцата пенсия за м.01.2025 г. е 1 399.66 лв.

По делото е приложено извлечение от банкова сметка на ответницата С. К., но от него не може да се направи извод, че същата е заплащала таксите за телефонни разговори на майка си, каквото е нейното твърдение. От представените разписки и фактури не се установява, кой е заплащал ползваната от ищцата вода и ел. енергия.

Същото се отнася и за представените превозни билети за сеч на дърва. От тях се установява единствено, че те са издадени на името на ищцата.

За установяване точното изпълнение на задълженията по процесния договор е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели и на двете страни.

В показанията си пред съда свидетелката К. К., която е внучка на ищцата и дъщеря на ответниците, заявява, че баба й живее в с. К., че сама пожелала да се върне да живее в селото. Твърди, че от 90- те години винаги ходят при нея, като след смъртта на дядо й- в събота и неделя. Според свидетелката винаги, когато баба й имала здравословен проблем е звъняла на майка й, която я е водела при личния й лекар.

Сочи, че сестра й е водила в гр. Кюстендил във връзка с операция на очите. Заявява, че през последните години майка й не посещава често баба й, тъй като не е шофьор, а автобусът е нередовен, но изпраща лекарства и дрехи по сестра си. Твърди, че при един от последните разговори през 2024 г. ответницата е настоявала ищцата да дойде да живее при нея. Пояснява, че баба й винаги имала ключ входната врага и от апартамента, но не винаги го е носела. Твърди, че последните две години баба й винаги е ходела при леля й, като последно при тях е идвала през 2022 г.- 2023 г.

Посочва, че през декември 2023 г. ищцата е имала здравословни проблеми, поради което майка й искала да се премести при нея, за да се грижи за нея и да я отведе на лекар. Заявява, че баба й е лежала в болницата в гр. Дупница и майка й е ходила да я вижда.

Свидетелката Е. Х. Е. сочи, че преди 25 години ищцата е живяла с ответниците около година, след което сама пожелала да се прибере на село. В началото семейството на ответницата всяка събота и неделя ходило при нея. Последно е видяла баба Ц. преди пет години. Знае, че след развода между ответниците, С. често е карала ищцата да се върне при нея, за да не е сама и тъй като няма автобус до селото, но бабата отказвала.

Разпитаната по делото свидетелка Н. П., съседка на ищцата в с. К. заявява, че не е виждала С. повече от десет години. Сочи, че Ц. й споделяла, че едната й дъщеря не се грижи за нея. Ходела в апартамента в гр. Д. да се къпе, но един път нямала ключ и отишла при другата си дъщеря. Знае за случай, когато Ц. е лежала в болница, и последната й споделила, че дъщеря й не е отишла да я види и не й се е обадила по телефона. Според свидетелката за ищцата изцяло се грижат В. и Д..

В показанията си пред съда свидетелката Ж. Б. заявява, че ищцата от 90- те години живее в с. К., като сега при нея живеят дъщеря й Д. и зетят й В., Сочи, че поне от пет години не е виждала другата й дъщеря С.. Твърди, че с Ц. са си говорили, че С.

3 нито й се е обаждала, нито е идвала да я вижда, не се интересувала от нея. Споделила с нея също така, че за нея се грижи В., той й е цепил дърва.

В приетото по делото заключение на съдебно- икономическа експертиза е посочена ежемесечната парична сума необходима за издръжката и поддържането на физическото здраве на Ц. С. за периода от 2019 г. до 2024 г., към 31.01.2024 г. и м.

03.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Както бе посочено, предмет на въззивна проверка е постановеното от първоинстанционния съд решение, с което до размера на ½ ид.ч. от правата на ищцата Ц. С. е развален процесният договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.

Пред въззивната инстанция се акцентира върху това, че в договора за прехвърляне на имота срещу задължението за издръжка и гледане страните са уговорили конкретен обем на дължимите грижи, т.е. те са ограничили дължимата грижа, поради което не дължат цялата необходима грижа, както е приел районен съдено какво конкретно ще получат прехвърлителите от приобретаталите, тъй като с договора те са се задължили да гарантират квартира, отопление, осветление, грижи при болест или немощ било лично или чрез трети лица и право на обитаване на една стая до живот на К. и Ц.. В тази връзка следва да се посочи следното:

При договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя се определя от постигнатото съгласие между страните. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В пределите на договорната свобода страните могат да уговорят и конкретен обем на дължимите грижи и издръжка.