Решение № 1095 от 03.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. Добрич, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20243230103115 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявените от В. Е. М. с ЕГН:********** чрез неговите родители и законни представители П. А. Д. с ЕГН: ********** и Е. Й. М. с ЕГН: ********** срещу К. Е. Ж. с ЕГН:

********** обективно съединени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми :

- 19 765. 01 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни болки и страдания на дете то В. Е. М. от травматично увреждане на 27.08.2024 г.- ухапване по лицето от куче , порода немска овчарка, под надзора на ответника К. Е. Ж., ведно със законната лихва, считано от датата на възникналото травматично увреждане 27.08.2024 г. до окончателното изплащане;

-234.99лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди от от травматичното увреждане на 27.08.2024 г.- ухапване по лицето от куче , порода немска овчарка, под надзора на ответника - разход за закупуване на лечебен гел за лицето и транспортни разходи до гр. С. - пътувания във връзка с проведеното лечение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 02.10.2024 г. до окончателното изплащане .Претендират се сторените в производството разноски.

1

Излагат се следните обстоятелства :

На 27.08.2024г. в затворен туристически комплекс в района на гр. Д. около 20:00 ч. - 20:15 ч. в зоната на детска площадка,част от туристическия комплекс , играело детето В. .Ответникът Ж. се разхождал с кучето си порода немска овчарка в близост до детската площадка.

Изведнъж се чул писък , детски плач и кучешки лай. Родителите на В. веднага станали и отишили да видят какво се случва с детето им ,тъй като разпознали гласа му .

Навсякъде имало петна и пръски от кръв, а В. не спирал да плаче. По лицето му течала обилно кръв, а на места, където било ухапано от кучето, кожата и мускулите му се били свлекли и се виждала част от лицевата кост. От родител , присъствал непосредствено на ухапването от кучето разбрали,че В. и другите деца са обиколили кучето, което било без надзор , то се обърнало и нападнало В.. През цялото време докато пътували в линейката, В. плачел и питал дали умира, какво се случва с него, детето било стресирано , не спирало да плаче.

След пристигането същата вечер на 27.08.2024г. в “МБАЛ Д-р Т.В.” АД, гр. Г., В. е бил приет за преглед и почистване на раните, постави ли му ваксина, насочен бил за извършване на хирургическа интервенция по спешност към “УМБАЛСМ Н.И.П.” ЕАД,където В. бил приет за зашиване на раните и лечение. През цялото време В. бил уплашен и изпитвал силни болки.След инцидента детето станало плахо и неуверено ,имало затруднения със съня , притеснявало се да посещава детска градина, защото децата ще го питат какво се е случило , известен период от време В. не искал да излиза на детска площадка , не искал да докосва домашни любимци.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника с вх. № 3512/20.02.2025 г.

Оспорва основателността на исковете .

Излага следното : На 27.08.2024г. ответникът К. Ж. е пребивавал в туристическия комплекс в Д. и извел на разходка кучето си на повод с шипове на каишката и тъй като оставил зарядното за мобилния си телефон в колата тръгнал към паркинга с кучето, за да го вземе. В това време го заговорил непознат с двете си деца, които се радвали на кучето и започнали да играят с него.Докато двамата с непознатия мъж и баща на двете деца 2 разговаряли кучето се радвало, а децата го галели и прегръщали. В този момент в гръб на животното изведнъж се появил о детето В. и най вероятно изненадващо и за кучето го пипнал, след което кучето рязко се обърнало, видимо изплашено и неочакващо присъствие зад него и то посягайки към детето го закачило и одраскало със зъбите си.Твърди ,че кучето не го е захапало с цялата си захапка.

Ответникът не видял идващото зад кучето дете, не успял да реагира на рязкото обръщане на кучето към детето, тъй като го гледал пред себе си как се радва и играе с децата на непознатия мъж.

Оспорва родителите на детето да са били наблизо и да са го наблюдавали.

Във връзка с горното навежда възражение за съпричиняване от страна на родителите на ищеца, поради неупражнен родителски контрол.

Ответникът Ж. оспорва твърденията в исковата молба относно обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди вследствие на процесният инцидент. Безспорно се сочи ,че детето е изпитало уплаха и дискомфорт, но не и в обема, посочен в исковата молба. Излага още ,че не му била извършвана оперативна интервенция, а единствено зашиване на раните, като видно от приложената епикриза оперативният период е протекъл гладко и без усложнения. Извършените оперативни процедури в лицево - челюстната област били със среден обем на сложност .

Ответникът твърди,че не е бездействал, а е държал кучето на повод близо до себе си,което не било пуснато да ходи свободно и върху него бил осъществяван постоянен надзор.

Претендират се разноските в производството .

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът В. Е. М. е малолетен . Не е спорно по делото ,че на 27.08.2024г. пребивавал с родителите си в затворен туристически комплекс в района на гр. Д. .На същата дата в комплекса бил и ответникът К. Е. Ж. с куче , порода немска овчарка .

В показанията си свидетелят Б. Н. Б. и злага следното :

3

Вечерта та 28.08.2024 г. бил в заедно с дъщеря си на възраст година и шест месеца на детската площадка в туристически комплекс в Д. ,било сумрак.Към площадката дошъл ответникът с куче , разрешил детето да помилва животното ,при което свидетелят и дъщеря му започнали да милват кучето.На площадката имало и други деца, които също дошли да милват кучето. Стана струпване.Кучето нямало намордник.Откъм бунгалата дошло детето В. , видяло струпването , че всички се радват на кучето ,приближило се,искало да го помилва и в този момент кучето се завъртяло и го ухапало.Детето тичало по пътеката към кучето ,което било на къс повод на една ръка разстояние до нашийника .Имало много кръв , детето изпищяло и избягало в обратна посока.

Свидетелят не видял дали детето е успяло да пипне кучето,животното се стреснало и го ухапало. В това време кучето стояло непосредствено до крака на стопанина си.

Този свидетел е очевидец на случилото се и не е в родствена или друга близка връзка с ищеца, няма основание за съмнение в безпристрастността и верността на изнесеното от него.Съдът кредитира показанията му , които са конкретни и непротиворечиви.

Свидетелят В.З.В. бил заедно с родителите на В. вечерта на 27 август 2024 г. в ресторанта на комплекса , когато се случил инцидента .Не видял непосредствено как кучето ухапало детето , но излага ,че след това В. изпитвал страх от животни и когато детето гостувало в дома им се налагало да махат домашния любимец куче, детето се криело зад майка си.

Свидетелката Ж.В.В излага пред съда,че са приятели със семейството на В..След ухапването от куче детето сатан по-стеснителен , по-тъжен , стояло до майка си , плашело се , когато види животно , не бил спокоен в игрите си както преди това.Това поведение продължило 5-6 месеца след инцидента.Сочи още ,че В. се притеснявал да не му се подиграват децата ,дали ще играят с него заради раните, дали няма да се плашат от него.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В.В и Ж.В. ,които имат непосредствени възприятия и са непротиворечиви .

В заключението си по назначената съдебно –медицинска експертиза вещото лице доктор Д.Д. –съдебен лекар излага ,че при прегледа на медицинската документация на ищеца се установяват следните травматични увреждания: хирургично зашити разкъсно-контузни рани в предната част на 4 дясната буза и в лявата периорбитална област, с отоци и кръвонасядания около раните; по-малка разкъсно-контузна рана над външния край на лявата вежда.

Тези травматични увреждания се дължат на ударни, притискащи, разкъсващи и тангенциални въздействия на твърди тъпи предмети с подчертано ограничени, изпъкнали, пробиващи детайли в контактуващите си участъци, каквито характеристики могат да имат и елементите на кучешко съзъбие. Уврежданията са могли да бъдат получени в резултат от ухапване от голямо куче.

Раните са зарастнали първично, с образуване на ръбци, които не представляват обезобразяване по смисъла на НК, но са с траен, постоянен характер и представляват естетически дефект.

Раните са обусловили временно разстройство на здравето , неопасно за живота .

Разкъсните рани са били с дълбочина около 0,5 см. Предприетите медицински действия се изразявали в зашиване на раните с резорбируеми конци под месна анестезия, прилагане на обезболяващи средства и противооточна терапия.Болките при причиняване на раните са значителни по интензитет и при обработването им е приложена местна анестезия .Обичайно подобни увреждания преминават за период около 20 дни. Изписват се обезболяващи лекарства. В периода на зарастване също има болка, но интензитетът е съвсем различен, много по-нисък. В рамките на тези 20 дни е имало болка.

Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания.

Вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза установява следното :

Преживяното в резултат от ухапването от куче е изиграло роля на масивна психотравма , довела до влошаване на психичното му състояние в рамките на **** и е отговор на преживяния психичен стрес , на непреодолимо травмиращо преживяване –зночима житейска промяна и сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на детето.

Вещото лице пояснява ,че симптомите се появяват най-често в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие .След извеждане на лицето от стресовата ситуация започват постепенно да затихват до 48 часа.Отзвучаването им може да продължи от 3 до 14 дни.

Детето приема станалото като резултат от собствена грешка, което предизвиква чувството за вина. Преживяното е изиграло роля на масивна психотравма, довело до влошаване на психичното му състояние. В. имал нарушен нощен сьн с чести кошмарни сънища през първия месец,изпитвал безпокойство и тревожност.

5

При психологичното обследване детето не споделяло за негативни преживявания в детската градина , свързани с преживяната травма.

Заключението е обосновано по поставените му, релевантни за настоящия спор въпроси и подлежи на възприемане.

От заключението на психологическата експертиза се установява, че детето е възприело конкретната ситуация като реална сериозна заплаха за сигурността и физическото си оцеляване.

Не е спорно по делото ,че за закупуване на лекарства за лечение / гел/ и транспорт до лечебно заведение в град С. са направени разходи в размер на 234.99лева.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

Предявените искове разпоредбите на чл. 50 от ЗЗД . черпят правното си основание от

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Отговорността за вреди от животни по чл.50 от ЗЗД е обективна /безвиновна/ - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. В решение № 249/24.09.2012 г. по гр.дело № 1450/2011 г., III г. о. на ВКС е разяснено още, че тази отговорност не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност.

Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда.

В настоящия случай се установява ,че ищецът В. М. е бил нападнат на 27.08.2025 г. от куче порода „немска овчарка „, което е било под надзор на ответника К. Е. Ж. .В резултат на нападението ищецът е получил телесни увреждания ,в резултат на които е претърпял болки и страдания , за които се събраха доказателства и му се следва обезщетение за причинените неимуществени вреди .