Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1023 от 29.11.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 4697/2023
Вид
Решение № 1023
Подписан
29.11.2024
В сила
18.08.2025
Състав
Ваня Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430 ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Стара Загора, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Т при участието на секретаря И.Б.К. като разгледа докладваното от В.Т Гражданско дело № 20235530104697 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Делта Кредит“ АДСИЦ срещу Г. Н. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 30.03.2023 г. в Районен съд Стара Загора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 1341/2023 г., по описа на PC -Стара Загора, XV гр. с-в и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която била редовно връчена на ответника, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

След съобщение от РС Стара Загора ищецът предявил настоящия иск срещу ответника за установяване съществуването на вземанията по посочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1341/2023 г.

Твърди се, че с Договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. "АЛФА БАНК" А.Е., чрез клона си - „АЛФА БАНКА — КЛОН БЪЛГАРИЯ, прехвърлило възмездно на "С.Г.ГРУП“ ООД, вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити, изброени и специфицирани в Приложение № 1 към Договора, срещу посочената в договора цена, която цесионерът заплатил в цялост на цедента.

С Договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г. и Приложение № 1 към него, "С.Г.ГРУП“ ООД прехвърлило възмездно на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, гореописаните вземания, изброени и специфицирани в Приложение № 1 към договора за продажба на 1 вземания от 25.03.2010 г., срещу посочената в договора от 26.03.2010 г. цена, която цесионерът заплатил в цялост на цедента.

С последващ договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 към него "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД прехвърлило възмездно на ищцовото дружество, гореописаните вземания, изброени и специфицирани в Приложение № 1 към договора за продажба на вземания, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора от 29.03.2010 г. цена, която цесионерът заплатил в цялост на цедента.

С Договор от 06.10.2006 г., сключен между ищеца и „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД /сега „Делта Кредит Мениджмънт” ЕАД/, на основание чл.18 от ЗДСИЦ /отм. на 12.03.2021 г. със ЗДСИЦДС/, ищцовото дружество – „Делта Кредит“ АДСИЦ, в качеството си на възложител, възложило на „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на обслужващо дружество, да управлява придобити от ищеца вземания и да осъществява представителство от името и за сметка на ищеца, вкл. при сключване на договори, анекси и споразумения за възлагане на дейности на трети лица. В допълнение към това ищцовото дружество предоставило право на обслужващото дружество да ползва подизпълнители при изпълнение на задълженията си.

На 29.03.2010 г. между „Алфа Кредит Мениджмънт” АД /сега „Делта Кредит Мениджмънт” ЕАД/, действащо в качеството си на обслужващо дружество по чл.18, ал.1 ЗДСИЦ /отм./ на ищеца, в качеството на възложител и "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извършва от свое име, но за сметка на ищцовото дружество извънсъдебно събиране на вземанията на ищеца, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА КЛОН БЪЛГАРИЯ”, изрично посочени в нарочен списък, приложен към договора.

С договор от 29.03.2010 г. "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, в качеството му на възложител, възложило на „С.Г.Груп“ ООД, в качеството на изпълнител, да извършвало извънсъдебно събиране на вземанията на ищеца, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, изрично посочени в нарочни списъци, приложени към договора.

Сред цедираните вземания, описани в приложенията и списъците към горепосочените договори за цедиране на вземания и възлагане за извънсъдебно събиране, фигурирали и вземанията на „АЛФА БАНК" А.Е., действаща чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ” срещу ответника, произтичащи от сключения между него и банката договор за потребителски кредит - Ваканция № 690-36/2008г. от 31.03.2008 г., вътрешно банков /служебен/ № 036CL02081820413, съгласно който банката предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, банков кредит, предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 20000.00 лева /двадесет хиляди лева/, с краен срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 31.03.2016 г., а ответникът се задължавал да го върне заедно е начислените договорни лихви, разсрочено на 96 ежемесечни анюитетни 2 вноски, всяка от които в размер на 308.80 лв. и последна изравнителна е падежи, описани в погасителния план, както и подробно посочени в чл. 10 от договора за кредит.

В срока на действие на договора, ответникът не изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поР. което към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземанията от Банката, непогасената от ответника сума възлизала на 22 281.87 лв./в т.ч.:

19319.20 лв. - главница и 2962.67 лв. - възнагР.телна лихва/.

В съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД, ответникът бил уведомен за прехвърлянето на вземанията и за новия кредитор, като на 17.05.2010 г., от името на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, действащо чрез упълномощен представител "С.Г.ГРУП“ ООД, и за сметка на ищеца, с ответника било сключено споразумение, представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, по силата на който страните, с цел да избегнели правен спор и след направени взаимни отстъпки, преуредили отношенията си по следния начин: ответникът признавал, че дължи сумата от 22 281.87 лв., представляваща неплатената част от задължението му съгласно сключения с Банката Договор за потребителски кредит - Ваканция № 690-36/2008г. от 31.03.2008 г., като страните се съгласили ответникът да изплати задължението си разсрочено съгласно описан в чл. 7 от споразумението начин на изплащане, на ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 100.00 лв. и последна изравнителна, при падеж - 30-то число на месеца, за който се отнасят.

Независимо от това, ответникът не е извършил плащания за погасяване на договорените ежемесечни вноски, поР. което от страна на ищеца било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за сумата от 6200.00 лв. /шест хиляди и двеста лева/, представляваща сборът от 62 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 28.02.2018 г. до 30.03.2023 г. вкл., дължими съгласно сключеното споразумение от 17.05.2010 г.

Искането е да се признае за установено, че ответникът, дължи на ищеца сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20235530101341/2023 г., по описа на PC —Стара Загора, както следва: 6200.00 лв., представляваща сборът от 62 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 28.02.2018 г. до 30.03.2023 г. вкл., дължими, на основание на сключено от името на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, но за сметка на ищеца и ответника споразумение от 17.05.2010 г., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, за признаване и разсрочване на задълженията му, произтичащи от Договор за потребителски кредит - Ваканция № 690-36/2008 г. от 31.03.2008 г., сключен между ответника и "АЛФА БАНК" А.Е., чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, вземанията за които са прехвърлени с договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от "АЛФА БАНК" А.Е., чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, на "С.Г.ГРУП“ ООД, впоследствие прехвърлени с Договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от "С.Г.ГРУП“ ООД на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД и с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД на ищеца и законна лихва върху това 3 вземане от 30.03.2023 г. - датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от назначения особен представител на ответника., в който заявява, че предявените искове били неоснователни, като ги оспорва изцяло, по основание и размер, и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и да присъди на ответника разноските по делото.

Между ищеца и ответника не съществували твърдените в исковата молба отношения. Ищцовото дружество не било кредитор на ответника и не било встъпило в правата на кредитор въз основа на твърдените договори.

Оспорва всички твърдени договори за прехвърляне на вземания, както и всички твърдения в исковата молба относно качеството на ищеца като кредитор.

Твърденият договор за кредит от 31.03.2008г. бил нищожен, тъй като няма данни посочената сума да е била реално предадена на ответника съгласно уговореното в договора и по посочената в него банкова сметка. Вземания по нищожен договор не можели да са предмет на прехвърляне и всички последващи договори също били нищожни поР. липса на предмет. Предвид факта, че не съществувало вземане в полза на ищеца, основано на твърдените договори, той не бил кредитор на ответника.

И трите договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2010 г., 26.03.2010 г. и 29.03.2010г. били нищожни поР. липса на предмет предвид липса на вземане, което да се прехвърляло. Отделно липсвала индивидуализация на вземането, предмет на тези договори, то не било посочено и конкретизирано в тях. Длъжникът не бил уведомен от цедента за никой от трите договора за прехвърляне на вземания по предвидения ред. Ищецът не придобил права върху твърдяното вземане. Оспорва наличието на вземания на ищеца.

Оспорва, че твърдените вземания били цедирани, не били спазени изискванията на закона за извършване на такова прехвърляне на вземания, и за уведомяване на длъжника, поР. което посочените договори за прехвърляне на вземания били нищожни. Съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД при прехвърляне на вземания предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

По отношение на длъжника прехвърлянето на вземане имало действие от деня, когато то му било съобщено от предишния кредитор. В случая на ответника не бил съобщен никой от договорите за прехвърляне на вземания и те нямали действие по отношение на него. Представените уведомления, без дати, били едностранни частни документи, неносещи подписа на твърдения длъжник, и не били връчени на ответника. Тъй като вземанията не били надлежно прехвърлени, ищецът не се намирал в материалноправна връзка с ответника.

Договорите за цесия не породили действие спрямо ответника.

Между страните нямало никакво облигационно правоотношение и ищецът не бил кредитор на ответника, който пък нямал задължения към ищеца.

Представеното споразумение от 17.05.2010 г. не можело да бъде основание на 4 ищцовото вземане, тъй като не било договор за кредит, касаело нищожен договор, който не породил правно действие, съответно това споразумение също било нищожно и не пораждало правни последици. То било нищожно и като подписано от лице без представителна власт. Липсвала индивидуализация на вземането, липсвала идентичност на твърдените вземания, предмет на твърдените в исковата молба договори и споразумения.

Освен това, с него се целило изменение на условията на вземане, което било нищожно и не съществувало, както и не било цедирано, тъй като и договорите за цесия били нищожни.

Представените приложения, протокол, списъци не представлявали договори и не можели да установят такива, нямали характеристиките на документи, липсвало авторство, не материализирали съгласие на страните и били нищожни поР. това.