Решение № 118 от 12.07.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Шумен, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева в присъствието на прокурора Д. Арк. Д. като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233600600240 по описа за 2023 година Производство по чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 13/21.03.2023 г. постановена по НОХД № 1656/2022 г.

ШРС е признал подс. Г. М. Г. за виновен в това, че на 25.09.2021 г. около 20.

00 часа в гр. Шумен в района на *****, причинил лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – контузия на глава: палпаторна болка на горна челюст, травматичен периодонтит на втори и седми горни десни зъби, травматичен периодонтит на шести и седми долни десни зъби, на З.А.Д. – престъпление по чл. 130 ал 1 от НК, като на основание чл. 78а ал. 1 от НК освободил Г. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв. Със същата присъда признал подс. Г. за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение и го оправдавал. Осъдил Г. да заплати по сметка на Районен съд Шумен, направени деловодни разноски в размер на 30 лв. и по сметка на ОД на МВР Шумен направени деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 702 лв.

1

Срещу присъдата е депозирана жалба от адв. С. Т. – защитник на подс.

Г.. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразно и постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място сочи допуснато процесуално нарушение от съда с оглед изменението на обвинението на осн. чл. 287 ал. 5 от НПК, без да е налице депозирана тъжба от пострадалия. На второ място сочи неизясненост на фактическите обстоятелства и противоречиви доказателства. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. Ганв да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно – прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира, че съда е допуснал съществено процесуално нарушение. Според прокурора районния съд не е взел отношение по направеното от прокурора изменение на обвинението по реда на чл. 287 ал. 5 от НПК – дали приема измененото обвинение или не, поради което не било известно за какво престъпление се поддържа обвинението. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със защитник.

Защитника поддържа изцяло жалбата и доводите в нея. Намира, че след като съда е приел изменението на обвинението, но в срока по чл. 81 ал. 3 от НПК не е депозирана тъжба от пострадалия, следва делото да се прекрати.

Поддържа исканията за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение и алтернативно – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.

По делото на пострадалата Д. е било връчено определението за насрочване на разпоредително заседание с което и е разяснено правото да се конституира като частен обвинител. Нито в срока по чл. 247в ал. 4 от НПК, нито в проведеното разпоредително заседание, пострадалата Д. не е предявила молба за конституиране в качеството на частен обвинител.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС 2 установи следното:

През 2021 г. пострадалата – св. Д. живеела в *****, заедно с дъщеря си – св. М.. На 25.9.2021 г., около 20 ч. се прибирали към дома си с управляван от св. М. лек автомобил. Като наближили блока в който живеели св. Д. слязла от автомобила и влязла във вход № 3 на жилищния блок, а св. М. се опитвала да паркира автомобила. През това време подс. Г. Г. седял на пейка, намираща се в близост до вход № 4 на същата сграда. В това време срещу М. се появил л.а. Форд – Фокус управляван от св. Г... Между двамата – Г. и М. възникнал спор за предимство – кой първи да влезе или напусне паркинга. Тъй като двамата не се разбрали св. М. позвънила на майка си като и съобщила, че щяла да се забави, защото не може да паркира поради възникнал спор за предимство с друг автомобил. Тогава св. Д. тръгнала да излиза обратно навън.

Случващото се на паркинга видял подс. Г., който решил да се намеси. Той се приближил до автомобила на св. М. и започнал да крещи обидни реплики по неин адрес и през отворения прозорец на шофьорската врата на автомобила бръкнал с ръката си и опитал да хване за косата М.. Тези негови действия били забелязани от св. Н.И., който се намирал на терасата на жилището си, находящо се на седмия етаж и се провикнал да престанат със скандала. В този момент св. Д. излязла от входа и се отправила към автомобила на дъщеря си, като поискала обяснение от подс. Г.. Последния като чул репликите на св. Д. и И. се отдалечил от автомобила като се върнал и седнал на пейката, на която се намирал по-рано. Св. Д. след кратък разговор с дъщеря си тръгнала обратно сама към входа на блока. Преминала покрай пейката, на която седял подс. Г.. Като подминала пейката, подс. Г. станал и тръгнал след Д., настигнал я в гръб, хванал я с ръце за косата. Тези действия на подсъдимия били видени от св. И.. С едно движение подс. Г. избутал главата на Д. вляво към стена на тераса на блока, при което ударил главата на Д. в терасата на първия етаж. Веднага след това подс. Г. нанесъл и удар с юмрук в дясната страна на лицето на Д.. Последната изпитала силна болка и започнала да пищи. Виковете и били чути от св. Ю.М., Н.И., П.Б. и О.М.. Веднага при Д. дошли М. и И., които забелязали, че от устата на пострадалата тече кръв и същата е много уплашена. В този момент св. М. като видяла какво е състоянието на майка и се обадила на тел.112 и съобщила за настъпилия инцидент. В този момент подс. Г. напуснал мястото.

3

От заключението на КСМЕ се установява, че на св. Д. са причинени: контузия на главата: палпаторна болка на горна челюст; травматичен периодонтит на втори и седми горни десни зъби; травматичен периодонтит на шести и седми долни десни зъби, като по този начин и е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите лица заключават, че получените наранявания могат да бъдат получени по начина, описан по горе.

От приложената справка за съдимост на подс. Г. се установява, че през 1985 г. и през 1987 г. подс. Г. е осъждан за престъпления от частен характер за които е реабилитиран. С определение от 08.12.2021 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 1193/21 г. на РС-Враца е осъден за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК извършено на 01.08.21 г.

Горната фактическа обстановка ШОС приема за установена въз основа на обясненията на подс. Г. Г. показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание – Зорница Д., Ю.М., Н.И., П.Б., Й.Т., Д. Г.., О.М., Ц.И., заключението по назначената в досъдебната фаза комплексна съдебномедицинска експертиза, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и тези представени в съдебно заседание.

При така приетата за установена фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК. Поради това намира изводите на първоинстанционния съд в тази насока за правилни и законосъобразни.

В съд. заседание на 01.02.2023 г. представителят на държавното обвинение е направил искане по чл. 287 ал. 5 от НПК за изменение на обвинението от такова по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК, в такова по чл. 130 ал. 1 от НК, като е поискал първоинстанционния съд да признае подс. Г. за виновен за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а от НК да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание. За да направи това искане прокурорът е изложил доводи, че след като не е налице престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК, а такова по чл. 130 ал. 1 от НК и по делото няма конституиран частен обвинител, то след като на съдебното следствие е установено, че е осъществено престъпление от частен характер, 4 то съда няма да има процесуалната възможност да осъди подсъдимия за това престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Още повече, че наказателното производство е образувано в срока по чл. 81 ал. 3 от НПК.

Във връзка с така направеното искане от прокурора първоинстанционния съд е намерил, че следва да се допусне до допълнителен разпит един свидетел и е отложил делото, без да се произнесе с определение дали приема и допуска новото обвинение предявено от прокурора. В следващо съд. заседание на 22.03.23 г. ШРС е разпитал допуснатия свидетел, но отново не е взел отношение – не е произнесъл определение във връзка с искането на прокурора по чл. 287 ал. 5 от НПК, а е приключил съдебното дирене и след проведени прения е постановил присъдата си с която е признал подс. Г. за виновен по чл. 130 ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание по реда на чл. 78а от НК и го е оправдал по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК. Още с внасяне на обвинителния акт пред ШРС прокуратурата е била наясно с медицинската същност на причиненото увреждане на обсъждания пострадал като лека телесна повреда. Квалификацията на вмененото престъпно деяние на подс. Г. дава процесуална възможност да се претендира причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. В хода на съдебното следствие и на съдебните прения пред първостепеннния съд представителя на прокуратурата е поддържал квалификацията по чл. 130 ал. 1 от НК. Следователно, процесуалната позиция на държавния обвинител, преценена в неговата същност, демонстрира желание за осъждане на подс. Г. по повод поведението му спрямо пострадалата Д.. От тук и извода, че искането на прокурора е следвало да бъде отчетено като претенция подсъдимият да бъде осъден за извършеното спрямо този пострадал, без значение дали то се преследва по общ, публично-частен или частен ред. Съдът не е следвало да приема буквално приложение на чл. 287, ал. 5 НПК, а да се произнесе с присъда по наказателноправната същност по осъщественото спрямо Д., което е и сторил.

В настоящото производство трябва да бъдат отчитани характеристиките на конкретното наказателно производство, за да се постигне законосъобразен и справедлив финал както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на пострадалия. В този смисъл – Р. по н.д. № 70/2010 г. на ІІ н.о., Р. по н.д. № 1074/2012 г. на ІІ н. о., Р. по н. д. №294/2023 г. на ІІ н.о. и др. на ВКС.

Въззивната инстанция не приема довода на прокурора за допуснато 5 съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като същия бил длъжен да вземе отношение по направеното от прокурора изменение на обвинението по реда на чл. 287 ал. 5 от НПК – допуска ли го или не го допуска. По изложените по горе доводи, ШОС намира този довод за неоснователен.

Въззивната инстанция не приема довода на защитата на подс. Г., че не било възможно изменение на обвинението по реда на чл. 287 ал. 5 от НПК, тъй като в шестмесечния срок /вероятно се има предвид срока по чл.81 ал. 3 от НПК/ не била депозирана тъжба от пострадалата. Деянието е извършено от подс. Г. на 25.09.2021 г. Досъдебно производство № 1269/21 г. по описа на РУ Шумен, по което е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1656/22 г. на ШРС е образувано на 13.12.2021 г., т. е. в срока по чл. 81 ал. 3 от НПК, поради което настоящата инстанция не приема този довод. Съда не приема и втория довод на защитата, че обвинението за престъпление по чл.

130 ал. 1 от НК не било доказано по категоричен и безспорен начин.

Напротив, от събраните по делото гласни доказателства се доказва по безспорен и категоричен начин, че именно подс. Г. е причинил на пострадалата Д. лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК. Всички тези показания си кореспондират и не са налице противоречия между тях. Същите взаимно се допълват и водят до единствено възможния извод, че именно подс. Г. е блъснал пострадалата Д. в стената на тераса на блока и е нанесъл удар с юмрук, от които и е причинена леката телесна повреда.