Решение № 208 от 09.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. П., 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330205573 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2300291/04.09.2023г., издадено от Д.С.Т.****** „Инспекция по труда“ – П., с което на „О.“ ЕООД, с

ЕИК: 203730469, е било наложено административно наказаниe „имуществена санкция“ в размер от

1 800 лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Дружеството жалбоподател, „О.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Б. иска отмяната на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез ****С. оспорва подадената жалба, като намира същата за неоснователна, поради което пледира за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

П.ски районен съд след като взе предвид доводите възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна, разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество е частично 1 основателна.

Съгласно Заповед № 3-0450/ 20.04.2023г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ за извършване на проверки по спазване на трудовото законодателство, служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр. П., сред които и свид. А. Н. Г., на длъжност „инспектор“, били командировани на територията на град П..

На 24.04.2023г. същите извършили проверка на обект, представляващ „СМР в жилищни сгради УПИ 238.109-I, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ, находящ се в местност „***** гр. П., стопанисван от дружеството-жалбоподател „О.“ ЕООД, ЕИК: 203730469. На място бил заварен да работи, изграждайки вътрешна зидария – лицето, разпитано в качеството на свидетел К.С.С., ЕГН: **********, облечен с работно облекло (нефирмено). В разговор и в писмен вид на място, в декларация по чл.402 от КТ, свид. С. декларирал собственоръчно, че работи в „О.“, от „24.04.2023г.“, на длъжност „зидар“, с работно време „8 до 5“, почивни дни „събота и неделя“, почивки в работния ден „от 12 до 1 часа“, трудово възнаграждение „700“, както и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Към момента на проверката не бил представен какъвто и да било договор за правоотношението между дружеството-жалбоподател и свид. С., по повод на работата, която бил заварен да извършва.

Предвид установеното на място от контролните органи, с оглед спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труда спрямо дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, проверката продължила до 22.05.2023г. и с преглед на фирмената документация в Дирекция “Инспекция по труда” гр. П.. В хода на същата, на 27.04.2023г., вместо трудов договор, за свид. К.С. бил представен граждански договор № 2 от 18.04.2023г. Направена била и справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, регистър на трудовите договори, където не били открити данни за сключен трудов договор между страните.

На 22.05.2023г. бил съставен Протокол ПР2315110/ 22.05.2023г. за извършена проверка, в която били описани всички установени нарушения по КТ на дружеството-жалбоподател, вкл. и процесното такова.

Въз основа на установеното от контролните органи, било прието, че на 2

24.04.2023г. в гр. П., на обект, представляващ „СМР в жилищни сгради УПИ 238.109-I, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ, находящ се в местност „****“, район „****“ гр. П. от страна на дружеството - работодател е допуснат до работа като „зидар“ К.С., ЕГН: **********, при установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма, поради което срещу „О.“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 132300291/ 22.05.2023г., с който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал обжалваното НП.

Впоследствие на 15.06.2023г. бил сключен Трудов договор № 009 между „О.“ЕООД и свид. С..

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителят А. Г., която потвърди авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията й се установява, че на място в проверявания обект заварили четирима лица, които изграждали вътрешна зидария в сградата, сред които и свид. С.. Установен бил и контакт с техническия ръководител на обекта. При запитване от страна на контролните органи, дали работещите имат сключени трудови или граждански договори, трима от тях отрекли, в това число и процесният работник. Свид. Г. категорично заявява, че при извършване на служебната проверка не е прилаган какъвто и да било метод, с който да се въздейства върху свободното попълване на декларацията по чл.402 от КТ от работниците. Сочи, че дружеството – жалбоподател не е направило нито писмени, нито устни възражения при съставяне на акта. Пояснява, че гражданският договор на свид. С. бил представен впоследствие на 27.04.2023г.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свид. К.С., заради който е издадено и процесното наказателно постановление. Същият заяви, че работи като зидар за дружеството-жалбоподател „О.“ ЕООД на „Пещерско шосе“. Първоначално отношенията им били уредени „пробно“ с граждански договор, който договор потвърди след предявяването му в съдебно заседание.

Нямали работно време с другите работници, но пък отивали на обекта в 910ч. и си тръгвали към 15-16ч., почивали по един час на обяд около 12ч., но пък след това свободно можели да си тръгнат. Обяснява, че имал уговорка с жалбоподателя за направа на зид 50 квадрата, за сумата от 500 лева.

3

Плащането ставало „на седмица“, но пък зидът го направили за 1 седмица.

Проверката дошла на 2-3-я ден, откакто работел на обекта, след това не продължил да работи на обекта. Работел със свои инструменти, но всички материали били осигурени от „О.“. Непосредствено, след предявената в съдебно заседание декларация по чл.402 от КТ, същият потвърди, че е попълнена от него, както и отразеното, че работи за жалбоподателя от 24.04.2023г., но всъщност не си спомня от кога точно. С попълването на декларацията му помогнал колегата му ,,Я.’’. Не му бил необходим документ, който да удостоверява годността му на работа като зидар. Свидетелят заяви, че към момента е в трудови отношения с дружеството -жалбоподател, предвид подписан трудов договор с „О.“.

Съдът кредитира напълно показанията на разпитания актосъставител А.

Г., доколкото същите са ясни, точни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, в частност и с представеното Копие на декларация по чл. 402 КТ от лицето К.С..

Съдът оцени с критичност по-голямата част от показанията на разпитания по инициатива на жалбоподателя - свид. К.С.. Посоченото от последния, относно характера на уредените му с дружеството-жалбоподател отношения, се явява нелогично и противоречащо не само на представената декларация и на заявени от самия него в показанията му съществени трудови елементи, но и на безспорно установената обективна действителност, подкрепена от кредитираните писмени и гласни доказателства. В услуга на жалбoподателя, свидетелят потвърди сключването на граждански договор, след неговото предявяване в съдебно заседание. Всъщност всичко заявено в показанията му, в частта, в която се опитва да придаде граждански характер на отношенията между него и работодателя му, са единствено с цел да обслужат интересите на дружеството-жалбоподател и възможността последният да осуети отговорността му при едно евентуално констатиране на нарушение по трудовото законодателство. Ето защо, не се кредитират от съда показанията му, в които напълно неубедително сочи, че нямал работно време и ходел на обекта, когато си поискал, че работата му била с еднократно изпълнение – до уговорения в гражданския договор резултат. Противоречие в показанията му, следвайки защитната теза на жалбоподателя се наблюдава от съда и по отношение на точната дата, на която е постъпил на работа. Все в тази посока са и показанията му, оправдавайки разминаването между 4 съдържанието в декларацията и заявеното в съдебно заседание,че едва ли не колегата му Я. е повлиял върху попълването на декларацията. Посоченото е изолирано от една страна на потвърдените от самия него трудовите елементи – място на работа, конкретен часови диапазон на работно време, конкретни почивки, материали, абсолютно осигурявани от обекта, плащане „на седмица“ - в разпита си пред съда, а от друга страна противоречи и на изцяло кредитираните показания на актосъставителя за доброволност и самостоятелност при попълването на документа от страна на работника, установените от него на място факти по полагането на труд от процесния работник. За констатираните противоречия, изолирани от доказателствата по делото и установената обективна истина, съдът съобрази установената трудовата и икономическа зависимост на свидетеля с дружествотожалбоподателя, предвид сключения впоследствие трудов договор с него.

По изключение съдът кредитира показанията на свид. С., в частта, в която потвърждава,че декларацията по чл.402 от КТ е попълнена от него, като е удостоверил това с личния си подпис. В съответствие с кредитирания доказателствен материал е и заявеното от него, че „пробно“ е започнал работа, също заявените елементи на трудово правоотношение, макар и в опит да ги омаловажи и да им придаде граждански характер. Съдът кредитира и посоченото от свидетеля, че работата му на зидар не е поставена в зависимост от документ, който да удостоверя годността му за нея.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, служещи за установяване на обективната истина.

От представеното копие на Заповед № 3-0693 от 15.08.2022г., се установява, че **** на Изпълнителна агенция, „Главна инспекция по труда‘‘ е упълномощил директорите на дирекции, „Инспекции по труда‘‘ да издават наказателни постановления.

От копие на Заповед № 3-0450 от 20.04.2023г., се установява възложена териториална компетентност за извършване на проверки по спазване на трудовото законодателство и за съставяне и връчване на актове за установяване на административни нарушения на територията под контрола на Дирекция „Инспекция по труда“ П..

От Протокол ПР2315110/ 22.05.2023г. за извършена проверка, се установява констатираните в хода на проверката нарушения по КТ на дружеството-жалбоподател, вкл. и процесното такова.

5

От представеното Копие от декларация по чл. 402 КТ се установява, че лицето К.С.С. е посочил, че работи в дружеството- жалбоподател от деня на проверката 24.04.2023г. като „зидар‘. Работното му време е от 8 часа до 5 часа‘, с почивни дни – събота и неделя, почивки в деня от 12 до 1ч.

Трудовото възнаграждение, което получава е 700 лева. Отразено е,че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен договор. Изложеното в АУАН и НП изцяло кореспондира с декларацията, а гаранция за достоверността на отразеното в нея е наказателната отговорност за невярно деклариране, която носи конкретното лице по силата на чл. 313 КТ.

От представеното копие от Трудов договор от № 009/ 15.06.2023г. се установява, че такъв е бил сключен между „О.“ЕООД и лицето К.С.С..

Съдът намира, че не следва да се кредитира представеният „Гражданския договор“, сключен между жалбоподателя и К.С., доколкото същият се намира в разрез с останалите събрани по делото доказателства.

Съдържанието, което се възпроизвежда от договора е за направа на 50 кв.м. тухлена зидария с размери 12 см и 25 см, като се заплати на свид. С., в качеството на изпълнител, 500 лева. Следва да се вземе предвид, че гражданският договор не е представен към момента на физическата проверка на място на 24.04.2023г. и не се твърдяло за наличието му в правната природа от дружеството. Същият е бил представен едва при проверката по документи в Дирекцията на 27.04.2023г., потвърдено от показанията на разпитания актосъставител Г..