Решение № 140 от 08.10.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Оряхово, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100410 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, общ. Мизия ул. «Шипка» №5, чрез адв. Л. Б. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „Триадица“ №5Б, ет.3, офис №311, с която е предявила кумулативно обективно съединени искове против „Кредит Инс” АД, ЕИК:

205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Красно село бул. „Цар Борис III” №85, ет. Мецанин представлявано от М.Г.А., както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** и „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит Екстра №ДЗ013661 от 04.06.2025г. е нищожен, поради противоречие на закона;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 гр. София да заплати на Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, сумата от 102,26 евро /сто и две евро и 26 цента/, частичен иск от 1311,52 евро /хиляда триста и единадесет евро и 52 цента/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.03.2026г. до окончателното й изплащане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Исковата молба е подадена от Н. К. срещу „КРЕДИТ ИНС” АД с искане съдът да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗО 13661 от 04.06.2025 г.

Твърди се, че е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., при ГЛП: 36%, ГПР: 49.70%, за който ищцата е поела задължение за погасяване на 6 месечни 1 вноски по 175 лв.

Сочи се, че в договора е предвидена неустойка от 342 лв. при непредставяне на обезпечение (банкова или небанкова гаранция).

Ищцата излага доводи, че договорът е нищожен, защото ГПР е неправилно и подвеждащо изчислен, като в него не е включена неустойката от 342 лв.

Релевира се още, че това води до „скрито оскъпяване“ на кредита при липса на ясна методика как е формиран ГПР.

Според ищцата, клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна.

Поддържа се, че неустойката е прекомерна, тъй като е над една трета от кредита, Противоречи на добрите нрави и на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и не обезщетява реални вреди, а води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Сочи се, че са нарушени задължителни изисквания на ЗПК.

На следващо място се твърди, че според чл. 22 ЗПК при липса на задължителна информация договорът е недействителен, а при недействителен договор потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и такси.

Релевира се, че „КРЕДИТ ИНС” АД е подало заявление по чл. 410 ГПК, като е издадена заповед за изпълнение за сумите: 600 лв. главница; 108 лв. договорна лихва; 14.45 лв. законна лихва; 1300 лв. адвокатски хонорар и 21.25 лв. държавна такса.

В тази връзка, ищцата твърди, че съдът не е проверил служебно за неравноправни клаузи, поради което и настоящият иск е допустим, съгласно практиката на СЕС.

Сочи се, че са присъдени недължими лихви и прекомерни разноски и по изпълнителното дело са събрани много повече пари от реално дължимото.

Според ищцата реално дължима е само чистата стойност на кредита — 600 лв., като се твърди, че тя е платила общо 1618.30 евро. В тази връзка се претендира връщане на сумата от 102,26 евро, частично от общо дължимата сума от 1311.52 евро, като неоснователно платена.

Моли се съдът да постанови решение, с което:

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** и „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит Екстра №ДЗ013661 от 04.06.2025г. е нищожен, поради противоречие на закона;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да осъди „Кредит Инс” АД, ЕИК:

205997727 гр. София да заплати на Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, сумата от 102,26 евро /сто и две евро и 26 цента/, частичен иск от 1311,52 евро /хиляда триста и единадесет евро и 52 цента/, ведно със законната лихва, 2 считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.03.2026г. до окончателното й изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 гр. София оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни.

Основното възражение е, че спорът вече е разрешен с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1315/2025 г. на РС – Бяла.

Ответникът твърди, че заповедта за изпълнение е връчена лично на ищцата на 12.11.2025 г.; в срока по чл. 414 ГПК не е подадено възражение; заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист, като стабилизираната заповед има действие, сходно на влязло в сила съдебно решение и препятства повторно разглеждане на спора.

Позовава се на практика на ВКС, относно преклудиращото действие на влязлата в сила заповед за изпълнение и поддържа, че защитата на длъжника следва да се осъществява само по реда на чл. 423, чл. 424 или чл. 439 ГПК.

Ответникът излага и довод, че заповедният съд е изпълнил задължението си служебно да провери за наличие на неравноправни клаузи по чл. 411, ал. 2 ГПК, поради което не е налице основание спорът да бъде пререшаван.

При условията на евентуалност ответникът счита исковете за неоснователни, като твърди, че между страните е валидно сключен договор за потребителски кредит от разстояние, при който ищцата е кандидатствала онлайн, потвърдила е договора и е получила сумата чрез „Изипей“, като всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР били спазени.

Ответникът поддържа, че неустойката по чл. 7.1 от договора изобщо не е начислявана, като по заповедното производство са претендирани само 600 лв. главница, 108 лв. договорна лихва и законна лихва за забава;

Сочи се, че никога не е отправяна претенция за сумата от 342 лв. неустойка, поради което счита, че ищцата няма правен интерес да атакува клаузата за неустойка.

Ответникът твърди, че ГПР е правилно изчислен и съответства на изискванията на ЗПК, като неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи при неизпълнение, а неустойката е условно задължение, зависещо от бъдещо неизпълнение и към момента на сключване на договора не е било сигурно дали ще възникне.

3

Сочи се, че дори клаузата за неустойка да е нищожна, това не води до нищожност на целия договор, тъй като на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД евентуалната недействителност на отделна клауза не засяга валидността на договора като цяло.

Моли се съдът да прекрати делото, поради недопустимост на иска, а в случай, че откаже се моли да се отхвърли предявеният иск изцяло като неоснователен и недоказан.

Ответникът оспорва претендираното адвокатско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност и оспорва наличието на предпоставки за безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА, тъй като не били представени доказателства за материална затрудненост.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗО13661 от 04.06.2025 г., сключен между „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 гр. София като „кредитодател“ и ищеца Н. О. К. като „кредитополучател“ е, че последната е получила в заем сумата от 600 лева, като е поела задължение да я върне за срок от 6 /шест/ месеца в периода от 04.06.2025г. до 04.12.2025г..

От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 36.00 % и ГПР 49,70 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 108 лв. /сто и осем лева/.

От чл..7, ал.1 на Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗО13661 от 04.06.2025 г., се установява, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по чл.4, ал.6 от договора, кредитодателят има право да начисли неустойка в размер на 342,00 лева.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗО13661 от 04.06.2025 г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 600,00 лева и размерът на лихвата – 108 лева или общо сумата от 708 лева. При това положение ГПР е в размер на 78,45 ℅, като в него са включени главница и възнаградителната лихва. Посочено е, че когато към главницата и възнаградителната лихва се прибави и неустойката размерът на ГПР по договора ще стане 688,91 ℅.

4

Тъй като кредитополучателят не е заплащал суми по кредита, в резултат на което кредитодателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано ИД №20267230400025 от 12.01.2026г. при ЧСИ М.Н. с район на действие ОС-Враца.

Според вещото лице, общата сума, която ищцата е заплатила по изпълнителното дело по Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗО13661 от 04.06.2025 г. е в размер на 1618,30 евро /хиляда шестстотин и осемнадесет евро и 30 цента/, представляваща сбор от следните заплатени задължения по кредита: главница – 306,78 евро, договорна лихва – 65,94 евро, адвокатско и юрисконсултско възнаграждение - 964,68 евро, други такси – 20,77 евро и разноски за ЧСИ – 260,13 евро.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже, твърдението си, че сключеният с „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 гр. София - Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗО 13661 от 04.06.2025 г. е нищожен, на твърдените основания, както и че е заплатила на „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 гр.

София сумата в размер на 102,26 евро /сто и две евро и 26 цента/ на отпаднало основание.

В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В тежест на ответника „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 гр. София е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца Н. О.

К., по силата на което има право да задържи получената сума в размер на 102,26 евро /сто и две евро и 26 цента/.

Тъй като заповедният съд не се е произнесъл за наличие на неравноправни клаузи у Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗО 13661 от 04.06.2025г., то предявените искове са допустими.

Разгледани по същество исковете са основателни.

С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗО 13661 от 04.06.2025 г., в който е предвидена клауза за представяне на обезпечение.

5