Решение № 14 от 17.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900217 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ХР. М. ХР. с ЕГН ********** с адрес ****, чрез пълномощници адв. М.Т. и адв. Е.М.

АК Варна, с която срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 100 000лв., частичен иск от 200 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2018г. на кръстовището на бул.Сливница и бул.Република в гр.Варна, по вина на Ж.Г. И. като водач на автобус, собственост на „Градски транспорт“ гр. Варна, превозващ пътници, марка Соларис, модел Урбино с рег. № ***, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 111170024464029, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2018г. (30 дни, определени с поканата до застрахователя, като е спазен срока за повече от 15 дни работни дни от получаване на поканата на 27.04.2018г., съгл.чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на 18.05.2018г.) до окончателното й плащане, и на сумата от 6 750 лева, частичен иск от 8000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди от процесното ПТП, представляващи тотална щета на лек автомобил марка БМВ 1

320, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.04.2020г. (30 дни, определени с поканата до застрахователя, като е спазен срока за повече от 15 дни работни дни от получаване на поканата на 09.03.2020г., съгл.чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на 18.05.2018г.) до окончателното й плащане.

Настоява се за присъждане на сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответната страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни по основание и размер, изразява становище по направените с исковата молба доказателствени искания и обективира свои искания.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа всички доказателствени искания, възражения и оспорвания, направени с отговора, при което размяната на книжа е приключила.

С влязло в законна сила определение № 1248 от 28.09.2021г., постановено по т.д. № 217/2021г. по описа на ВОС, поради оттегляне на иска, е прекратено производството по първоначално предявения иск за присъждане на сумата от 2 010 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди от процесното ПТП, представляващи заплатени разходи за извършени 67 броя рехабилитационни процедури, ведно с лихва от 27.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба страната излага, че 05.03.2018г. около 20 часа ищецът е пострадал при ПТП, осъществило се на кръстовището между бул.

„Сливница" и бул. „Република" в гр. Варна. Сочи се, че като водач на л.а. марка БМВ, модел 320, с peг. № *** бил блъснат от автобус на градския транспорт, превозващ пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. № ***. Пояснява се, че автобусът се преустроил в лява лента и при „зелен" сигнал на светофарната уредба е започнал да извършва ляв завой, когато ищецът се движил със своя автомобил в посока направо по бул. „Република" в посока търговски център „Явор". Водачът на автобуса не е спрял, за да осигури предимство на движещия се направо лек автомобил, поради което, в зоната около средата на кръстовището, е настъпил удар с предните части на двете превозни средства. Вследствие на удара, ХР. М. ХР. получава редица физически травми, изразяващи се в множество счупвания на крайниците, охлузвания на кожата, кръвонасядания, палпаторна болезненост, умерено уплътнение на меките тъкани по задно-вътрешната страна на подбедрица, травма на коляното и др. Вследствие на удара, Х.Х. загубва съзнание, поради което почти няма спомени за преживяното след удара. Съгласно Епикриза с ИЗ № 3842/2018 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, ищецът е получил : Многофрагментно счупване на лява (диафиза) бедрената кост, 2 закрито в ляво. Счупване на вътрешния медиален малеолус, в ляво; Счупване на външен латерален малеолус в дясно; Счупване на талуса в дясно. Счупване с изкълчване/фрактура -луксация на дясното ходило.

Ищецът сочи, че през периода от настъпване на ПТП до настоящия момент за стабилизиране на общото състояние и за възстановяване на здравето му са извършвани многократни оперативни намеси, провеждани са терапии, назначавани са медикаменти, за което същият е заплащал, доколкото голяма част от тях не се поемат от бюджета на Здравната каса. Освен това през цялото време Х. е търпял болки и силен дисконфорт. Бил е в отпуск по болест, което е ограничило финасовите му приходи, както и социалните му контакти. Силно е увредена и психиката му като състоянието на ищеца непосредствено след инцидента отговоря на разстройство в адаптацията – остра стресова реакция, а в последствие е наблюдаван протрахиран отговор към стресогенното събитие, дефинирано като Посттравматично стресово разстройство. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са описани като болки, страдания и неудобства, които са променили ежедневния му ритъм на живот, наложили употребата на болкоуспокояващи медикаменти, невъзможност за извършване на движения с увредения крайник, невъзможност за самостоятелно извършване на елементарни дейности, временна неработоспособност, продължаващи и към настоящия момент затруднения при движение на увредения крайник. Твърди се, че оздравителния процес не е приключил като предстои нова операция.

С влязло в законна сила съдебно Решение №1715/23.10.2018г., постановено по анхд №4357/2018г. по описа на ВРС, водачът на автобус Соларис Урбино с рег. № *** Ж.Г. И. с ЕГН ********** е признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП и причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди на ХР. М. ХР., като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Ищецът твърди, че е налице влязло в сила решение по частичен иск относно настоящия казус - Решение № 3032/10.7.2020 г. по гр.д. гр.дело № 12701 по описа за 2019 г. с което ответното дружество е осъдено да заплати на пострадалия сумата от 1250лв., частичен иск от 200 000лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания от причинените травматични увреждания, вследствие на настъпилото на 05.03.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./. Със същото решение в полза на ищеца е присъдена и сумата от 1250 лева, частичен иск от общо 8000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди от процесното ПТП, представляващи тотална щета на лек автомобил марка БМВ 320, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на 3 подаване на ИМ.

Сочи се в исковата молба, че за претърпените имуществени и неимуществени вреди ищецът не бил обезщетен, а към момента на произшествието за МПС, с което същите са били причинени, е имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност", издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД. С оглед изискванията на чл.498 и чл.380 КЗ ищецът предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество, която останала неудовлетворена в пълния претендиран размер, което е причина за иницииране на настоящото производство.

Молбата е за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.

В законоустановения срок ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК 121076907 е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че исковите претенции са недопустими, доколкото е налице влязло в сила решение по гр. дело №12701/2019 г. по описа на описа на Районен съд - Варна, 11 състав, с което съдът се е произнесъл по отношение на предявения иск между същите страни и същото правоотношение с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от процесното ПТП. Сочи се, че с платежно нареждане №П21085054 от 12.08.2020 г. ЗАД "Армеец" е превело на ищеца сума в размер на 51 283,88 лв., както следва

40 000 лв. - неимуществени вреди, съгласно установеното от съда в мотивите на съдебното решение по отношения на непредявената част;

4155.55 лв. - законна лихва върху непредявената част от 40 000 лв. за периода 08.08.2019 г. до 15.08.2020 г.;

6 000 лв. - имуществени вреди, съгласно установеното от съда в мотивите на съдебното решение по отношения на непредявената част;

623.33 лв. - законна лихва върху непредявената част от 6 000 лв. за периода 08.08.2019 г. до 15.08.2020 г.;

- 505 лв. - разноски.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца настъпили неимуществени вреди и процесното пътнотранспортно произшествие, с твърдения, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на съдържанието на приложените към исковата молба писмени доказателства и на обективната истина. Не са представени доказателства, след влизането на Решение №3032/10.07.2020 г. по гр. дело №12701/2019 г. по описа на Районен съд Варна, 11 състав, които да обективират влошаване на здравословното състояние на ищеца като всички документи, представени с настоящата искова молба, са преди влизане в сила на горецитираното съдебно решение и са взети предвид при постановяването му. Посочените увреждания не представляват допълнително влошаване на здравословното състояние (ексцес) и нямат пряка 4 причинно - следствена връзка с претърпяната при ПТП травма. Настоява се, че всички вреди, произтичащи от това събитие, са обезщетени.

Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, който е управлявал автомобила с несъобразена за градските условия скорост, довело до липсата на каквато и да било възможност за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие.

Оспорва се иска за имуществени вреди за застрахователно обезщетение за рехабилитационни процедури като се твърди, че сторените разходи не са били необходими и наложителни и същите не са във връзка с твърдените травматични увреди. Оспорват се приложените фактури и касови бонове като неотносими към настоящия спор. Оспорва се дължимостта на същите от страна на застрахователя, доколкото са разходи за лечение, покрити по линия на Националната здравноосигурителна каса.

Твърди се, че вредите, които ищецът претендира като последица от травмите от ПТП, се дължат на неправилно и/или липсващо лечение.

Оспорва се претенцията по акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на законна лихва. Оспорва се претенцията по акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.05.2018 г. - с исковата молба се твърдят вреди от ексцес, както и от 10.04.2020 г. (тъй като имуществените вреди са изплатени на ищеца), от 27.06.2019 г. - такава претенция не е предявявана до настоящия момент. Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, с оглед разпоредбата на ЗЗД, чл. 111, б."в" и кратката им три годишна давност.