Решение № 406 от 15.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Русе, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20244500500682 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД чрез упълномощено Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ е обжалвало Решение №790/04.06.2024 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №231/2024 г., в частта с която е отхвърлен предявеният от него установителен иск по чл.422 от ГПК за сумите от 1309.73 лв. главница по Договор за потребителски кредит №FL938981/19.09.2018 г., 11 лв. такси за периода от 12.11.2021 г. до 11.07.2023 г. и 60 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.11.2021 г. до 11.07.2023 г. В жалбата са изложени подробни съображения за необоснованост на постановения съдебен акт. Иска се същият да бъде отменен в частта, с която е отхвърлен иска и да бъде постановен нов съдебен акт, с който искът да бъде изцяло уважен. Направено е и доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото пред първоинстанционния съд и пред настоящата въззивна инстанция.

Ответниц а т а по жалбите К. М. Н., чрез процесуалния си 1 представител адв. К. Х. в открито съдебно заседание изразява становище, че не са налице наведените в жалбата основания за отмяна на решението в обжалваната му част и моли като правилен първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалб ата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която искът е уважен за сумата 1248.75 лв., представляваща лихва за забава върху неиздължена главница по Договор за потребителски кредит №FL938981/19.09.2018 г. за периода от 09.11.2021 г. до 11.07.2023 г. и отхвърлен за сумата над 1248.75 лв. до претендираните 2644.87 лв.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК срещу ответницата К. М. Н.. Банката твърди, че съгласно Договор за потребителски кредит №FL938981/19.09.2018 г. предоставила на кредитополучателите – ответницата и М.Д.Ч. кредит в размер на 24000 лв., който последните се задължили да върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Ответни цата усвоила предоставените от Банката парични средства от разплащателна сметка с IBАN:

*************, разкрита на нейно име в банката, като с банково бордеро № 8708180/ 19.09.2018 г., удостоверяващо извършен превод по друга сметка на ответницата средствата по кредита били усвоени изцяло в деня на сключване на договора и в съответствие с целите, посочени в чл.2, ал.3 от процесния договор за кредит. В чл.2, ал.2 и чл.5 от договора за кредит страните изрично уговорили, че ответницата дължи и такси и комисионни за предоставените й от банката допълнителни услуги във връзка с процесния кредит, за което банката претендира сума в размер на 11 лв., представляваща такси, начислени съгласно чл.2, ал.2 от договора, във вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел XIV, б.„В", т.10. Според чл.7 от договора, процесният кредит 2 се погасявал на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора, като от него било видно, че погасителните вноски се изплащат до 19-то число на месеца, а крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси, бил до 19.09.2025 г. При просрочие нa дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателката се задължила да заплати обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, определена от МС. Ищцата не заплатила на Банката дължимите анюитетни погасителни вноски с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор, дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва и не заплатила дължимите такси, съгласно договора. Пpи непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, съгласно чл.14 от договора Банката може да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява неговото действие и на това основание, във вр. чл.19 от договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 19.06.2021 г. и следващите, съгласно погасителния план, Банката обявила неговата предсрочна изискуемост, без да се прекратява действието м у . Изявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока било обектинирано в Покана чрез ЧСИ В.М. с № *** и район на действие ОС-Русе. Поканата била получена лично от ответницата на 09.11.2021 г., като това била и датата за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното задължение. Ищецът в първоинстанционното производство претендира сума в размер на 60 лв., представляваща такси, дължими във връзка с връчване на поканата за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга и представлява сбор от реализираните от банката разходи във връзка с връчване на поканата, които подлежали на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал.1, предл.2 от ТЗ , които били действително заплатени от нея. На 28.07.2023 г. .„Юробанк България" АД депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу двамата длъжници, по което било образувано ч.гр.д.№ 3960/2023 г. по описа на Районен съд Русе, с което си действие пристъпила към принудително събиране на вземанията си по процесния договор. Въз основа на издадените заповед за незабавно 3 изпълнение и изпълнителен лист било образувано и изп.дело № 467/2023 г. по описа на ЧСИ Ц.Г.. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от К. М. Н., поради което за Банката се породил правният интерес от предявяването на настоящия установителен иск. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на "Юробанк България" АД, сумите, произтичащи от договор за потребителски кредит FL938981/19.09.2018 г.: главница 1309,73 лв., ведно със законна лихва, считано от 28.07.2023 г., мораторна лихва за периода 09.11.2021 г. - 11.07.2023 г. - 2644,87 лв., такси за периода 12.11.2021 г. - 11.07.2023 г. - 11 лв. и обезщетение за уведомяване за периода от 19.11.2021 г. до 11.07.202З г. 60 лв. Претендира и присъждане на разноските за двете производства – заповедното и първоинстанционното. Направено е искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде отговор преведена ли е по разплащателната сметка на ответницата предоставената с процесния Договор за кредит сума, има ли платени от ответницата и в какъв размер погасителни вноски по кредита и какъв е размерът на неизплатеното от нея задължение по договора, включващо главница, мораторна лихва за времето на забавата, такси и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата по първоинстанционното производство, чрез пълномощника си адв.Х. е депозирала отговор, с който развива съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва иска по основателност и размер, оспорва и че към датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК е била в просрочие и дължи на ищеца посочените в заповедта суми. К. Н. твърди, че след получаване през м.ноември 2021 г. на писмена покана от „Юробанк България“ АД, на 29.12.2021 г. между нея, банката и другия длъжник М.Д.Ч., било сключено споразумение, по силата на което бил ясно, точно и конкретно фиксиран размерът на непогасеното задължение по Договор за потребителски кредит FL938981/19.09.2018 г. , а именно общ размер 11907,67лв., от които: главница 11411,92 лв., лихви 413,75 лв. и такси 82 лв. С посоченото споразумение страните предоговорили условията по кредита и се споразумели длъжниците да погасят паричното си задължение по него, като заплатят 23 бр. равни месечни вноски всяка една от по 500 лв. през периода януари 2022 г. – ноември 2023 г. и последна изравнителна вноска, дължима през м.декември 2023 г., в размер на 407,67 лв.

Ответницата твърди и че в изпълнение на поетото в споразумението 4 задължение за разсрочено плащане на непогасеното парично задължение е правила вноски, с които плащала изрично посочената в него сума. Към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, дължимите вноски по споразумението дори били надплатени, тъй като на 20.03.2023 г., ответницата внесла предсрочно сумата от 4000 лв., която покривала задължението по вноските до м.октомври 2023 г. включително. Останалите били платени до края на 2023 г. Предвид изложеното и с оглед клаузите на споразумението, както и с оглед извършените плащания на дължимите вноски, ответницата твърди, че не дължи посочените главница, мораторна лихва и разноски, за които е била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3960/2023г . по описа на Районен съд гр.Русе.

С Определение № 1031 от 12.03.2024 г. районният съд е изготвил предварителен доклад по делото по чл. 140, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, който е надлежно съобщен на страните , указал е на ищеца, че следва да установи дължимостта от ответницата на претендираните въз основа на процесния договор за кредит суми по заповедното производство и е изискал да се приложи към делото ч.гр.д.

№3960/2023 г. по описа на РС Русе.

В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 15.04.2024 г. е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която след като съобрази клаузите на сключеното между страните споразумение от 29.12.2021 г. да отговори какъв е размерът на дължимите от ответницата суми към 28.07.2023 г. – датата на депозиране на Заявлението по чл.417 от ГПК, кои са вноските с настъпил падеж към същата дата и налице ли е забава в тяхното изпълнение и ако е налице, какъв е размерът на лихвата за забава върху неиздължената главница и във връзка с направеното от ответницата възражение е дал възможност на ищеца да уточни как е формулирана претендираната главница от 1309.73 лв., както и върху каква главница е начислена мораторната лихва от 2644.87 лв.

В следващо открито съдебно заседание е приета изготвената съдебно-счетоводна експертиза и ищецът е направил уточнение, че главницата, която претендира е сбор от всички падежирали вноски до края /падежа/ на кредита, който е бил обявен за предсрочно изискуем още през 2021 г., като претендираната мораторна лихва е начислявана върху цялата 5 падежирала главница, а не върху отделните вноски, като със споразумението плащането е отложено без да е добавяна нова главница. На основание чл.149 от ГПК съдът е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и го е обявил за решаване в законоустановения едномесечен срок.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи:

Не е спорно между страните, че на 29.12.2021 г. към Договор за потребителски кредит FL938981/19.09.2018 г. е подписано споразумение, с което договорните им отношения по повод усвоения потребителски кредит се променят и започва да се прилага нов погасителен план. Със споразумението страните са потвърдили следните обстоятелства: кредитът е усвоен в пълен размер от 24 000 лв., поради забава в плащането на погасителна вноска с падежна дата 19.03.2021 г. Банката е обявила предсрочната му изискуемост, считано от дата 08.11.2021 г. и към 23.12.2021 г. непогасеното задължение е в размер на 11907.67 лв., от които 11411.92 лв. главница, 413.75 лв. лихви и 82 лв. такси, като длъжниците изрично заявяват че са съгласни с този размер и неговото основание. По силата на сключеното споразумение длъжниците са се съгласили да извършват ежемесечни доброволни плащания по кредита, 23 бр. от които в периода от м.Януари 2022 г. до м.Ноември 2023 г. в ежемесечен размер на 500 лв. и едно последно плащане през м.Декември 2023 г. в размер на 407.67 лв. Всяко едно от плащанията е следвало да се плати до 30-то число на месеца. В споразумението е посочено, че при неговото подписване продължава да се начислява мораторна лихва върху задължението, описано в процесния договор за потребителски кредит, която следва да се изплати от длъжниците и че докато споразумението се спазва от длъжниците, Банката се задължава да не завежда заповедно производство. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че при решаване на спора следва да се съобрази допълнителното споразумение от 29.12.2021 г. , както и извършените плащания от страна на ответницата по него. Исковите претенции са относими към дата 11.07.2023 г., като това е и момента към който следва да се определят задълженията по дълга в съответствие със сключеното споразумение и извършените плащания. Правилно първоинстанционният съд е изчислил, че съгласно споразумението въззиваемата е следвало да погаси до 11.07.2023 г.