Определение № 713 от 21.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Варна, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000283 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба на „Детелина МИ 91“ ЕООД, ЕИК 203861988, представлявано по пълномощие от адв. М. С., за допълване на постановеното по делото определение № 574/12.09.2024г. в частта за разноските, като в полза на молителя се присъди адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 2 250 лв.

В жалбата се сочи, че съдът не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, при наличие на всички предпоставки по чл. 78, ал. 4 ГПК за ангажиране отговорността на насрещната страна за направените от молителя съдебно– деловодни разноски.

Молбата се преценява като процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител.

Насрещната страна М. М. И. от гр. Добрич, е подала отговор чрез адв.

С. И. от АК- гр. Добрич, в който че заявява, че молителят има право на разноски, но заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като е направено искане за намаляването му до размер не по- висок от този по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За да се произнесе по същество по направеното искане съдът съобрази 1 следното:

С определение № 574/12.09.2024г., постановено по въззивна частна жалба вх. № 2121/27.03.2024г., е потвърдено определение № 93/19.03.2024г. по т. д. № 149/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 вр. чл. 127, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не е обжалвано и е влязло в сила.

По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК и съобразно резултата от частното въззивното производство, за ответника „Детелина МИ 91“ ЕООД е възникнало право да ангажира отговорността на частния жалбоподател– ищец в първоинстанционното производство, за репариране на направени съдебно – деловодни разноски за тази инстанция. При постановяване на определението съдът е пропуснал да се произнесе по обективираното в писмения отговор искането на пълномощника на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Като приложение към отговора на ответника е представен договор за правна помощ, в който е удостоверено не само договарянето на сумата 2 250 лв. като размер на адвокатски хонорар за тази инстанция, но и плащането й в брой от клиента на упълномощения адвокат при подписването на договора. В този случай и съгласно разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, искането за присъждане на съдебно – деловодни разноски за сумата 2 250 лв. се явява доказано по основание и размер.

Независимо от това, че с решение на СЕС по дело C – 438/22г. от 25.01.2024г. е отречен задължителния характер на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за съда, то същата следва да се вземе като ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд, а в случая самата задължена за разноски страна претендира намаляване на възнаграждението, като се позовава на Наредбата.

В случая, с оглед материален интерес по трите прекратени иска, минималното възнаграждение по чл. 7, ал.1, т. 7 от Наредбата, възлиза на сумата 4 575 лв., без ДДС. Спорът за редовността на исковата молба, както пред първата инстанция, така и при въззивното обжалване на прекратителното определение, разкрива повишена фактическа и правна сложност, наложила 2 осъществяването на допълнителни процесуални действия в тази инстанция от адвоката на ответника, за изразяване на становище по подадени от пълномощника на жалбоподателката две уточняващи молби. Следователно, заплатеното на процесуалния представител на „Детелина МИ 91“ ЕООД, ЕИК 203861988, адвокатско възнаграждение в размер на 2 250 лв., което е съществено по-ниско (то е по- малко от 1/2) от наложените в практиката стойности на адвокатски възнаграждения, не може да се квалифицира като прекомерно.

По изложените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 574/12.09.2024г., постановено по в. ч. т. д.

№ 283/2024г. по описа на ВнАпС, ТО, в частта за разноските, на основание чл.

248, ал. 3 от ГПК, като

ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. Добрич, ул.

„Калиакра“ № 95, да заплати на „Детелина МИ 91“ ЕООД- гр. Добрич, ЕИК 203861988, сумата 2 250 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева), представляваща направените съдебно– деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за частно въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3