Определение № 5182 от 03.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5182 гр. Варна, 03.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110111564 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 17427/04.03.2026г. от ответника „А, З, С, Н. В.“ Е., чрез юрк. Б. Д., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение №644/20.02.2025г. в частта за разноските, като се намали размерът на присъденото възнаграждение за адвокатски хонорар, под предвидения ориентир по Наредба № 1/2004г., поради ниската фактическа и правна сложност на делото и многобройната и непротиворечива практика. Излага, че според Решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22г., Наредба №1/2004г. може да служи само като ориентир, но не е обвързваща за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, насрещната страна е депозирала отговор за неоснователност на молбата. Твърди, че присъденото възнаграждение е под ориентира предвиден в Наредба №1/2004г. Моли, молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата е подадена от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което съдът приема, че следва да бъде разгледана по същество.

С постановеното по делото Решение № 644/20.02.2026г., съдът е отхвърлил предявените от ищеца искове. Ищецът е осъден да заплати на Д. С. С., сумата от 255.65 евро, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3ГПК.

Съдът намира, че не са налице основания за ревизиране размера на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение. Като за изчерпателност следва да се посочи и следното:

Своевременно релевираното възражение за прекомерност от страната е неоснователно, предвид, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са под ориентира предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г., съобразно цената на иска.

Настоящият съдебен състав намира, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и не е налице основание за намаляване размера на същия. Съобразно практиката на СЕС, както и 1 решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С–438/22г., съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определя с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В обобщение съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 17427/04.03.2026г. от ответника „А. З. С.

Н. В.“ Е., чрез юрк. Б. Д., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение №644/20.02.2025г. в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2