Решение № 275 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пазарджик, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200501034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1308 постановено на 28.10.2025г. по гр.дело № 2264 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. предявения от И. Х. Х., ЕГН ********** от гр. **** против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, представляван от управителя Р. И. М.-Т., иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че вземанията по изпълнителен лист № 458/22.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 539/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, както следва: сумата от 9 875,03 лева, представляваща главница, сумата от 861,30 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2013 г. до 16.02.2016 г., сумата от 4 080,87 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 16.02.2016 г., ведно със законната лихва от 17.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по делото в размер на 296,34 лева за държавна такса и 930,52 лева за адвокатско възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 311/2016 г. по описа на 1

ЧСИ П. И., рег. № 883 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, преобразувано в изпълнително дело № 4541/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, не подлежат на принудително изпълнение поради погасяване по давност, е отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.259,ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против посоченото решение с изложени в жалбата твърдения, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Посочва, че неправилно съдът е приел, че давността е прекъсната на 03.06.2020г. когато взискателят по изпълнителното дело е посочил нов способ на принудително изпълнение, и на 18.03.2022г. когато взискателят е поискал налагане на запор в търговска банка. Излага подробни съображения. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск бъде уважен от въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба подаден в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна - ответник в първоинстанционното производство излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и становището на страните, от фактическа и правна страна приема, следното :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 от ГПК.

Няма спор между страните, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 539/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, е разпоредено И. Х. Х. да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 9 875,03 лева, представляваща главница, сумата от 861,30 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2013 г. до 16.02.2016 г., сумата от 4 080,87 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 16.02.2016 г., ведно със законната лихва от 17.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по делото в размер на 296,34 лева за държавна такса и 930,52 лева за адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 458/22.02.2016 г.

На 12.03.2016 г. против ищеца е образувано изпълнително дело № 2

311/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 883 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, преобразувано на 05.12.2016 г. в изпълнително дело № 4541/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Пловдив.

На 30.03.2016 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в ,,Централна кооперативна банка“ АД и ,,Първа инвестиционна банка“ АД.

На 06.04.2016 г. от сметката в ,,Централна кооперативна банка“ АД е направен превод на наличната сума от 27 лева.

На 11.05.2018 г. ответникът ,,Еос Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по делото на мястото на ,,Обединена българска банка“ АД на основание договор за цесия от 31.01.2018 г.

На 03.06.2020 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи на адреса на длъжника, ведно с доказателства за заплащане на разноските, както и за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, ако такива се установят. По молбата липсват предприети действия от ЧСИ.

На 18.03.2022 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в ,,Те-Дже Зираат Банкасъ“, клон София, ведно с доказателства за заплащане на разноските.

На 07.04.2022 г. е изпратено запорно съобщение до ,,Те Дже Зираат Банкасъ“, клон София, като на 12.04.2022 г. е постъпил отговор, че длъжникът не е клиент на банката.

На 28.09.2023 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, ведно с доказателства за заплащане на разноските. По молбата липсват предприети действия от ЧСИ.

На 08.02.2024 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в ,,Общинска банка“ АД, ведно с доказателства за заплащане на разноските. По молбата липсват предприети действия от ЧСИ.

На 07.02.2025 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в случай, че такива бъдат установени.

На 20.03.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя ,,Мултифорс А.С.“ ЕООД.

3

На 24.03.2025 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в ,,Общинска банка“ АД.

През периода от 15.05.2015 г. до 31.08.2023 г. ищецът е бил трудово ангажиран в Германия, с прекъсвания от 31.10.2015 г. до 29.02.2016 г. и от 01.07.2018 г. до 16.10.2018 г.

В мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел,че след приключване на заповедното производство на 26.06.2015г. погасителната давност е била прекъсната на 30.03.2016 г. с налагане на запор на банковите сметки на длъжника в ,,Централна кооперативна банка“ АД и ,,Първа инвестиционна банка“ АД. От прекъсването на давността съгласно чл.

117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова петгодишна давност, която би изтекла на 30.03.2021 г. Преди тази дата обаче давността е била спряна на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр. през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. или общо 69 дни. Също така на 03.06.2020 г. давността отново е била прекъсната с надлежното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия опис на движими вещи на адреса на длъжника и налагане на запори върху банковите му сметки. По отношение на искането за извършване на опис на движими вещи взискателят е внесъл предварително необходимите разноски. Въпреки, че по тези искания изпълнителни действия не са били предприети от съдебния изпълнител, давността се счита прекъсната поради това, че искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора. В тези случаи давността се счита прекъсната с искането. Давността е прекъсната отново на 18.03.2022 г. с налагане на запор на банковите сметки на длъжника в ,,Те-Дже Зираат Банкасъ“, клон София.

Въпреки постъпилия отговор от банката, че длъжникът не е неин клиент, запорът е породил действие по аргумент от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което налагането на запор в банка, в която длъжникът няма сметка, поражда действие. Давността отново е била прекъсната на 28.09.2023 г. и на 08.02.2024 г., когато взискателят надлежно е направил искания за предприемане на изпълнителни действия, за което е внесъл авансово необходимите разноски, но същите не са извършени от ЧСИ по причини, за които взискателят не отговаря. Районен съд Пазарджик е приел, че всяко от 4 поисканите и/или предприети изпълнителни действия е извършено в рамките на 5-годишен срок от предходното, поради което към настоящия момент погасителната давност за процесните вземания не е изтекла.

Въззивният състав напълно споделя правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразен правен извод, че исковата претенция – предмет на въззивно разглеждане, са неоснователна.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, са изцяло неоснователни.

Доколкото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е преуреден въпросът относно приложението на института за погасителната давност в рамките на изпълнителния процес, съдът намира, че началната дата, от която следва да тече погасителната давност, е приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Поради това обстоятелство, вземането следва да се счита погасено по давност в случай, че до 26.08.2020 г. не са предприети действия по принудително събиране на вземането (давността в конкретния случай е 5-годишна, а за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давностни срокове не текат на основание чл. 3, т. 2 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен 5 начин, че взискателят е проявил активност, искал е извършването на различни изпълнителни способи, внасял е дължимите такси за тях, а неизвършването им и неудовлетворяването му, се дължат на причини стоящи извън неговото адекватно процесуално поведение.

Относно въведените едва с въззивната жалба възражения за настъпила перемция :

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Следва да се отбележи, че предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и в чл. 110 от ЗЗД срокове, са независими един от друг, макар в голяма част от случаите да са свързани с настъпването на еднородни юридически факти.

Видно от изложената хронология по-горе взискателят е проявил активност и е искал извършването на изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че изпълнителното производство не е прекратено по право в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Предвид изложеното, погасителната давност по отношение на процесните вземания - за всички ,която е 5 години, тъй като са съдебно установени, не е изтекла, поради което искът правилно е отхвърлен като неоснователен.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 200,00 евро- юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 47 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a49e30de-b85a-4936-a8e9-6d0f13ee6106