Решение № 2011 от 01.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2011 гр. София, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110216451 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. ( ...), чрез адв.К. А., срещу Наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 г., издадено от Началник на ОО“АА“ - София, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 93б, ал. 7, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на жалбоподателя глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06.

В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в конкретния случай липсва възможност за установяване на длъжността на лицето, което е съставило наказателното постановление, както и администрацията, към която осъществява своята дейност, което представлява нарушение на императивните материалноправни разпоредби, отнасящи се до формата на наказателното постановление и компетентността на органа, който го е издал, отразяващо се пряко върху законосъобразността на правораздавателния акт.

1

Сочи се, че процесният санкционен акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като началник отдел към Областен отдел „Автомобилна администрация“ няма правомощия по издаване на санкционни актове.

На следващо място се сочи, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила предвид факта, че наказателното постановление е издадено преди 7-дневният срок за възражения, регламентиран в чл. 44 от ЗАНН.

Поддържа се, че съдържанието на АУАН и НП не отговаря на изискването на закона, а именно на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като и двата акта не съдържат ясно посочване на законните разпоредби, които са били нарушени. Неизписването в АУАН и НП на пълното наименование на нормативните актове, въз основа на които са издадени АУАН и НП, се счита за представляващо самостоятелно съществено процесуално нарушение, доколкото служителите на администрацията дължат да изпишат поне веднъж в АУАН и НП пълното наименование на нормативните актове, които се твърди, че са нарушени или имат отношение към случая, както и наименованията на длъжностите на контролните органи и на наказващия орган и на структурите (звена, отдели, дирекции и др.), в които работят, като едва след това изписването на абревиатурата, която се образува от началните букви или срички на тези наименования, с цел сбиване на текста и информацията на по- малко място, е допустимо, тъй като няма да създаде затруднение за адресатите на АУАН и НП. В конкретния случай и доколкото това не е стоХХ, се счита за ограничаващо правото на защита на жалбоподателя до степен, че да не може да го упражнява.

Отделно от това се излагат пространни доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед обстоятелството, че както АУАН, така и НП са издадени на български език, а санкционираното лице е турски гражданин, което не владее български език.

Поддържа се, че контролните органи са връчили актове на неразбираем за санкционирано лице език и по този начин са го лишили от възможността да се запознае с административното обвинение, последното нарушило по съществен начин правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

2

Поддържа се, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати и съществени процесуални нарушения, свързани с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като и в двата основни процесуални документа е допусната неяснота при описание на нарушението, тъй като съгласно чл. 78, ал. 1 ЗАвтП, изискванията за спазване на AETR при превоз на товари се отнасят за водачите на ППС с максимално допустима маса над 3,5 тона, каквито факти отсъстват както в АУАН, така и в НП.

Отделно от това, в наказателното постановление в частта, в която се посочват разпоредбите, които са нарушени, е записано: „чл. 8, § 2, изр. 2 във връзка с чл. 78, ал. 1 ,т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от регл. 561 AETR ДВ 28 от 1995“ като видно от цитирания текст, не е ясно коя разпоредба от кой нормативен акт е и каква е връзката помежду им, както и със словесното описание на нарушението.

В допълнение се сочи, че от словесното описание в НП не става ясно кое правило за поведение е нарушил водачът, в която връзка се излагат аргументи, че в него се съдържат твърдения за дневната почивка, за намалената дневна почивка, но никъде не е записано и изведено колко време е управлявал водачът, от кой период е засечено, на базата на какви доказателства контролният орган е установил каква почивка е ползвана, нито е изяснено водачът има ли право на намалена дневна почивка и отговаря ли на тези условия.

На последно място се излага, че от изложеното в постановлението не е ясно как е взета предвид тежестта на нарушението и подбудите за извършването му, след като в същото няма конкретно изброени доказателства, които да подкрепят констатираното нарушение, нито се посочва какви подбуди е имал жалбоподателят, че извършеното от него нарушение да не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на ЗАНН.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и необосновано.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Л. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният 3 представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично като оспорва депозираната по делото жалба. В съдебното заседание, в което даден ход по същество не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо наказващият орган релевира възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните разноски на насрещната страна.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ... е гражданин на Р.Т. с дата на раждане ХХХХ г.

На 23.11.2022 г., в гр.София, на ул.“Околовръстен път“ и на около 150 метра след пътен възел с бул.“Цариградско шосе“ с посока на движение към с. К., Т. Г. Б. и Б.Г.Н. - служители в РД "Автомобилна администрация" София, в рамките на правомощията си по чл. 91, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗАвПр извършили проверка на превозно средство - влекач марка "ХХ", с рег. № ХХХХ и полуремарке марка "Т." с рег. № ХХХХ, с водач жалбоподателят С.

Г..

В хода на извършената проверка, служителите на РД "Автомобилна администрация" - София, извършили проверка на документите на водача и превозното средство, както и на информацията относно продължителността на управление и на почивка от страна на водача С. Г., като поискали от същия да им предостави записи от монтирания в превозното средство дигитален тахограф. В хода на проверката било установено, че за 24 – часов период водачът не е ползвал дневна почивка от най – малко 9 последователни часа за периода от 11:52 часа на 27.10.2022 г. до 11:52 часа на 28.10.2022 г., като намалената дневна почивка е намалена с 4 часа и 11 минути.

Свидетелят Т. Г. Б. – инспектор в РД„АА“ – София приел, че извършеното представлява нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 AETR, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06, поради което на 23.11.2022 г. съставил акт за установяване на административно нарушение № 330931/23.11.2022 г. срещу жалбоподателя ..., в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Б.Г.Н. – инспектор в РД„АА“ – София, което е 4 удостовеХХ с техните подписи.

На същата дата – 23.11.2022 г. АУАН бил връчен на жалбоподателя – ....

Въз основа на така съставения АУАН Началник на ОО“АА“ - София, издал атакуваното наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 г., с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 93б, ал. 7, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на жалбоподателя глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр.

2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Т. Г. Б..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От показанията на св. Т. Г. Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави 5 следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект, релевирани в жалбата, са изцяло неоснователни. Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр, тъй като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91, ал. 1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при констатирани нарушения.

Видно от т. 9 от представената по делото заповед №РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” е оправомощен да издава наказателни постановления. За удостоверяване на материалната компетентност на актосъставителя и на лицето, издало процесното наказателно постановление са представени и приети по делото и Заповед № 280/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“ и длъжностна характеристика.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.