Решение № 5 от 10.01.2017, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ……

10.01.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 15.12.2016година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр. дело № 337 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на С.Т.Г. ***, с която против Прокуратурата на Република България са предявени два обективно кумулативно съединени иска по чл.2, ал.1, т.3, във вр. с т.1 от ЗОДОВ - за присъждане на сумата 4 070лв. и на сумата 45 000лв., представляващи съответно обезщетение за имуществени и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато спрямо него обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, във вр. с чл.115 НК, включително в резултат на взетите мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, за което престъпление ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Ищецът излага, че на 31.08.2009г. бил привлечен като обвиняем по ДП №147/2009г. по описа на РУ на МВР „Тунджа“ за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, във вр. с чл.115 НК, за което му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, продължила от 03.09.2009г. до 10.09.2009г., изменена в „Домашен арест“, последната продължила в периода 10.09.2009г.-16.09.2010г.

За престъплението по чл.116 НК, във вр. с чл.115 НК ЯОП внесла обвинителен акт, по който било образувано НОХД №107/2010г. по описа на ЯОС, който произнесъл оправдателна присъда, отменена от Апелативен съд - гр. Бургас, който от своя страна върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане, по новообразуваното НОХД №488/2011г. ЯОС отново постановил оправдателна присъда, потвърдена от въззивната и касационната инстанции. Твърденията на ищеца са, че повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение в извършване на престъплението убийство, е продължило в период от около четири години, през който той е претърпял отрицателни последици - болки и страдания, които съсипали здравословното му състояние и го довели до безсилие и онеправданост в личната му сфера. Ищецът се почувствал компрометиран и унижен пред семейството си и пред всички познати и приятели, пред целия град, тъй като след случилото се бил наречен пред всички „престъпник“. Повечето му съседи и жители на населеното място променили безвъзвратно отношението си към него, гледали го подозрително, спрели да го поздравяват и да му се доверяват, както и да му възлагат услуги, като последното пък се отразило на трудовата му дейност по обработка на земеделски площи на хора от близки села и ищецът продал селскостопанската си техника. От човек със стабилна психика, ищецът се сринал до емоционално лабилна личност и се разболял от захарен диабет, като от напрежението и тревогите получил и хидроцеле в дясната област и претърпял операция - ексцезия на хидроцеле. На следващо място, неоснователното обвинение причинило сериозен трус в семейството на ищеца, в отношенията със съпругата и децата му, които живели с позора от вмененото му престъпление. Приблизително четири години от живота на ищеца преминали в унизителни разпити и дела, митарства в институции, което се случило пред съседи и приятели, и близки на него хора.

За всички тези негативни изживявания ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 45 000 лв., а като имуществени вреди следва да му се присъди и сумата 4 070 лв., съставляваща платени от него адвокатски хонорари за съдебните производства.

Върху сумата на имуществените вреди ищецът претендира законната лихва от датата на предявяване на иска, а върху сумата на неимуществените вреди - считано от 07.09.2011г., тъй като е отчел изтеклата давност при дължимост на лихвата от датата на увреждането - 30.08.2009г.

В о.с.з. претенциите се поддържат изцяло от пълномощника на ищеца адв.А., която настоява за присъждане на разноските пред тази инстанция и представя подробни писмени бележки.

Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор от ЯОП, в писмения отговор и в с.з. оспорва ищцовите претенции по размер, с наведени доводи, че искът за неимуществени вреди е завишен и не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на съдебната практика по приложението на нормата; че следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че наказателното производство е приключило в разумен срок - за около три години и девет месеца и в съдебната му фаза е преминало двукратно през първа и втора инстанция, с произнасяне и на ВКС; че ищецът е оправдан по обвинението в престъплението по чл.116, ла.1, т.6, във вр.с чл.115 НК, но е осъден за престъпление по чл.339, ал.1 НК и в тази връзка следва да бъдат прецени броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените действия, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан и причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът е признат за невиновен и причинените вреди. Ответникът е възразил, че за част от твърдените болки и страдания ищецът не е посочил доказателства, а за други от тях не е налице причинно-следствена връзка.

Оспорил е размера на претенцията за имуществени вреди с доводи, че хонорарът от 700 лв. по НОХД № 107/2010 г. не е реално заплатен, а по хонорарите от 2 250 лв. по ВНОХД № 236/2012г. на БАС и от 1 120 лв. по КНД № 674/2013г. на ВКС не е налице реално осъществена адвокатска защита. Ответникът е възразил и срещу началния момент, от който е дължима лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди, а именно от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 10.06.2013 г., като с оглед датата на предявяване на иска е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, ал.1 б.„в“ ЗЗД до 07.09.2013г.

ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД №107/2010г. по описа на ЯОС, съдържащо и ДП №147/2009г. по описа на РУП „Тунджа”–Ямбол, се установява, че по посоченото досъдебно производство, с Постановление от 31.08.2009г. на разследващия полицай ищецът С.Г. първоначално е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.115 НК за това, че на 30.08.2009г. в с.Завой, обл.Ямбол, на ул.„И. Вазов“ пред дом №1 умишлено е умъртвил А. А. Х. от с.З., чрез прострелване с пистолет „Макаров“.

За така повдигнатото му обвинение с определение на ЯРС по ЧНД №304/2009г., на 03.09.2009г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена от БАС с негово определение от 10.09.2009г. по вчнд №181/2009г. в „домашен арест“. С Постановление от 10.02.2010г. разследващият полицай по досъдебното производство е изменил обвинението против ищеца в по-тежко такова, за осъществено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК, като му е повдигнал обвинение и за престъпление по чл.339, ал.1 НК – за това, че на 30.08.2009г. в с.Завой, обл.Ямбол, на ул.„И. Вазов“ пред дом №1, Г. умишлено е умъртвил А. А. Х. от с.З., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина - чрез прострелване с пистолет „Макаров“, както и за това, че на 08.05.2007г. е придобил и държал до 30.08.2009г. взривни вещества, оръжия и боеприраси - револвер, руски вариант на „Смит енд Уесън“, с посочен фабр.номер, ловни патрони „Тордо“ 30бр., ловни патрони саморъчна изработка 8бр., патрони 22калибър - 217бр., револверни патрони 4бр., черен барут 371гр., бездимен барут 1661,9гр. и звездна бомба „Светкавица“ 1бр., без да има за това надлежно разрешение.

На 12.03.2010г. в ЯОС е внесен обвинителния акт на прокурор от ЯОП срещу ищеца Г. по обвиненията в извършване на престъпленията по чл.116, ал.1,т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК и по чл.339, ал.1 НК. По образуваното НОХД №107/2010г. на 16.09.2010г. ЯОС е изменил наложената на ищеца мярка за неотклонение „домашен арест” в „парична гаранция” в размер на 2000лв., а с постановената по това наказателно дело присъда от 27.05.2011г. окръжният съд е признал ищеца за невиновен в извършване на престъплението по по чл.116, ал.1,т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК и го е осъдил за престъплението по чл.339, ал.1 НК, като тази присъда е отменена с решение на БАС по ВНОХД №177/2011г. и делото е върнато на ЯОС за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото - преобразувано под №488/2011г. ЯОС е произнесъл Присъда №93/21.10.2010г., с която е признал подсъдимия С.Г. за невиновен в осъществяване на престъплението по чл.116, ал.1,т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК – в това умишлено да е умъртвил А. Х. от с.З. по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, чрез прострелване с пистолет „Макаров“, и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение. Със същата присъда ЯОС е осъдил ищеца за престъплението по чл.339, ал.1 НК, като му е наложил наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложил по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Присъдата на ЯОС е обжалвана и потвърдена изцяло от БАС с Решение от 25.02.2013г. по ВНОХД №236/2012г.

Решението на апелативния съд е обжалвано пред ВКС, който с решение от 10.06.2013г. по н.д.№674/2013г. го е потвърдил и присъдата на ЯОС е влязла в сила на същата дата - 10.06.2013г.

Разпитаните по делото свидетели Ж.Ж., Р.Т. и И.И.,***, са поддържали показания, от които се установява, че до повдигане на обвинението спрямо ищеца, същият преимуществено е живеел в с.З., където се е занимавал със земеделие и е извършвал селскостопански услуги на хората от селото със закупена от него косачка. Според тримата свидетели, след като Г. бил обвинен в убийството на другия човек от същото село, голямата част от познатите и приятелите на ищеца от с.Завой се отдръпнали от него, спрели да го поздравяват, променили отношението си, престанали да търсят услугите му и Г. се принудил да продаде селскостопанската си техника.

От показанията на другите двама свидетели - Х.Х. и Д.М., съответно съсед на ищеца и негова дъщеря, се установява, че обвинението спрямо Г. и едногодишното му задържане под домашен арест са се отразили зле на психиката и на начина му на живот. От жизнен и весел човек ищецът се променил, станал нервен, започнал да плаче, затворил се в себе си, изпитвал притеснения и непрекъснато безпокойство, отчуждил се от приятелите си и заболял от захарен диабет.

От приложените по делото медицински документи и от заключението на комбинираната съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р Л.Д. – психиатър и д-р Д.Д. - ендокринолог, по делото се установява, че ищецът Г. страда от Психиатрично разстройство, дефинирано като трайна промяна на личността след катастрофални преживявания, както и от Захарен диабет - тип 2. Вещото лице - психиатър е категорично, че психиатричното заболяване у ищеца се е проявило след извършване на деянието убийство, за което Г. е бил привлечен към наказателна отговорност, като същото деяние, заедно с другите фактори - арест, домашен арест и съдебните дела, са довели до трайна промяна в начина, по който ищецът възприема личността си, мисли и се отнася към себе си и към околните. Според експерта, касае се за настъпили проблеми в междуличностовото, социалното и професионалното функциониране, до социално оттегляне, чувство на празнота и безнадеждност, хронично чувство за нервно напрежение и отчужденост. Според заключението на същото вещо лице, психичното разстройство на личността на ищеца се е развило при липса на предхождащо такова, тъй като не е налице подобна предходно снета анамнеза и при данни, че ищецът е имал военна подготовка, спортувал е, имал е добро душевно и физическо здраве, добра социална подкрепа и добро социално положение.

Относно Захарния диабет - тип 2, вещото лице д-р Д.Д. е разяснило, че същото представлява наследствено заболяване и в случая С.Г. е наследствено обременен, тъй като майка му е страдала от захарен диабет, но за появата на заболяването способстват редица неблагоприятни фактори на вътрешната и на външната следа на организма - прехранване, затлъстяване, стресови състояния, хормонални ексцесии, медикаменти и др. Според вещото лице-ендокринолог, при ищеца са налице две от основните причини за захарния диабет - наследствена обремененост и силна психотравма, което е дало основание на лекаря да даде заключение за наличие на връзка между психотравмата с появата на диабета при Г.. Същото заключение - че психичното разстройство у ищеца има връзка и е последица от нанесените му психотравми и от воденото срещу него наказателно производство, дава и вещото лице- психиатър д-р Л.Д..

Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a49d9a66-089b-4d71-9e0f-db3bd369c603