Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 145 от 04.07.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 228/2024
Вид
Определение № 145
Подписан
04.07.2024
В сила
04.07.2024
Състав
Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 04.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Даниела П. Костова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600228 по описа за 2024 година Въззивното производство е по реда на чл.72 от НПК във вр. с чл.389-403 от ГПК. Образувано е по частна жалба на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Силистра срещу определение № 93 от 21.06.2024г. по ЧНД № 237/2024г. на Окръжен съд гр.Силистра.

С атакуваното определение първоинстанционният съд отказал да уважи постъпило искане от прокурор при ОП-Силистра за допускане на обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банкови сметки в ДСК и Изипей АД с титуляр И. Б. Д. с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 1886/2024г. на Първо РУ МВР гр.Силистра, с оглед обезпечаване изпълнението на наказание „глоба“, предвидено в 343б ал.3 от НК, чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.26 от НК и чл.354а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, в каквито престъпления е обвинен И. Д..

Съдът посочил нормите от НК, за извършването на които в качеството на обвиняем бил привлечен Д.; коментирал, че доказателствата по делото дават обоснован извод за съпричастието му към тях; отбелязал, че за престъпленията има предвидено наказание глоба.

Това, което приел като недостатъчно за обосноваване на съразмерността между поисканото обезпечение и размера на наказанията, както и относно пропорционалността на поисканата мярка е следното:

-според съда се искал запор върху всички банкови сметки на Д., за които нямало посочени „дори номера“;

-нямало посочена банкова наличност;

-нямало яснота дали средствата по тях не били в СИО.

В частният протест е изразено несъгласие с тези доводи. Изложени са следните аргументи:

-че ГПК не изисква представяне на доказателства за наличност по 1 сметка;

-че при липсата на яснота за наличността в сметката се налага запор до размера на максималния размер на наказанието „глоба“;

-че няма данни за СИО, понеже Д. не е семеен;

-посочил, че данните за номерата на двете банкови сметки са в приложенията към искането до ОС.

Варненският апелативен съд след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите в частния протест, счете го за допустим и основателен по следните съображения:

В разглежданото определение са коментирани предпоставките за налагане на мерки за обезпечение по чл.72 от НПК, разяснени в ТР №2 от 11.10.2012г. на ВКС по ТД№1/2012г. на ОСНК. Правилно е установена обективната предпоставка – повдигнатите три обвинение спрямо обв.Д., за всяко от които освен наказанието „лишаване от свобода“ е предвидено и наказание „глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева (по чл.343б ал.3 от НК); „глоба“ от две до десет хиляди лева (по чл.354а ал.3 т.1 от НК);

„глоба“ от двадесет до сто хиляди лева (по чл.354а от НК). След анализ на събраните до момента доказателства съдът констатирал и достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, като тези изводи се споделят от АС.

Цитираното ТР поставя пред съдилищата три основни изисквания:

- най-първо следва да прецени наличието на обосновано предположение за извършено престъпление т.1 от ТР;

- второ - собственикът на имуществото, за което е направено искане за обезпечение, да е привлечен в качеството на обвиняем – т.2 от ТР;

- трето - да е налице съразмерност между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават – т.4 от ТР на ВКС.

По конкретното дело ОС – Силистра не достигнал до обсъждане на третото изискване, защото намерил други основания, за да откаже исканото обезпечение.

Изводите му не се споделят от АС-Варна. Номерата на банковите сметки в ДСК и Изипей не са изрично посочени в искането на ОП по чл.72 и 73а от НПК, но предоставянето им не е изискуемо. Те обаче действително се намират в приложението към искането, точно както твърди прокурора в протеста. АС споделя и виждането на прокурора, че при липса на посочен размер на исканото обезпечение, то съдът налага такова до размера на максималния размер на наказанието „глоба“. Освен това, никъде няма изискване за посочване на конкретна наличност по сметка, на която се иска запор. Отделно, по повод неизясненото обстоятелство дали сумите по сметките били в СИО – от една страна прокурорът посочил на съда, че обв.Д. не е семеен, а от друга, АС пояснява в допълнение, че съобразно разпоредбата на чл.21 от СК банковите влогове не са посочени като СИО. Т.е. нито един от 2 посочените горе аргументи на ОС – Силистра не е правно и фактически издържан. Поради което и няма причини да бъде отказано налагането на поисканата от държавното обвинение обезпечителна мярка. Тук следва да се изясни въпросът доколко в случая без налагане на обезпечителна мярка ще бъде възможно изпълнението на една бъдеща осъдителна присъда по повдигнатото на обв.Д. обвинения, по арг. от противното от указанията по т.1 от ТР № 2/11.10.2012г. По разглежданото ДП са събрани относими към необходимия извод доказателства: той не притежава недвижимо имущество; не е ясна трудовата му заетост – по негови данни работи, без за това да има приложени документи от НАП за регистрирано трудово правоотношение или пък трудов договор. На тази основа може да се обоснове констатация, че без вземане на поисканата обезпечителна мярка изпълнението на наказание „глоба“, каквото е твърде вероятно да бъде наложено с окончателния съдебен акт, би било невъзможно или крайно затруднено. Т.е. искането за обезпечение може да се прецени като основателно, доколкото липсва друг начин за изпълнение на предвиденото в закона наказание, ако то бъде наложено. С други думи интересите на държавата, свързани с изпълнението на евентуално наложеното с бъдеща присъда наказание „глоба“ биха се оказали застрашени.

След като достигна до този извод, АС следва да обсъди третото изискване на ТР на ВКС, а именно да прецени дали е налице съразмерност между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават. Размер на поисканото обезпечение няма, видно от искането и от определението. В този случай размерът следва да се определи от съда до размера на максималния размер на наказанието „глоба“. Най-големият размер на предвиденото наказание „глоба“ е за деянието по чл.354а ал.1 от НК – от 20 000 до 100 000 лева. Тук е мястото да се обсъди каква може да е справедливата съразмерност и в контекста на това да не се налага обв.Д. да търпи ограничаване на имуществените си права извън пределите на закона.

Поради което и този съдебен състав намира за справедливо, съответно и балансирано налагането на запор върху сметките на Д. в размер до сумата от 10 000 (десет хиляди) лева.

В допълнение - въпросите за необходимостта и съразмерността на обезпечителните мерки могат да бъдат преразглеждани при данни, които биха съставлявали основания по чл.402 от ГПК.

По изложените съображения настоящият състав приема, че разглежданото определение на Окръжен съд гр.Силистра следва да бъде отменено. Депозираното искане на наблюдаващия прокурор при ОПСилистра за налагане на обезпечителна мярка запор върху две банкови сметки на обв.И. Б. Д. с ЕГН ********** с цел изпълнение на предвиденото в закона наказание „глоба“ е основателно и следва да бъде уважено с пререшаване на въпроса по същество.

Водим от горното и на основание чл.72 от НПК и чл.396 ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 93/21.06.2024г. по ЧНД № 237/2024г. на Окръжен съд гр.Силистра, и вместо него:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на вземането на Държавата по изпълнение на предвиденото наказание "глоба" във връзка с воденото срещу И. Б. Д. с ЕГН ********** ДП № 1886 ЗМ-30/2024г. на РУ МВР Силистра за престъпления по чл. 343б ал.3 от НК, чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.26 от НК и чл.354а ал.1 вр. чл.26 ал.1 чрез налагане на "запор" на две негови банковите сметки до сумата от 10 000 (десет хиляди) лева както следва:

1/в Банка ДСК - разплащателна индивидуална сметка на физическо лице BG62STSA93000030559406 в лева с титуляр И. Б. Д. с ЕГН **********, открита на 17.01.2024г. и

2/ в ИЗИПЕЙ АД - платежна сметка за електронни пари, индивидуална на физическо лице BG49AEPY40040016205925 в лева с титуляр И. Б. с ЕГН **********, открита на 26.04.2024г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от връчването/съобщението за наложената обезпечителна мярка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4