Решение № 3508 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3508 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110158240 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. С. А. срещу „***********“ ЕООД и „**********“ p.L.c., с която са предявени при условията на евентуално съединяване следните искове: главен осъдителен иск срещу „***********“ ЕООД за сумата от 1 400 лв. – платена без основание сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1139804/23.03.2022 г.; евентуален осъдителен иск срещу „**********“ p.L.c. за сумата от 400 лв. – платена без основание сума по Договор за гаранция /поръчителство/ от 24.03.2022 г.

Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с „***********“ ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1139804/23.03.2022 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 6 000 лв. за срок от 18 месеца при лихвен процент в размер на 35 %, равняващ се на 2 100 лв., и посочен ГПР в размер на 0 %, включващ единствено лихвата, като цялата сума по договора подлежала на плащане на 18 вноски, дължими в периода от 22.04.2022 г. до 14.09.2023 г. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*************“ в полза на ответното дружество. Излага, че е сключил с „*************“ Договор за гаранция /поръчителство/ от 24.03.2022 г., с който било обезпечено задължението му по договора за кредит и по който се задължил да заплати възнаграждение за учреденото обезпечение в размер на 5 940 лв. Твърди, че е платил на „***********“ ЕООД в изпълнение на двата договора сума в общ размер на 7 400 лв., като то е разпределяло част от плащанията в полза на „*************“. Счита, че сумата от 1 400 лв., която надвишава чистата стойност на кредита, е платена без основание, защото договорът за кредит е нищожен. Възразява, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 /не са посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва/, т. 10 1

/посоченият в договора ГПР е неточен и подвеждащ – неправилно е посочен размер от 0 %, при положение че ГПР е формиран от възнаградителна лихва в размер на 2 100 лв.; липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР; в него не е включен разходът за възнаграждение за поръчител/ и т. 20 ЗПК /не е посочен лихвеният процент на ден/. Счита, че е налице заблуждаваща търговска практика, защото в СЕФ е било посочено, че възнаградителната лихва ще бъде в размер на 0 %, както и поради това, че посоченият ГПР е по-нисък от действителния, което е повлияло на решението му за сключване на договора и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от него, респ. налице е неравноправност на клаузата относно ГПР по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Релевира възражение, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави предвид нейния висок размер. Счита, че нищожността на клаузите относно ГЛП и ГПР влече нищожност на целия договор за кредит, а оттам – нищожен е и акцесорният договор за поръчителство. Възразява, че последният е нищожен и на собствено основание: като лишен от основание, защото е сключен от лице без интерес от сключването му, какъвто е длъжникът; като накърняващ добрите нрави, защото прехвърля върху длъжника риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, което води до увеличаване на задълженията му, както и поради това, че възнаграждение по този договор е уговорено да се дължи от длъжника, който не получава насрещна престация, поради което е нарушен принципът на справедливостта.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ ЕООД е подал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения, че клаузата за възнаградителна лихва не е нищожна. Оспорва предоставянето на гаранция от „*************“ да е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да представи избрано от него обезпечение, включително като посочи избран от него поръчител. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице по самостоятелен договор и имаща незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Счита, че дори и ГПР да е неправилно отразен в договора, това не влече нищожност на целия договор. Оспорва да са прилагани заблуждаващи търговски практики, поради което счита, че липсват неравноправни клаузи в договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът „**********“ p.L.c. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Искът за сумата от 1 400 лв., предявен срещу „***********“ ЕООД, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По него в доказателствена тежест на ищеца е да установи извършена от него в полза на това дружество престация на 2 посочената сума и получаване на сумата от ответника. В тежест на последния при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, след което ищецът следва да докаже наличието на твърдените от него основания за нищожност на сключения между тях договор.

В случая между страните по този иск не е спорно, а и от писменото доказателство на л. 16 – 18 се установява, сключването между „***********“ ЕООД в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1139804/23.03.2022 г. Уговорено е по договора предоставянето от ответника на ищеца на кредит в размер на 6 000 лв. Страните по този иск не спорят относно усвояването от ищеца на сумата от 6 000 лв.

Уговорено е предоставянето на кредита при лихвен процент в размер на 35 %, равняващ се на 2 100 лв., и ГПР в размер на 0 %. Посочено е в чл. 4, че общият разход по кредита включва лихвата.

С договора за кредит ищецът е поел задължение да върне на ответника сума в общ размер на 8 100 лв., включваща заемната сума и възнаградителната лихва, като сумата подлежи на връщане на 18 бр. погасителни вноски, но погасителният план не е представен.

От клаузите на чл. 7 и чл. 8 от договора за кредит е видно, че той е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит той е сключен при Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „***********“ ЕООД. Същите не са представени по делото.

В т. 8 от представения Стандартен европейски формуляр е посочено, че кредиторът изисква като обезпечение по договора за кредит договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит той се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*************“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е, че със сключването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, като е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Страните не спорят, а и от писменото доказателство на л. 28 – 30 е видно, че във връзка с договора за кредит е сключен между ищеца и „Фератум Банк“ /сега „*************“/ Договор за гаранция /поръчителство/ от 24.03.2022 г., по който за поемане на задължението от гаранта потребителят му дължи такса за предоставяне на гаранция 3

/поръчителство/ в размер на 5 940 лв., платима на 18 бр. месечни погасителни вноски, дължими в периода от 22.04.2022 г. до 14.09.2023 г. /погасителният план към този договор не е представен по делото/.

Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

По възражението на ищеца за нищожност на договора за кредит в неговата цялост поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът намира следното:

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В случая в договора за кредит и преддоговорната информация за неговото сключване е посочен ГПР в размер на 0 %, а съгласно чл. 4 той включва само лихвата. Очевидно е, че при възнаградителна лихва в размер на 2 100 лв., която несъмнено представлява разход по кредита, е математически невъзможно ГПР да се равнява на 0 %.

Същевременно в договора за кредит изрично е уговорено, че той ще бъде обезпечен от „*************“. Сключен е договор за гаранция между ищеца и „*************“ и по него е уговорено задължение за потребителя за плащане на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/. Спорно е между страните дали тази такса подлежи на включване при изчисляване на ГПР.

При съпоставка на публично достъпните данни в Търговски регистър на Република България и в Търговски регистър на *********** /достъпен на https:/********/ се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „***********“ ЕООД е „***********“ /чуждестранно юридическо лице, регистрирано във *********/, като същото лице е и единият от собствениците на „*************“. Следователно налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 ДР ТЗ.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с 4 договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ безспорно е свързана с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. В случая предоставянето на обезпечение под формата на гаранция /поръчителство/ представлява задължително условие, за да бъде изобщо разгледана заявката за кредит. Още на етап преддоговорни отношения кредиторът е поставил сключването на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция като условие за отпускане на кредита, след което в договора за кредит изрично е уговорено, че той ще бъде обезпечен от „*************“, като това дружество е предварително одобрено от кредитора, предвид което и при наличните данни за свързани лица съдът намира, че за кредитора е било изначално известно, че договор за гаранция ще бъде сключен именно с това дружество, като той е запознат и с условията, при които биват сключвани договорите за гаранция от „*************“. При липса на доказателства по делото за предоставена на потребителя реална възможност /включително техническа, доколкото договорът за кредит е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ да представи различен вид обезпечение, включително да представи поръчителство от различно лице, съдът намира за недоказано ищецът да е имал избор и да е избрал да обезпечи кредита с гаранция именно от „*************“. Този извод не се разколебава от клаузата на чл. 5 от договора за кредит, според която кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, както и че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител му дава еднаква възможност да получи кредит при едни и същи търговски условия, защото тази клауза очевидно е част от предварително изготвения от кредитора и предоставен на кредитополучателя текст на договора, върху който не се доказва ищецът да е имал възможност да влияе, поради което не може да се приеме, че тя отразява действително проведени преговори между страните във връзка със сключването на договора за кредит и действително предоставена на потребителя възможност за избор дали и как да обезпечи договора за кредит. Дори и да се приеме, че на кредитополучателя действително е била предоставена възможност да избере да обезпечи кредита с поръчителство от физическо лице, чл. 5 от договора сочи, че физическото лице следва да бъде одобрено от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, но са неясни условията, на които то следва да отговаря. Тази неяснота и безграничната възможност за преценка от страна на кредитора на практика означават, че единственото обезпечение, което със сигурност би довело до одобрение на заявката за кредит, е предложеното от кредитора и свързано с него юридическо лице – „*************“. От това следва, че правоотношенията по двата договора са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство – при това от определено 5 свързано с кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора.