Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14290 от 26.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22163/2024
Вид
Определение № 14290
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
  • § 190 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14290 гр. С., 26.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110122163 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 203686/20.06.2024 г., подадени от "ТС" ЕАД срещу Т. С. С., Б. С. С., М. С. С., Г. С. С., Н. И. Я. и В. И. Д., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответниците топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до собствения си топлоснабден имот, находящия се в гр. С., ж. к.

"М.", бл. ***, вх.*, ет. *, апартамент**, абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ Е.” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в 1 к р а я били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57831 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците Т. С. С., Б.

С. С., М. С. С., Н. И. Я. и В. И. Д. лично, а на ответника Г. С. С. – по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което му е назначен особен представител.

Ответникът В. И. Д. е подала възражение, в което сочи, че тя не ползвала процесния имот от 04.03.1991 г., поради което не следвало да заплаща начислените за него задължения. Доколкото В. Д. изразява становище, че върху нея се осъществявал тормоз чрез изпращането на процесните съдебни книжа, настоящият съдебен състав намира за необходимо да разясни на страната, че предходните съобщения до нея са свързани с развилото се заповедно производство по ч. гр. д. № 57831/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав. Тъй като всички лица, посочени от "ТС" ЕАД за длъжници в това производство, са оспорили претендираните от дружеството задължения, на същото са дадени указания за предявяване на иск за установяване дължимостта на твърдените вземания за топлинна енергия. "ТС" ЕАД е предявило такъв иск, въз основа на който е образувано настоящото исково производство, в хода на което следва да се установи дали претендираните вземания действително съществуват. За да се развие обаче това производство, по което съдът ще се произнесе с решение, е необходимо страните, включително всички ответници, посочени от ищеца за длъжници, сред които е и В. Д., да бъдат надлежни уведомени, както и да бъдат призовани за явяване в откритото съдебно заседание по делото. Присъствието на лицата в така насроченото отрито съдебно заседание не е задължително.

Ответниците Б. С. С. и Т. С. С. са подали в срок идентични отговори на исковата молба, с които поддържат, че предявените срещу тях искове били недопустими, а в условията на евентуалност – неоснователни. Твърди се, че ищецът не бил посочил основанието, въз основа на което насочил претенциите си срещу двамата ответници.

Сочат, че не били представени доказателства за притежавано от Л. П. право на собственост върху процесния имот към датата на смъртта , нито такива, които да 2 установявали същото да е било придобито от ответниците. Отправено е искане за прекратяване на производството спрямо двамата поради недопустимост, евентуално – за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Изложените от страните твърдения за недопустимост на производството съдът намира за неоснователни, доколкото ищецът по ясен начин е посочил основанието, въз основа на което е насочил исковите си претенции срещу ответниците по делото, а именно – притежавано от тях право на собственост върху процесния имот през исковия период, като искове срещу лицето Л. П. не са предявявани в хода на настоящото производство. Останалата част от възраженията съдът намира, че касаят основателността на предявените искове, поради което ще се произнесе по тях с решението по делото.

Ответникът Н. И. Я. е подал отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че не бил придобивал правото на собственост върху процесния имот в качеството си на наследник на Л. П., както и че към датата на смъртта този имот не бил притежаван от нея. Изложени са твърдения, че имотът бил придобит от трето за спора лице през 1991 г. Ответникът оспорва да е имал качеството на потребената в имота топлинна енергия през исковия период, както и да се е намирал в облигационни отношения с ищеца по отношение на този имот. Поддържа, че липсвали доказателства ответниците да са ползвали доставената в имота топлоенергия. Отправено е искане за отхвърляне на предявените срещу него искове като неоснователни. Изложените от страната възражения по отношение допустимостта на предявените срещу него искове съдът намира, че касаят основателността на претенциите, поради което ще се произнесе по тях с решението по делото. На ответника следва да се дадат указания да подпише подадения от него отговор на искова молба.

Отговор в срок е подаден и от М. С. С., с който предявените срещу нея искови претенции се оспорват като неоснователни и е направено искане за тяхното отхвърляне. Страната поддържа, че не е била клиент на ищцовото дружество през исковия период касателно процесния имот, както и че между тях не е съществувало правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия. Оспорва да е била собственик или ползвател на имота, като сочи, че се е отказала от наследството на своята майка Анжелина Бориславова С., наследник на Л. П. Оспорва размера на предявените искове, като релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

С подадения от особения представител на Г. С. С. отговор предявените срещу ответника искове се оспорват като недопустими и неоснователни, като е направено искане за тяхното отхвърляне. Твърди се, че ищецът не бил представил доказателства относно титулярите на правото на собственост на процесния имот, както и че Г. С. не дължал претендираните от него вземания, тъй като не ползвал този имот. Релевирано е 3 и възражение за изтекла спрямо вземанията погасителна давност. Съдът намира, че изложените от страната възражения за недопустимост на предявените искове касаят основателността на производството, поради което ще се произнесе по тях с решението по делото.

С исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „МХ Е” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Така заявеното искането е основателно, тъй като е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца.

По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че следва да бъдат допуснати като доказателства приложените към исковата молба и към подадените отговори писмени документи. Основателни са и исканията на ищеца за изискване от третото лице-помагач и от трети неучастващи по делото лица на изброените в исковата молба документи. По исканията на ищеца за допускане на техническа и счетоводна експертизи, както и по исканията на ответниците Б. С. С. и Т.

С. С. за допускане до разпит на лицето Асен Петров Асенов, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след събиране на изисканите от третите лица документи.

След като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника Н. И. Я. да подпише подадения от него отговор на исковата молба с вх. № 258688/12.08.2024 г. лично или чрез свой надлежно упълномощен процесуален представител в срок най-късно насроченото по делото първо открито съдебно заседание.

При неизпълнение на указанията в срок съдът ще счита действията по подаване на отговора на исковата молба за неизвършени на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „МХ Е” ООД, ЕИК:

130532985, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б. Б.” № **, като трето лице-помагач на страната на ищеца "ТС" ЕАД по предявените от него искове.

4

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците Т. С. С., Б. С. С., М. С. С., Г. С. С., Н. И. Я. и В. И. Д., в качеството си на потребители на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. С., ж. к. "М.", бл. ***, вх. Б, ет. 4, апартамент 16, абонатен № 185986, дължат на "ТС" ЕАД в условията на разделна отговорност при квоти съответно 1/8:1/8:1/8:1/8:2/8:2/8 следните парични вземания: 1/ сумата от 1556,06 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /20.10.2023 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 262,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г.; 3/ сумата от 39,98 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. септември 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /20.10.2023 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 9,40 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение, за които на 27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57831/2023 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Между страните няма безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелствата по делото.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже: наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; качеството потребители на топлинна енергия на ответниците въз основа на притежавано от тях право на собственост върху процесния имот през исковия период; количеството на реално доставената през исковия период в процесния имот топлинна енергия; размера на претендираните вземания и правилността на начина, по който те са начислени. настъпването на изискуемостта на предявените вземания;