Решение № 6589 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6589 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110125097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на имота, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с постъпилото възражение от длъжника – сега ответник в производството, срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2422,87 лева (1238,79 евро) – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., и сумата 67,81 лева (34,67 евро) – главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /07.02.2025 г./ до окончателното изпълнение на задълженията, и сумата 345,11 лева (176,45 евро) – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2023 г. до 03.02.2025 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 13,99 лева 1

(7,15 евро) – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2022 г. до 03.02.2025 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

Претендира разноски.

Ответникът Д. Л. Д. не оспорва, че е потребител на топлинна енергия за имота. Не оспорва, че е собственик на имота през процесния период. Не оспорва, че до имота е доставена топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност, с изключение на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и, че е предоставена услуга за дялово разпределение на претендираната стойност. Не оспорва претенцията за лихва върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия. Моли за произнасяне по исковете, като съдът вземе предвид изложените съображения.

Третото лице помагач „...“ ООД не изразява становище по същество на правния спор.

Съдът като взе предвид изложеното, представените по делото доказателства и съобрази приложимия материален закон, приема следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и задължение за заплащане на цена на предоставена от ФДР услуга за дялово разпределение на топлинната енергия.

С оглед становището на ответника и по аргумент от противното на предвиденото в нормата на чл. 153 ГПК, съдът е обявил, с приетия за окончателен доклад по делото, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти, относими към предмета на делото, а именно че ответникът Д. Л. Д. е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния период, както и че до имота е била доставена от ищеца в претендираните количества топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в имота и подгряване на вода за БГВ на претендираната стойност, и е предоставена услуга за дялово разпределение на топлинната енергия на претендираната цена от 67,81 лева.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

Няма спор по делото, че процесният ..., находящ се в ..., се намира в топлофицирана сграда.

2

Предвид обстоятелството, че по делото безспорно се установява /включително от представения Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 10.01.1978 г., без данни за промяна в собствеността след този момент/, че ответникът е собственик на жилището, той е и страна по продажбеното правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия, като предвид изричното признание в тази насока с отговора на исковата молба, дължи цената й на претендираната стойност от 2422,87 лева. Правилното определяне на дължимата цена за процесния период в посочения размер се потвърждава и от представените от дружеството, ангажирано да извърши дяловото разпределение на топлинна енергия в процесната сграда, индивидуални справки, протокол за неосигурен достъп за отчет и формуляр за отчет.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК има действие занапред, поради което е неотносимо към процесния спор.

Ответникът не прави и конкретни възражения относно изолацията на сградата, вида и характеристиките на отоплителната система, които евентуално биха оказали влияние върху обема на енергията, така че да трябва да се извършат преизчисления от вещо лице на дължимите суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и да се постигнат различни стойности от процесните.

Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е срочно по своя характер, тъй като падежът му на плащане настъпва, съобразно правилото, установено в ОУ на дружеството – доставчик, след изтичане на 45 – дневния срок за доброволно изпълнение след края на месеца на доставката, така че в настоящия случай, с оглед периода на процесните задължения, същите са станали изискуеми преди завеждане на делото на 07.02.2025 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/.

Главницата за цена на услуга за дялово разпределение се дължи от момента на възникването на задължението, доколкото не е предвиден срок за доброволно изпълнение в Общите условия на ищеца. С оглед на заявения период, всички задължения във връзка с дяловото разпределение са станали изискуеми преди депозиране на заявлението пред съда на 07.02.2025 г. Цената на услугата за дялово разпределение се дължи, под формата на ежемесечна такса, на доставчика, който впоследствие я заплаща на дружеството, извършващо услугата, в случая ..., по силата на договора, сключен между тях.

Горните обстоятелства обосноват извод за основателност на исковете за главници, поради което подлежат на уважаване. Следва да бъде присъдена поисканата върху тях законна лихва, като последица от уважаване на исковете.

3

По исковете по чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

По делото безспорно се установи наличието на главно задължение за стойност на доставена топлинна енергия до имота, като предвид срочния му характер, за допуснатата забава в изпълнението ответникът дължи мораторно обезщетение за забава за претендирания период в размер на 345,11 лева, чиято дължимост на посочената стойност последният признава в отговора на исковата молба.

Поради изложеното, искът за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва в размер 13,99 лева се явява неоснователна.

По разноските:

На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 291,19 лева – 148,88 евро /при заплатена сума за държавна такса от 92,63 лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева/.

Съдът следва да разпредели отговорността за разноските за заповедното производство, като на ищеца бъдат присъдени разноски в размер от общо 106,47 лева – 54,44 евро, съобразно установените вземания.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу Д. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., искове, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.02.2025 г. по ч.гр.д. № 7550/2025 г., по описа на 4

СРС, 138 – ми състав, а именно:

- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 2422,87 лева (1238,79 евро) – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., и сумата 67,81 лева (34,67 евро) – главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /07.02.2025 г./ до окончателното изпълнение на задълженията, относно топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., за който е открита партида на името на ответника с абонатен № ...;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 345,11 лева (176,45 евро) – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2023 г. до 03.02.2025 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 13,99 лева (7,15 евро), претендирана като мораторно обезщетение за периода от 16.07.2022 г. до 03.02.2025 г. за допусната забава в изпълнението на главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.