Решение № 2725 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2725 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110109843 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „ЗК Лев Инс” АД срещу „ЗАД Армеец“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12127,99 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0015-1261-22- 000336 по застраховка „Каско”, за причинени вреди на лек автомобил „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ ******* в резултат на ПТП настъпило на 05.08.2024 г. в 13.09.2022г., в АДРЕС, под моста на *******, както и сумата в размер на 3082,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.03.2023 г. до 18.02.2025 г.

Ищецът твърди, че на 13.09.2022г., в АДРЕС, под моста на ******* водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520“, с peг. № ******** не спазил пътен знак „Б-2” и реализирал пътнотранспортно произшествие с движещия се по пътя е предимство лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ *******, собственост на „Тера-Хас” ЕООД. Сочи, че от транспортния инцидент са били причинени щети на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ *******. Твърди, че към датата на събитието лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с peг. № ******** е бил застрахован по застраховка „Каско” в ЗК „Лев Инс” АД, застрахователна полица № 93002110075517, със срок на валидност от 31.12.2021 г. до 1

30.12.2022г. Във връзка с причинените щети на застрахования автомобил при ЗК „Лев Инс“ АД е била образувана ликвидационна преписка по щета № 0015-1261-22- 000336. По силата на застрахователния договор дружеството възложило на „М Кар“ ООД извършване на ремонтна дейност по увреденото превозно средство, като съгласно представените фактури изплатило застрахователно обезщетение в размер 24 255,98 лева на „М Кар“ ООД.

Твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520“, с peг. № ******** е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към „ЗАД Армеец“ АД. След изплащане на застрахователното обезщетение на увредения автомобил изпратил писмо, в което е било обективирано искане за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. „ЗАД Армеец“ АД възстановил сумата от 12 142,99 лева, но останала дължима разлика в размер на 12 127,99 лева. Счита, че ответникът дължи и лихва за забава в размер на 3 082,88 лева за периода от 28.03.2023г. до 18.02.2025г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Посочва, че във връзка с процесното ПТП при него е била заведена щета с №10023100100096 и е било определено застрахователно обезщетение в размер на 12 142,99 лева. Счита, че с изплащането на тази сума е изпълнило задълженията си, произтичащи от застрахователна полица №11/122001250999 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на л.а. „БМВ 520“ с ДК №****** и заплащане на допълнително обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице - ищец в настоящото производство. Посочва, че съгласно двустранния констативен протокол за ПТП от 13.09.2022 г., като и от декларация на водача А. А. от 14.09.2022 г., отговорни за настъпване на процесното произшествие са и двамата участници, поради което претендираната от ищцовото дружество сума е била намалена наполовина, съответно с приноса на застрахованото при него лице. Твърди, че водачът на л.а. „БМВ 530е“ с ДК №РВ ******* Х. С. не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата, тъй като е подал десен пътепоказател, изразяващ намерението му да завие надясно, но впоследствие е продължил направо, като по този начин е пресякъл траекторията на завиващия наляво л.а. „БМВ 520“ с 2

ДК №********, като по този начин е допринесъл за настъпване на произшествието и е отговорен за същото в равна степен с водача на л.а. „БМВ 520“ с ДК №********, застрахован при ЗАД „Армеец“ АД. Твърди, че заплатената от ищцовото дружество сума не отговаря на средните пазарни цени, като в представената проформа-фактура на „М-Кар“ ООД са калкулирани необосновано завишени стойности на сервизни услуги и резервни части. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, положителния факт на плащането, както и възражението си за съпричиняване 3 на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ *******, респ. че последният с поведението си е допринесъл за настъпването на щетите по посоченото МПС.

Съдът, като съобрази изявленията на страните по делото, намира, че в отношенията между тях спорни се явяват два въпроса:

1. относно общия размер на исковата претенция, респ. дължимото застрахователно обезщетение;

2. наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ *******.

В тази връзка съдът с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) автомобил БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ ******* е имал сключена застраховка „Каско“ с ЗК „Лев Инс” АД; 2 ) към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520“, с peг. № ******** е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към „ЗАД Армеец“ АД; 3) на 13.09.2022г., в АДРЕС, под моста на ******* е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел „520“, с peг. № ******** и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ *******; 3) ответникът е заплатил на ищеца сумата от 12142,99 лева във връзка с процесната щета.

Съдът намира, че ответникът с извънсъдебното си поведение – изплатил е половината от регресната претенция, а именно сумата от 12142,99 лева, тъй като е преценил, че е налице съпричиняване на увреденото лице в размер на 50 %, е признал наличието на всички останали правно релевантни факти, в това число и общият размер на регресната претенция. Същото следва и от изявлението на ответника в отговора на исковата молба.

Независимо от горното във връзка с размера на претенцията съдът изслуша заключението на назначената по делото САТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ ******* възлиза на 24255,98 лв.

4

С отговора на исковата молба ответникът твърди, че водачът на процесния лек автомобил „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ ******* е съпричинил вредоносния резултат по следния начин: водачът на л.а. „БМВ 530е“ с ДК №РВ ******* Х. С. не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, тъй като е подал десен пътепоказател, изразяващ намерението му да завие надясно, но впоследствие е продължил направо, като по този начин е пресякъл траекторията на завиващия наляво л.а. „БМВ 520“ с ДК №********, като по този начин е допринесъл за настъпване на произшествието и е отговорен за същото в равна степен с водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел, „520“, с рег. № ********, застрахован при ЗАД „Армеец“ АД.

От представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Х. С. и А. А., както и от заключението на назначената по делото се установи следния механизъм на процесното ПТП: на 13.09.2022 г. около 13:40 часа в гр. Пловдив, лек автомобил марка „БМВ“, модел, „520“, с рег. № ******** се движи по ул. „Мостова“ и при наличие на пътен знак Б2 – „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“ водачът навлиза в кръстовището, образувано с бул. „Марица“, вследствие на което настъпва ПТП с движещия се по бил. „Марица“ с посока от Хранително вкусовия институт към Водната палата лек автомобил „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ *******.

За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването на това обстоятелство е било в тежест на ответника. Последният не е ангажирал доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че водачът на лек автомобил „БМВ“, модел „530“, с peг. № РВ ******* има някакъв принос за настъпване на ПТП. Напротив по делото от съвкупната преценка на събраните доказателства по категоричен начин се установи, че от техническа гледна точка ПТП е настъпило изключително по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел, „520“, с рег. № ********, който при извършване на маневра за завой наляво не е пропуснал, движещия се по път с предимство насрещно движещия се лек автомобил „БМВ“, модел „530“, с peг.

№ РВ *******, с което е станал причина за настъпване на процесното ПТП.

Съгласно заключението на САТЕ водачът на л. а. „БМВ“, модел, „520“, с 5 рег. № ******** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара, а по отношение на другия водач в о. с. з. вещото лице посочи, че при всички случаи ударът е непредотвратим.

Следва да се посочи, че светлинен сигнал за предстояща маневра надясно, подаден от водача на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „БМВ“, модел „530“, не освобождава водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел, „520“, намиращ се на път без предимство, от задължението му да пропусне първия автомобил. При такава ситуация водачът, намиращ се на знак Стоп, е следвало да изчака достатъчно време, за да се увери със сигурност, че МПС, което се движи по пътя с предимство, действително ще предприеме завой надясно по улицата без предимство и че траекториите на двете МПС няма да се пресекат. Още повече, че на мястото където е реализирано ПТП, в посоката на движение на лек автомобил „БМВ“, модел „530“ има две възможности за завой надясно, на много малко разстояние една от друга (няколко метра). При това положение не може да се очаква от водача на движещото се по пътя с предимство МПС да подаде светлинен сигнал за завой надясно в последния възможен момент, в който случай би създал опасност за движението.