Решение № 327 от 02.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Бонка Янкова

К. Калпакчиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200341 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативна прокуратура- Велико Търново и касационна жалба от частните обвинители Р. Т. О. и Д. Т. П., подадена чрез повереника им адв.К. Д., срещу въззивна присъда от 27.01.2025 г., постановена по внохд №344/2024 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.

В касационния протест и писменото допълнение към него се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция се свързват с: 1. пропуск да бъде установено допуснато от първия съд съществено процесуално нарушение, касаещо невъзможността едно от вещите лица по изготвената СМЕ-за, а именно проф. д-р П., да участва в състава на експертизата, поради наличие на основания за отвод; 2. неаргументирано отхвърляне на свидетелски показания и писмени доказателства; 3. приемане и позоваване на петорната СМЕ-за, при положение, че същата съдържа противоречиви и хипотетични изводи и неясноти по редица медицински въпроси, имащи отношение към изясняване състоянието на пострадалия, докато същият е бил в спешното отделение на /болница - населено място/ и действията на подсъдимия, както и досежно това, дали приема на Т. П. в болничното заведение с провеждане на съответно лечение, би довел до избягване на леталния изход; 4. наличие на противоречия в мотивите към въззивната присъда и изграждане на изводи на базата на предположения.

1

Според прокурора, посочените съществени нарушения на процесуалните правила са предпоставили и неправилно приложение на материалния закон.

Оспорва се и крайния извод на съда, че причинно следствената връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, не е доказана.

Моли се да бъде отменена протестираната въззивна присъда и делото върнато на апелативната инстанция за ново разглеждане.

В касационната жалба на частните обвинители и допълнението към нея се твърди, че АС- Велико Търново е постановил присъдата си при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с оценката и анализа на доказателствата, които не са били прецизно изследвани, а тези в подкрепа на обвинителната теза - неоснователно игнорирани или неправилно интерпретирани, което е довело до погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда, рефлектирало пряко при изграждането на изводите му, свързани с приложението на материалния закон. Прави се искане въззивният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на Великотърновски апелативен съд.

В срока по чл.351 ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от адв.К., защитник на подсъдимия В. А., срещу касационните жалба и протест, в което са изложени подробни съображения относно тяхната неоснователност.

Посочва се, че претендираните от касаторите нарушения на процесуалните правила не са налични, тъй като възможния доказателствен обем е бил събран и правилно оценен от апелативния съд в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Не се възприема твърдяното в протеста и касационната жалба за допуснато нарушение, а именно приемането на СМЕ-за, в състава на която е участвала проф. П., нито пък оплакването, свързано с нарушение на материалния закон. Изложени са собствени аргументи, с които се обосновава виждането на защитата за правилност на извода на въззивната инстанция, че причинната връзка между поведението на подсъдимия и смъртта на пострадалия не е доказана. В заключение се предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и с направеното искане. Поставя акцент на следните обстоятелства, невзети предвид, респективно подценени от апелативния съд, а именно: наличие на съмнения за обективността и безпристрастността на проф.

П., което компрометира изготвеното и прието експертно заключение; наличие на свободно болнично легло за пострадалия П., на което същият е могъл да бъде настанен, за да бъде положен в покой и приложен спрямо него протокола за лечение на болни в идентична ситуация, като вместо това подсъдимият го е изпратил на домашно лечение, което е принудило болния да извърши физически усилия като изкачване на стълби, довели до критично спадане на кислородната сатурация и в крайна сметка до смъртта му. В заключение моли протеста да бъде уважен.

Повереникът на частните обвинители- адв.Д. моли за уважаване на касационната им жалба, както и на протеста на прокуратурата. Фокусира 2 вниманието на съда върху отразеното в петорната СМЕ-за, че предвид състоянието на пострадалия, без оглед дали е бил диагностициран с ковид или не, е била наложителна хоспитализация и лечение в болничното заведение.

Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, което не се е случило при пострадалия.

Поддържа и останалите изложени в касационната жалба и допълнението към нея възражения и моли да бъдат присъдени разноските, сторени от частните обвинители за двете предходни инстанции.

Адвокат К., защитник на подсъдимия В. А., моли да бъде оставена в сила атакуваната присъда на АС-Велико Търново, тъй като счита, че не са налице претендираните от касаторите касационни основания. Твърди, че не се набелязва превратно тълкувани или пренебрегнати доказателствени източници, напротив, същите са били обсъдени съобразно действителното им съдържание и в съпоставка помежду им. Възразява срещу позицията на частното обвинение и прокурора за наличието на основания за отвеждане на експерта проф. П. от състава на СМЕ-за на труп, доколкото тя не е в близки отношения с подсъдимия, не е направила самоотвод пред водещия разследването, нито една от страните не е възразила в съдебното заседание срещу нейното участие в експертното заключение и не го е оспорила, като в крайна сметка първоначалното й неявяване пред съда не се дължи на взаимоотношенията й с подсъдимия, а на обстоятелството, че по това време е пътувала извън България. Изразява несъгласие и с оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което счита за несъстоятелно. Подчертава, че причинно- следствения процес не е стартирал с нехоспитализирането на пострадалия, че той се е развил твърде бързо, че предвид извънредните мерки във връзка с епидемиологичната обстановка в страната, този пациент е могъл да бъде настанен в болничното заведение, но не и преди да е излязъл резултата от PSR тест за Ковид 19. В конкретния случай пострадалият е могъл да бъде настанен само в т.н. „триаж“, но в него не е имало свободни легла. Според защитника развилото се тежко и необратимо усложнение „остър респираторен дистрес синдром“ не е в резултат на пропуски в медицинската дейност на подсъдимия, поради което законосъобразно той е бил оправдан.

В последната си дума подсъдимият В. Й. А. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационните протест и жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №28 от 01.10.2024 г., постановена по нохд №789/2023 г., Окръжен съд- Плевен е признал подсъдимия В. Й. А. за виновен в това, че на 18.10.2020 г. в /населено място/, в Спешно отделение при /болница - населено място/, в качеството си на лекар по пневмология и фтизиатрия, поради немарливо изпълнение на медицинска дейност, представляваща източник на повишена опасност нарушил Правила за добра медицинска практика, 3 утвърдени със Заповед№РД-28-256/25.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и чл.6 от Устройствения правилник на МЗ: т.9- 9.1 и т.10.2; Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на /болница - населено място/: чл.38 ал.2 т.7, чл.39 ал.2; чл.39 ал.3 т.3 б. „а“, като неприел за хоспитализация Т. Г. П. в /болница - населено място/, с което по непредпазливост причинил смъртта му, поради което и на основание чл.123 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан за това да е нарушил т.3.12 и т.4 от Правила за добра медицинска практика, утвърдени със Заповед №РД- 28- 256/ 25.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и чл.6 от Устройствения правилник на МЗ; глава VIII от Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на /болница - населено място/ и разпоредбите от глава IV, раздел V, т.5 от Медицински стандарт „Спешна медицина“.

В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, както и тези, сторени от частните обвинители.

По въззивна жалба на подсъдимия чрез неговия защитник, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №344/2024 г., приключило с нова въззивна присъда от 27.01.2025 г., с която първоинстанционният съдебен акт е бил отменен в частта, в която подсъдимият В. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123 ал.1 от НК и вместо това той е бил признат за невиновен и оправдан по същото обвинение. Първоинстанционната присъда е била отменена и в частта относно разноските, възложени в тежест на подсъдимия. В останалата й част тя е била потвърдена.

Касационният протест и касационната жалба на частните обвинители са ОСНОВАТЕЛНИ, макар и не по всички изложени в тях съображения.

ВКС не намира за основателно оплакването на касаторите за допуснато съществено процесуално нарушение, намерило израз в позоваването от страна на съда на СМЕ-за на труп, в чиито персонален състав е участвало вещо лице, за което са били налице основания за отвеждането му /поради твърдение за близки отношения с подсъдимия/. Касае се за експерта проф. д-р С. П., която наред с още три вещи лица е изготвила на досъдебното производство Колективна СМЕ-за на труп №117/2020 г. /т.3, л.28-32 от д.п./. Вярно е, че проф.П. е депозирала на 07.12.2023 г. и на 29.02.2024 г. молби пред първостепенния съд, в които е отразила, че е „близка с лицето д-р В. А., което я прави неподходяща да свидетелства като вещо лице, поради което моли да бъде отведена от делото“, съответно във втората молба, „че не е получила потвърждение или отхвърляне на първоначалната й молба, касаеща 4 конфликт на интереси, близки и приятелски отношения с д-р А.“, както и че в призовката, изпратена до нея за съдебното заседание на 12.02.2024 г. е вписала, че е подала молба за „конфликт на интереси“, поради което отказва да получи призовката.

Проследявайки хронологията на делото обаче, ВКС установи следното:

1. На 06.11.2020 г. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.123 от НК. Към момента на изготвяне на колективната СМЕ-за на труп през м.януари 2021 г. по делото не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем, като подсъдимият А. е бил привлечен в това качество едва на 22.02.2023 г. /л.20, т.24 от д.п./, т.е към момента на изготвяне на експертното заключение вещите лица не са могли да знаят дали изобщо ще се стигне до повдигане на обвинение и на кого. В този смисъл проф. П. изобщо не е имала основания да уведоми органа на досъдебното производство, че не следва да участва в състава на експертизата. Освен това, горепосоченото налага извод и, че липсва съмнение, че както тя, така и останалите експерти биха дали заключение в полза на подсъдимия. Нещо повече, характерът на задачата, която им е била поставена – установяване на причината за смъртта на пострадалия П., трудно би обосновала подобна теза, доколкото не е свързана с установяване поведението на медицински лица, касаещо приема и лечението на пострадалия П. в /болница - населено място/. 2. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 12.02.2024 г. по повод постъпилото искане за отвод от проф. П., прокурорът и повереникът на частните обвинители са взели становище за неоснователност на направеното от нея искане, като са настояли за призоваването й за изслушване във връзка с експертизата. С други думи, както представителят на прокуратурата, така и частното обвинение не са проявили съмнение в безпристрастността на проф.П.; 3. Видно от съдебния протокол от 02.04.2024 г. по първоинстанционното дело, страните, в т.ч. прокурорът и повереникът на частните обвинители не са възразили срещу приемането на Колективната СМЕ-за на труп, точно обратното, становището им е било за приемане на заключението.