Решение № 6960 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6960 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20231100106251 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Ю. С. П. с ЕГН ********** срещу Е. М. М. с ЕГН ********** за сумата от 51 129,19 евро, с левова равностойност от 100 000 лева, платена на неосъществено основание по несключен договор за заем, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 140 000евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 8748,78 евро с левова равностойност 17 111,12 лева лихва за забава за периода от 22.09.2021г. до 30.05.2023г.

В исковата молба са изложени съображения, че ищецът Ю. П. предал сума в размер на 140 000евро на Е. М. на 21.08.2018г., която собственоръчно написала декларация със задължение да върне получената сума. На 14.09.2021. ответницата получила лично покана за доброволно плащане от ищеца, в която е предоставен 7-дневен срок за плащане по банков път. Към датата на исковата молба сумата не е върната.

Ответницата Е. М. М. в писмения отговор излага съображения за неосноватленост на предявените искове. Счита, че не е доказано получаване на сумата от 140 000евро, както и какво е договорено. Твърди, че не е получавала процесната сума и не е имала никакви финансови взаимоотношения с ищеца.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение от 06.06.2025г. на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между същите страни е водено и приключено с влязло в сила решение в.гр.д.№ 5706/23 г., по описа на СГС, IV-Б състав, с което е потвърдено решението на СРС за отхвърляне на исковете по чл.240 от ЗЗД с предмет част от процесното вземане. - че по заявление по чл. 410 от ГПК на ищеца е образувано ч.гр.д. № 60957/2021 г., по описа на Софийски районен съд и е издаден изпълнителен лист за сумата от 5100 евро, част от цялата сума в размер на 140 000 евро, по несключен договор, предадена на длъжника на неосъществено основание, съгласно декларация от 21.08.2018 г., която подлежи на връщане; - че заповед № 314/05.01.2022г., издадена по ч.гр.д. № 60957/2021 г., по описа на Софийски районен съд е влязла в сила, поради неподадено в срок възражение по чл.414 от ГПК.

По делото е представена декларация от 21.08.2018г., изходяща от ответницата, в която същата декларира, че е получила сумата от 140 000евро от Ю. П. срещу догорена лихва, както и се е задължила да възстанови сумата по договоряне.

С определение от 06.06.2025г. съдът, вземайки предвид постановените във връзка с декларацията влезли в сила съдебни актове, приема за установено, че по водените между страните дела с предмет вземането по декларацията от 21.08.2018. автентичността на този документ не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК, поради което следва да се вземат предвид мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК НА ВКС, и да се приеме, че е пропуснат срока по чл.193, ал.1 от ГПК за оспорване истинността на документа от ответницата. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок - най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила. Пропускането на срока по чл.193 от ГПК възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира.

Изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, както по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, така и в друго производство 2 с предмет вземането, което произтича от този документ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже плащането на процесната сума.

От приложената към делото декларация се установява, че ответницата признава получаване на сумата от 140 000евро от ищеца със задължение да върне същата. Между страните е безспорно, че е налице влязла в сила заповед № 314/05.01.2022г., издадена по ч.гр.д. № 60957/2021г. по описа на Софийски районен съд, поради неподадено в срок възражение по чл.414 от ГПК, с която е осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 5100евро, представляваща част от главница по несключен договор за заем, предадена на длъжника на неосъществено основание, съгласно декларация от 21.08.2018г. която подлежи на връщане. С влизане в сила на заповед за изпълнение № 314/2022 г. по ч.гр.дело № 60957/2021 г. по описа на СРС, 164 с-в, с обвързваща страните сила са установени както основанието, така и размерът на вземането, доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има характер на влязло в сила съдебно решение. Освен това е настъпила преклузия относно възможността за оспорване автентичността на същата по реда на чл.193 от ГПК с оглед мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК НА ВКС.

Предвид изложеното съдът приема, че от представената по делото делкларация, подписана от ответницата, се установява получаване на процесната сума със задължението да я върне съобразно договореното.

Обстоятелството, че не е изрично договорен начин на връщане на сумата налага приложение на общите правила на ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал.2 от ГПК, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Установява се, че ответницата е получила покана за доброволно връщане на процесната сума в едноседмичен срок от получаването й на 14.09.2021г. или до 21.09.2021г.

В тежест на ответника е да докаже връщане на получената сума или наличие на правно значимо основание за задържане на същата, но доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен. Не са ангажирани доказателства за плащане на процесната сума в рамките на срока за доброволно изпълнение, поради което 3 ответницата дължи лихва за забава върху процесната главница за периода от 22.09.2021г. до датата на исковата молба -30.05.2023г. Размерът на дължимата лихва за забава съдът определя по реда на чл.162 от ГПК, изполвайки наличен в интернет пространството лихвен калкулатор, като приема, че е в размер на 17 702, 78лева, но съобразно диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да се уважи до предявения размер.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 4684,45лева държавна такса.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 25 000,00лева, за договаряне и плащне на което са представени доказателства.

Съдът приема за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност, поради което следва да се намали до размерите, изчислени съобразно Наредба № 1 ОТ 9.07.2004 Г. за възнаграждения за адвокатска работа, като се присъди възнаграждение в размер на 11 201,33лева с ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. М. М. с ЕГН ********** да заплати на Ю. С. П. с ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 51 129,19 евро, с левова равностойност от 100 000 лева, платена на неосъществено основание по несключен договор за заем, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 140 000евро, ведно със законната лихва от 30.05.2023г. до окончателното плащане, сумата от 8748,78 евро с левова равностойност 17111,12 лева, лихва за забава за периода от 22.09.2021г. до 30.05.2023г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 4684,45лева държавна такса и 11201,33лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4