Решение № 23 от 18.05.2021, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. С. , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна С. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20214150100302 по описа за 2021 година

Съдът, като взема предвид молбата от молителя и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Подадена е молба от Д. гр. С., представляван от директора М И.а, с която се иска ответника И. П. Д. да се да се въздържа от извършване на домашно насилие; да се отстрани от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда; временно да определи местоживеенето на детето К. И. П. при пострадалия родител, при условия и срок, определени от съда, ако не протИречи на интересите на детето; задължаване на извършителя на насилието И. П. Д. да посещава специализирани програми.

Твърди се, че на 02.04.2021 г. в Дирекция Социално подпомагане С. са регистрирани сигнали с Вх. №СИГ/Д-ВТ-СВ/61 и 62, въз основа на предоставена информация от А. А. И., ЕГН *, майка на децата - М.А.Б., Д.

И. И. и К. И. П.. Детето М е родена на 16.06.2007 г., като по Акт за раждане е с баща неизвестен, Д е роден на 03.04.2012 г., чийто баща И. Р. И. е починал на 11.11.2020 г., и К. - родена на 20.08.2018 г. от съжителството на майката А. с И. П. Д.. А. И твърдяла, че на 01.04.2021 г. съжителят й И. П. Д. е упражнил върху нея физическо насилие в присъствието на двете малолетни деца - Д. И.

И. и К. И. П.. Същата посочила, че на 01.04.2021 г. съжителят й И. П. Д. се е прибрал вкъщи в 19,00 ч. и между тях възникнал скандал. Причината за това 1 била доставка на легла за децата, след направена поръчка от мебелен магазин.

Ответника започнал да крещи и да се държи агресивно, да я удря и блъска във вратата. Ударил я по лицето с шамар и с глава по носа. А. И излязла от стаята и отишла в другата стая при децата. И.Д. дошъл при тях и се развикал, ударил й пет шамара пред децата. После излязъл да купи хляб и две кисели млека.

През времето, когато го е нямало, най-малкото дете К. донесло от кухнята парче сушеница, която е била закупена от И.Д.. А. И отрязала няколко парчета от сушеницата, като преди това предупредила, че като се върне баща й, сигурно ще се кара. След 10 минути И се прибрал и като видял, че е рязано от колбаса, го изхвърлил в тоалетната. Всичко това се случило пред децата. К. се разплакала и започнала да я дърпа за крачола. И.Д. отново й ударил шамар пред децата. Тряскал и удрял вратите. Той имал навика като се ядоса да троши и чупи, предишната вечер счупил чиния. От ударите А. получила синина около очната ябълка. Имала болки и по носа.

Последвало е обаждане на спешен телефон 112. Уведомен бил ПИ при РУ С., В.Г., който е съставил протокол за предупреждение на лицето И.Д.

П. на основание чл. 65 от ЗМВР.

Твърди се, че според изнесеното пред социалните работници от майката, това се случвало често, съжителят й бил агресивен към нея и непрекъснато възниквали конфликти между тях. От майката били снети обяснения от ИДПС - Л.Г.. А. И посетила и личния си лекар - д-р Л.Г. на 02.04.2021 г., който е издал Амбулаторен лист.

Молителят Д. С. счита, че спрямо малолетните деца Д. И. И. и К. И. П. е упражнено психическо и емоционално насилие, тъй като домашното насилие спрямо майката е извършено в тяхното присъствие. От това можело да се направи изводът, че двете деца също са обект на домашно насилие, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН и съществува риск от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Ответникът отрича отрича изложената в молбата фактическа обстановка. Признава, че е ударил един шамар на майката пред децата.

Заявява, че А. И дразнела него и по- голямата си дъщеря, като влизала в стаята, в която дамата (ответника и детето М) спели и играела кючек. После 2 тя си отишла в стаята, но скоро се върнала и започнала да се дразни с М.

Заявява, че сушеницата купил за голямата си дъщеря М, но когато се прибрал тя била нагризана от котката и я изхвърлил.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа Акт за раждане №23 от 05.04.2012 г. на Община Бяла на Д. И. И. е роден на 03.04.2012г. от майка А. А И.а и ИР И..

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа Акт за раждане №156 от 22.08.2018 г. на Община Бяла на К. И. П. е родена на 20.08.2018г. от майка А. А. И. и баща И. П. Д..

Представени са 2бр. формуляри за приемане на устни сигнали №СГ/ДВТ-СВ/61 и 62 от 02.04.2021 г.от които е видно, че пред Д. на 02.04.2021г. са приети сигнали за осъществено домашно насилие над А. А. И. от съжителя й И.П., при което същата е сигнализирала, че децата Д и К. са станали свидетели на домашното насилие.

Представен е Амбулаторен лист №2739/02.04.2021 г., издаден от д-р Л.

Г, според който при прегледа на А. И лекарят е констатирал контузия на клепача и околоочната област.

Представен е и протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР от 02.04.2021г., издаден от ПО В.Г. – ПИ в РУ на МВР С. според, който И.П. е предупреден да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа спрямо А. И, да не нанася телесни повреди на А. И, М Б, Д.И. и К. Д., както и да не обижда лицето А. И.

Представени са три социални доклада от Д. С., Отдел „Закрила на детето“. От първите два се установява, че на 07.04.2021г. майката А. И и двете й по-големи деца се явили пред социалните служби и разказали, че съжителят й И.П. редовно злоупотребява с алкохол. И често е груб и агресивен спрямо съжителката си. Той често я заплашвали тя се страхувала от него. В допълнителен социален доклад, възложен от съда по делото, при изискана информация от ЦОП С. е установено, че екипът от 3 специалисти, работещи с детето Д е представило следната информация. В срещи между специалистите от ЦОП и Д, детето е разказало на какво е станало свидетел, като описал в детайли поведението на ответника. Същият проявил вербална и физическа агресия спрямо майката на детето, изразяваща се в отнемане на телефона, викове, обвинения, удари по лицето, както и спрямо детето удар по лицето. Детето споделило, че било разстроено и се опитвало да прекрати възникналия скандал, като ответника му казал да замълчи. Детето споделило, че подобни конфликти били чести. Кзало, че откакто ответника не живее с тях, то се чувства по-спокойно.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелката А. И се установява че има три деца. Най-голямата се казва М, средното дете – Д, а най-малкото К., която е дъщеря на ответника. Другите две деца са предходни нейни връзки и брак. Свидетелката разказа, че на 01.04.2021г. ответника се прибрал в дома им в с.Ц около 19,00ч. В същия ден тя била поръчала две легла за двете по- малки деца. Като видял леглата, ответника вдигна скандал, но въпреки това ги пренесъл в къщата. Независимо от това продължил да вика и да блъска, а свидетелката влязла в стаята при децата Д и К.. Ответникът влязъл и пред децата й ударил пет шамара. В това време К. задърпала майка си, а Д се разплакал. След това отишъл да магазина. Докато отсъствал детето К. поискало от майка си да му отрежи няколко парчета. Като се прибрал и видял отрязаната сушеница, ответника се ядосал, счупил остатъка от нея на две и я хвърлил в тоалетната. След това отново ударил шамар на свидетелката пред двете по- малки деца. Майката се обадила на тел.112 и повикала медицинска помощ, но от там я упътили да се обади в полицията.

Видно от приложената проверка№352р-5739/2021г. сигналът бил посетен от двама полицейски служители, за което единият съставил докладна записка.

По допустимостта на депозираната молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 4 от ЗЗДН, производството по ЗЗДН може да се инициира от директора на Д., когато пострадалото лице е непълнолетно, следователно молбата се явява допустима - подадена в съответствие с изискванията досежно активната процесуална легитимация и 4 при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, доколкото се твърди, че домашното насилие е извършено на 01.04.2021г., а молбата за него е депозирана пред РС-С. на 15.04.2021г. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ответника е баща на детето К. и заедно с майката на това дете и двете й деца от предходни връзка и брак – М и Д, двамата живеят във фактическо съпружеско съжителство, т.е. молбата е срещу процесуално легитимирано лице, поради което следва да се разгледа по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. По изрична разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие над дете се смята и всяко домашно насилие извършено в негово присъствие.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдените дати от посочения извършител на действия, квалифицирани като домашно насилие и че същите са станали в присъствието на децата, за които се твърди, че има осъществено домашно наслие.

От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна и следва да се уважи. Безспорно от свидетелските показания на майката и свидетел по делото А. И се установява, че вечерта на 01.04.2021г. спрямо нея в присъствието на децата К. и Д е упражнено на два пъти домашно насилие.

Първият път същото е било по повод закупени от нея в същия ден две детски легла. Ответникът се прибрал и започнал да се разправя с майката за мебелите. Тя се прибрала в стая от къщата при децата Д и К., но ответникът влязъл след нея и пред децата й ударил няколко шамара. Детето К. я хванало за крака, а Д се разплакал. Вторият акт на домашна насилие станал в същата вечер, като повод за него бил, че майката е отрязала и дала на детето К. няколко парчета сушеница, която ответника закупил и оставил в хладилника 5 за по-голямото дете М. След като се върнал и установил, че от сушеницата е рязано, ответника отново вдигнал скандал, ударил на майката шамар пред децата, а след това хвърлил парчето сушеница в тоалетната. Изнесеното от майката кореспондира от установеното и описано от социалните работници при Д. С., а именно от изискана от тях информация от ЦОП С.

Последният се посещава от детето Д. Пред екипа специалисти от ЦОП, вкл. психолог, работещи с него, детето споделило случилото се на 01.04.2021г. в дома им. То разказало, че е станало свидетел на викове, побой от страна на ответника спрямо неговата майка, а също самото то, било ударено с шамар от ответника.

Изнесеното кореспондира и с протокола за полицейско предупреждение, в който полицейският служител изрично предупредил ответника да не удря майката и децата, както и да отправя закани спрямо тях.

От установеното от личния лекар на майката пък се доказва, че спрямо същата е било упражнение физическо насилие, доколкото лекарят е констатирал контузия на клепача и околоочната област.

Съобразявайки представените доказателства, съдът счита, че двете малолетни деца на 01.04.2021г. са били подложени на психическо насилие, тъй като са станали преки свидетели на упражненото насилие на д тяхната майка, а от изнесеното от социалния доклад детето Д е било ударено от ответника. Въпреки невръстната възраст на детето К. следва да се отбележи, че всяка една проява на физическа агресия спрямо майката води до душевен дискомфорт, нервност и стрес, които неминуемо се усещат от детето. Същото се потвърждава от неговата реакция, а именно, че същото разбирайки какво се случва между родителите му, се е хванало за майка си. Житейски нормално е всяко малко дете да реагира по този начин, когато се чувства застрашено.

Предвид на това и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответника, следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо двете деца Д и К..