Определение № 2671 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2671 гр. Варна, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501368 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу определение № 5690 от 11.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 3145 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, четиридесети състав, в частта, с която не е прието възражение вх.№ 29566 от 20.04.2023 г. по член 414а от ГПК, депозирано от „Енерго–про продажби“ АД в частта за разноските в общ размер на 425 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание член 38, алинея 1, точка 2 от ЗАдв и държавна такса по заповедното производство.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част и в противоречие на задължителна съдебна практика. Изложени са доводи, че е при неизпълнение на парични задълженияз законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана от кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение, а в случая няма доказателства заявителката да е предприемала такива действия.

Също така се сочи, че решаващият състав не се е произнесъл по възражението му за злоупотреба с процесуални права. Излага се, че първоинстанционният съд не съобразил разпоредбата на член 414а, алинея 5 от ГПК, като не е обезсилил заповедта. Иска се отмяна на определенението в обжалваната му част и обезсилване на заповедта изцяло, евентуално да бъде разгледано възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, основано на член 78, алинея 5 от ГПК.

В отговор на частната жалба С. А. С. чрез адвокат Н. К. оспорва доводите в нея.

Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

1

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на член 274, алинея 1, точка 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от С. А. С. чрез адвокат Н.

К. за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про продажби“ АД за парично вземане в размер на 114 лева – платени при начална липса на основание такси за възстановяване преноса на електроенергия по шест фактури, заплатени от нея, както и за съдебни разноски в общ размер от 425 лева – 400 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за дължима държавна такса.

Издадена е заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя № 1477 от 15.03.2023 г.

На основание член 411, алинея 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 23.03.2023 г., видно от съобщение на лист 14 от първоинстанционното дело.

На 20.04.2023 г., в срока по член 414, алинея 2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства, удостоверяващо плащане на сумата от 115,14 лева. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта. Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането – покана за заплащане не е отправяна до длъжника и процесуалният представител на заявителя е упражнил правото си за присъждане на разноски в производството в нарушение на принципа на член 3 от ГПК. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта и в частта относно разноските, като в условията на евентуалност е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по член 414а, алинея 3 и алинея 4 от ГПК е връчен на заявителя, който е депозирал становище, обективиращо доводи за неоснователност на възражението досежно разноските. Оспорено е искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните разноски с аргумент, че с неоснователното начисляване и събиране на такса за възстановяване на електричеството и невръщането й преди делото „Енерго-про продажби“ АД е дало повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което възражението му по член 414а, алинея 2 от ГПК е неоснователно.

В хода на образуваното заповедно производство ответникът „Енерго-про продажби“ АД е заплатило претендираната от заявителя исковата сума в законовоопределения срок, което обстоятелство е признато от заявителя в становището му. Изпълнението на това условие от страна на длъжника обаче не го освобождава във всички случаи от разноските по 2 делото. Съгласно член 414а, алинея 2 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази и, че не дължи разноски за производството. За да се ползва длъжникът от посочената привилегия на закона, той следва да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е изпълнил задължението си. В конкретния случай е налице само второто условие. В частната жалба длъжникът не оспорва, че сумата от 114 лева е получена от него при начална липса на основание.

Безспорно е от доказателствата, приложени към заявлението по член 410 от ГПК, че „Енерго-про продажби“ АД по никакъв начин не е било уведомявано за претенцията на заявителя. Това води до извод, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-про продажби“ АД в случая не е дало повод за предявяване на вземането: заявлението е депозирано пред РС – Варна на 15.03.2023 г.; длъжникът не е канен от кредитора да заплати дължимата сума преди тази дата. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание член 414а, алинея 4 от ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по член 414а, алинея 2 от ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че съотношението между размера на вземането и този на претендираните разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права. Изложеното дава основание първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част да бъде отменен.

С оглед изхода на правния спор на частния жалбоподател на основание член 78, алинея 1 от ГПК следва да се присъдят разноски като ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати сумата от 495 лева, представляваща заплатена такса за въззивно обжалване в размер на 15 лева и заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС съобразно представените доказателства.

Възражението заявителката с правно основание член 78, алинея 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение съгласно член 7, алинея 7 във връзка с алинея 2, точка 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/ е в размер на 400 лева без ДДС или 480 лева с ДДС, колкото е заплатило и дружеството.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 5690 от 11.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 3145 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, четиридесети състав, в частта, с която не е прието възражение вх.№ 29566 от 20.04.2023 г. по член 414а от ГПК, депозирано от „Енерго–про продажби“ АД в частта за разноските в общ размер на 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание член 38, алинея 1, точка 2 от ЗАдв и държавна такса по заповедното производство, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК с № 14770 от 15.03.2023 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА възражението на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Г по член 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и 400 лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 от ГПК с № 1477 от 15.03.2023 г., на основание член 78, алинея 1 от ГПК във връзка с член 38, алинея 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА С. А. С. ЕГН ********** с адрес в село Камен, община Стражица, ул.

„Г.С.Раковски“ № 27 да заплати на „Енерго-про продажби " АД ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 495 /четиристотин деветдесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящото производство във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4