Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 09.10.2025, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 25/2025
Вид
Решение № 120
Подписан
09.10.2025
В сила
11.11.2025
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Белоградчик, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100025 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск – за установяване на съществуване на вземане: 1 700 лв. – главница, 587.41 лева договорна лихва начислена за периода от 15.04.2021г. до 15.09.2022 г.; 396.11 лева - мораторна лихва за периода 16.09.2022 г. – денят след датата на последната погасителна вноска до 23.07.2024 г. – датата на входиране на заявлението в съда.

В Исковата молба, ищеца „Агенция за контрол за просрочени задължения“ АД, сочи, че са подали Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 499/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик. Заповедта е връчена на Л. М. М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД предявява настоящия установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Твърди се, че е сключен Договор за паричен заем № 244228 от 15.03.2021 1 г. между „Креди Йес“ ООД като Заемодател и Л. М. М. като Заемател, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Заемателят се е съгласил и е подписал погасителен план, запознал се е с общите условия и е получил Стандартен европейски формуляр. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Общите условия Заемодателят има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Ищецът сочи, че въз основа на Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г., на основание чл. 99 от ЗЗД между „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 и ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341, с Приложение № 1/ 27.10.2021 г., както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което вземането спрямо ответника, е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г. изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника Л. М. М. е изпратено от страна на „Креди Йес" ООД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД уведомително писмо за извършената цесия, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за паричен заем постоянен адрес. Към Исковата молба е приложено Уведомление за извършена цесия от името на "Креди Йес" ООД.

Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.

Ищецът излага, че съгласно сключения Договор за паричен заем № 244228 от 15.03.2021 г., Заемодателят се е задължил да предостави на Заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1 700 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в чл. 3 от Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Редът и условията, при които Заемодателят е отпуснал заема се уреждат от от Договора и Общите условия, с разпоредбите на които Заемополучателят се е запознал и съгласил изрично и безусловно, като е удостоверил това обстоятелство с полагането на подписа си върху договора за заем. С подписването на Договора за заем Заемополучателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи на Договора, съгласява се с тях и желае Договорът да бъде сключен. С полагането на подписа си върху Договора за паричен заем, Заемополучателят 2 е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя, като договора за заем служи за разписка за получената заемна сума от Заемополучателя. Предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение за Заемополучателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора за заем. Погасителните вноски, които Заемополучателят се е задължил да изплаща на Заемодателя съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на кредитора. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на договора - 48,00%, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същия не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема в размер на 2 287.41 лв., които следва да бъде върнати в срок до 15 септември 2022 г. на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 127,08 лева, платими при първа погасителна вноска на 15 април 2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 15 септември 2022 г. като по отношение на договорната лихва по заема страните са постигнали съгласие да бъде в размер на 587.41 лв., която следва да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски. Размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал.

2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Дължимата от страна на ответника главница е в размер на 1 700.00 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 244228 от 15.03.2021 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 587.41 лв. за периода от 15.04.2021 г. – датата на първата погасителна вноска до 15.09.2022 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 15.09.2022 г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не 3 изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 396.11 лв. от 16.09.2022 г. – датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем / до датата на подаване на заявлението – 23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Ответникът не е изплатил дължимия кредит към Заемодателя. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна 15.09.2022г. и не е обявен за предсрочно изискуем.

Предвид изложеното в Исковата молба, ищеца претендира, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че Л. М. М. с ЕГН:

********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД) по Договор за паричен заем № 452276 от 15.03.2021 г.: сумата 1 700.00 лева, представляваща главница ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; сумата 587.41 лева, представляваща договорна лихва начислена за периода от 15.04.2021г. до 15.09.2022 г.; сумата 396.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2022г. – денят след датата на последната погасителна вноска до 23.07.2024 г. – датата на входиране на заявлението в съда, както и направените по заповедното и исковото производства разноски.

Подробни доводи са изложени в писмено становище от страна на ищеца.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Към делото е приложено ч. гр. д. № 499/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик.

По искане на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице – икономист, не е оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

Ответникът Л. М. М. не е намерен за връчване на съдебните книжа.

След проведена процедура по чл. 47 ГПК, на същия е назначен особен представител – адв. С. И. от ВАК.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от особения представител на ответника. В Отговора, оспорва правопораждащият факт на ищеца, като отрича между страните да са възникнали облигационни правоотношения.

4

Брани се с правни доводи – че ответника не е бил уведомен за извършената цесия, като за това узнал особения представител, след връчване на препис от Исковата молба и приложенията към нея. На това основание оспорва дължимостта на вземането от страна на ответника. Твърди, че цесията не е породила никакво правно действие за ответника. Сочи се, че договора за цесия е нищожен, тъй като не съдържа цена. Оспорва се материално – правната легитимация на ищеца. Навежда доводи за наличието на непарвноправна клауза досежно уговорената лихва по договора, поради противоречие с добрите нрави. Прави се и възражение за настъпила погасителна давност досежно главницата – на осн. чл. 111, б. „б“ и „в“ ЗЗД.

В хода на устните състезания, процесуалния представител на ответника, претендира съда да отхвърли предявения положителен установителен иск.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

С оглед предмета на исковата претенция и направените възражения с отговора, съдът с доклада по делото, разпредели доказателствената тежест както следва: Ищецът по делото следваше да докаже следните обстоятелства:

Наличието на сключен Договор за паричен заем № 244228 от 15.03.2021 г. между „Креди Йес“ ООД като Заемодател и ответника Л. М. М. като Заемател ; че заемодателя е предоставил на ответника паричен заем по така сключения договор.; неизпълнение от страна на ответника – че същия не е изпълнил задължението да погаси на падежа дължимата сума, представляваща заем.; размера на неизплатения кредит.; че ответника е изпаднал в забава в плащанията.; размера на мораторните лихви за забава.; че вземането спрямо ответника по Договор за паричен заем е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото „АКПЗ” АД.; че за извършените цесии на вземането срещу ответника, същия е бил уведомен от цедента по договорите за цесия /от стария кредитор или от надлежно упълномощен от него представител/.

С оглед възраженията, направени с отговора, ответника дължеше доказване на обстоятелствата: наличието на неравноправни клаузи в Договора за заем и настъпила погасителна давност по отношение на вземането.

На първо място, съдът приема за безспорно доказано, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. На 15.03.2021 г. между 5

„Креди Йес“ ООД като Заемодател и Л. М. М. като Заемател, Договор за паричен заем № 244228, по силата на който з аемодателя е предоставил на заемателя – ответник, паричен заем в размер на 1 700 лв., който ответника се е задължил да върне съгласно погасителен план, ведно с договорна лихва.

Ответникът се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва в общ размер на 2 287.41 лв. на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 127.08 лв., като първата погасителна вноска е платима на 15.04.2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 15.09.2022 г., ден на плащане – 15 – то число от месеца.

Поради това, съдът намира, че от страна ищеца се доказа вмененото му в тежест на доказване обстоятелство – че заемодателя „Креди Йес“ ООД е предоставил на ответника паричен заем, който последния се е задължил да върне на падеж 15.09.2022 г. Съдът приема за доказано, че заемът е отпуснат на ответника по силата на възникналото договорно правоотношение. Горното обстоятелство се установи и от неоспореното и прието по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза – че заемната сума представляваща заем, е преведена на ответника.