Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2087 от 15.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1158/2026
Вид
Определение № 2087
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2087 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501158 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.248 ГПК и е образувано по частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, срещу определение № 2330/11.05.2026 г. по гр.д.7652/2025 г. по описа на PC Бургас, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 943/14.04.2026 г. постановено по същото дело, в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца възнаграждение е прекомерно. Изложени са твърдения, че присъдените за адв.възнаграждение съдебни разноски на ищеца С. Х. А. са необосновано завишени предвид: ниската фактическа и правна сложност на делото, наличието на голям обем еднозначна съдебна практика, поради което положените от процесуалния представител на ищеца усилия не са били повече от необходимите за доказване на исковата претенция. Твърди се още, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност поради наличието на множество безспорни обстоятелства по делото и съдействието от ответната страна чрез представянето на наличните при нея доказателства за извършени плащания от ищеца, с което се е избегнало назначаването на съдебна експертиза. Посочва се, че по други сходни дело съдилищата определят адв.възнаграждение в значително по-нисък размер от определения от съда по първоинстанционното дело. Изложени са подробни съображения за определянето на адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА при оказана безплатна правна помощ, неотносими към настоящия случай, при който процесуалното представителство на ищеца не е по реда на предоставяне на безплатна правна помощ.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдените на ищеца разноски за заплатено адв.възнаграждение до 1 справедлив размер, съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на делото, който може да е и под минималния размер на възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения.

В предоставения му срок ответникът по частната жалба и ищец в първоинстанционното производство - С. Х. А. не е представил писмен отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена от лице с правен интерес, в законовия срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на С. Х. А. от *** срещу „Кредисимо“ ЕАД, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски заем № 2449414 от 30.09.2021 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за заем за сумата от 4 500 лв, усвоена от ищеца, като на същата дата, на която е сключен договорът за заем, ищецът е сключил и друг договор - за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред кредитодателя солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения по договора за кредит, като е уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 6 557,52 лв, платимо на месечни вноски по 237,01 лв на месец за срока на договора или за 24 месеца. Твърди се, че след прехвърляне на вземането по договора на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия, по подадено заявление от дружеството-цесионер, е издадена на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ищеца.

Твърди се, че договорът за заем е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, като са изложени подробни съображения.

Претендира се прогласяване на договора за заем за недействителен и присъждане на съдебни разноски.

С решение № 943/14.04.2026 г. първоинстанционният съд е уважил предявените искове и съобразно постановения резултат е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца С. А., съдебно-деловодни разноски в размер на 568,22 евро.

В мотивите си, по отношение на дължимите на ищеца разноски съдът е изложил съображения, че съобразно наличните доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разноски от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 268,22 евро за заплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение, като по отношение на последното съдът е уважил заявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца и от заплатено адв.възнаграждение от 666 евро, е определил и присъдил на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро . Съдът е посочил, че 2 при определяне на справедливия размер на адв.възнаграждение съобразява постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., и присъжда възнаграждение под минимума, регламентиран в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , доколкото по делото е проведено само едно заседание, в което процесуалният представител не се е явил, и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

По повод подадената от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД молба за изменение на решението в частта на разноските и за намаляване на присъденото на ищеца адв.възнаграждение, с обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение като е посочил в мотивите си, че продължава да поддържа изразеното от него становище за липса на прекомерност на присъденото адв.възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд.

Съдът намира, че следва да се добави още следното:

Предвид изложените в частната жалба конкретни оплаквания, че присъденото на ищеца адв.възнаграждение е необосновано завишено предвид: ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира на първо място, че с оглед спецификата на адвокатската работа и на материалния интерес по предявения от ищеца иск, изискващи познаване на потребителската защита, независимо от обстоятелството, че производството се е развило в едно единствено открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се явил лично, но е представил писмено становище, справедливо за осъществената от адв.Н.Русинов работа по защита на ищеца по предявения иск е адв.възнаграждение в определения от съда размер от 300 евро – под посочения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер за иск с такъв материален интерес.

Действително, във връзка с потребителската защита е налице голям обем еднозначна съдебна практика, като по тези дела е засилено и служебното начало. Тези обстоятелства обаче не изключват необходимостта от познаване от адвоката на въпросната съдебна практика, вкл.тази на СЕС, предвид наличието и на принципа на диспозитивното начало.

На последно място съдът намира, че определените от съда на ищеца разноски за адв.възнаграждение на адв.Русинов (300 евро) е съобразено именно с фактическа и правна сложност на делото, и с проведените по него процесуални действия от адвоката на ищеца, при което съдът не е приложил автоматично съответната разпоредба от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а съобразявайки заявеното възражение за прекомерност и спецификите на делото е присъдил разумен размер за адв.възнаграждение на адвоката на ищеца.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2330/11.05.2026 гр.д.7652/2025 г. по описа на PC Бургас.

Определението не подлежи на обжалване . г. по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4