Решение № 149 от 20.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600284 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Т. В. С. с ЕГН ********** от гр. Тетевен, подадено чрез адвокат Д.

Т. Д. от АК гр. Габрово в качеството му на упълномощен защитник и процесуален представител на осъдения, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 109/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Габрово.

Прави се искане за постановяване на решение, свързано с отмяна на въззивно решение № 56, постановено на 17.07.2023 г. от наказателен състав на Окръжен съд гр. Габрово, по ВНОХД № 109/2023 г., както и връщане делото за разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание,където са допуснати процесуалните нарушения, алтернативно, за връщане делото на Районна прокуратура гр. Габрово на фазата на досъдебното производство. Претендира се наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, обуславящо основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК.

1

С искането са заявени касационни основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието една от трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, допуснати съществени нарушения по т. 2 , във връзка с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила.

По повод на оплакването за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се излагат конкретни доводи в негова подкрепа, като се твърди, че в първата и въззивната инстанция производството по отношение на тогава подсъдимия С. е било опорочено, проведено в нарушение правилата на процеса. При това въззивната инстанция не е изпълнила процесуалните си задължения визирани в нормата на чл. 339, ал. 2 от НПК като не е отговорила аргументирано или изобщо не е отговорила на доводи на защитата, касаещи обстоятелства, чието правилно изясняване е от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото.

Макар и неизказано по този начин, се правят по същество твърдения за нарушения на процесуалните правила, както и собствено пресъздаване на фактология и опорочено приобщаване на правно значими доказателства, такива, че изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 2, във вр. с чл. 15 и чл. 16, както и чл. 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК като са допуснати и съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при формиране вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, а решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. Тези нарушения се определят от осъдения С. и неговия защитник за съществени, тъй като са довели до ограничаване процесуалните му права на подсъдим, и не са били отстранени. Защитникът се позовава на направени от него твърдения, свързани с пренебрегването от съдилищата на важни изисквания поставени от закона и отнасящи се до това, че без отговор са останали техните възражения за допуснато съществени нарушения на процедурните правила по чл. 13 от НПК. В съдебното заседание проведено на 17.05.2023 г. пред ОС гр. Габрово била оспорена процесуалната годност на два протокола за доброволно предаване от 19.08.2020 г., за които се приема от съдилищата, че с тях са приобщени веществени доказателства подробно описани и индивидуализирани по делото.

За част от тях се твърди както в обвинителния акт, така и в съдебните актовете на две инстанции, че са част от предмета на престъплението.

Въпреки това 3 - те бр. топчета медна тел са върнати на собственика им в хода на досъдебното производство в нарушение на правилата на НПК, без да са предявявани в съдебно заседание на страните. Вместо да даде отговор на поставения въпрос относно процесуалната годност на посочените два протокола, въззивната инстанция се е ограничила единствено да изключи писмените изявления направени от подсъдимия в тях от доказателствената съвкупност без да направи това изцяло за двата протокола, като изготвени в 2 нарушение на императивните разпоредби на НПК.

Представя се и собствена констатация за правната им природата в доктрината и в съдебната практика като защитата се позовава на становищата на различните съдилища, които не са единодушни относно правната същност на протокола за доброволно предаване.

Непротиворечиво е според адвокат Д. Т. Д. разбирането, че протоколът за доброволно предаване е допустим процесуален способ за събиране и възпроизвеждане на релевантни за предмета на делото факти, независимо от това, че не е уреден отделно като самостоятелен такъв в процесуалния закон.

Независимо от спорните положения, в разглеждания случай проблемът не се проявява в това дали протоколите за доброволно предаване са писмени доказателствени средства или писмени доказателства, а дали са годни да породят правните последици - законосъобразно да приобщят в процеса веществени доказателства.

Излага се собственото разбиране, че за да бъде ценен като годно доказателство протоколът за доброволно предаване трябва да е изготвен в хода на и за целите на наказателния процес като е необходимо и той да е изготвен от компетентен орган. Прави се анализ и на двата протокола за доброволно предаване от 19.08.2020 г. приложени в том 1 на - лист 191 - 192, от досъдебното производство.

Въззивният съд не е дал отговор на поставени от защитника съществени възражения за обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина и такива засягащи недопустимо правото на защита на подсъдимия, касаещи посочените протоколи на лист 191 – 192 от досъдебното производство, които са изготвени от свидетеля И. С. С. инспектор, ОР при РУ - Севлиево, полицейски орган по смисъла на ЗМВР. Поставят се въпроси за изясняване като дали този протокол е изготвен в хода на наказателния процес като адвокатът сам прави извод, че той е изготвен преди образуване на досъдебното производство. Последното, образувано в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на първото действия по разследването, подписването на протокола за изготвяне на оглед на местопроизшествие в с.

Буря съпоставено с показанията на С., дадени в две съдебни заседания, навеждат на извод, че протоколът за доброволно предаване е изготвен в РУ Севлиево, непосредствено след задържането на подсъдимия, отвеждането му в районното управление и извършване на полицейската проверка на МПС „Ягуар“ с peг. № PA 97**** , съответно преди извършване на огледа и изготвянето на протокола за това.

Видно е още, че номерът на досъдебното производство посочен във втория протокол от същия служител е изписан на компютър, което според разсъжденията на искателя, очевидно е станало след образуване на досъдебното производство и генериране на съответния номер в деловодната система.

Предвид на тези изводи се прави и констатацията, че оспореният 3 протокол е изготвен преди образуването на наказателното производство, а по делото липсват писмени доказателства това процесуално нарушение да е било санирано посредством изготвяне на нов, годен процесуален акт на приобщаване веществените доказателства по делото. Но дори и да се приеме, че протоколът е изготвен в хода на досъдебното производство, то неговият автор се явява некомпетентен орган. Всички тези пороци съобразно твърдението на адвокат Д. цитираните протоколи не са годни да приобщят описаните в тях веществени доказателства, вследствие на което следва да бъдат поставени под съмнение и изготвените въз основа на тях оценъчни и трасологични експертизи. Това е така защото по делото няма приложени възлагателни постановления от компетентен орган, прокурор, следовател или разследващ полицай, които да легитимират действията на ОР инспектор С., превръщайки го в разследващ орган.

В настоящия случай е налице заобикаляне на процесуалния закон от страна на служителите на МВР, тъй като при установяване на вещи, за които се предполага, че могат да представляват предмет на престъпление и/или средство за извършване на такова престъпление /с извършването на проверка на МПС по реда на ЗМВР/ е следвало да бъде извършено претърсване на МПС по неотложност, от компетентен орган, изземване на веществени доказателства и саниране на действието по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК.

Макар и незаконосъобразни тези действия на полицейския орган биха могли да бъдат санирани, а веществените доказателства приобщени с изготвянето впоследствие на друг протокол по реда на НПК от компетентен разследващ орган, което не е извършено. По този начин оспореният от защитата документ – двата броя протоколи, независимо от посочените правни основания по НПК, имат единствено характеристиката на разписка, просто на един приемопредавателен протокол.

На следващо място в искането си защитникът се позовава и на друго съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, заявено от него и пред двете съдебни инстанции по същество като възражение за съществено нарушение правото на защита на С., допуснато още в хода на досъдебното производство. Твърди се, че са проведени две задържания по реда на чл. 72 от ЗМВР, привличане на обвиняем в РУ-Севлиево и РУ-Габрово, разпити пред съдия на основание чл.

222 от НПК пред РС - Севлиево и РУ – Габрово, при което всички процесуални действия спрямо обвиняемия С. са извършени без участие на защитник. Излага се хронология на тези процесуални действия.

Неосигуряването на защитник на С. представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия. То е от категорията на отстранимите, поради което, ако се приеме, че е налице, делото следва да бъде върнато на стадия където е допуснато - досъдебното производство като невалидните действия бъдат повторени с участието на защитник.

4

В съдебното заседание пред Апелативен съд гр. Велико Търново осъденият Т. В. С. нередовно призован, не се явява и не упражнява лично правото си на защита.

Упълномощеният защитник и процесуален представител на осъденото лице, адвокат Д. Т. Д. се явява и декларира, че С. е уведомен от него за провеждане на въззивното съдебно заседание. Поддържа искането за възобновяване на делото и наказателното производство по ВНОХД № 109/2023 г. на ОС гр. Габрово като моли то да бъде уважено и се приложи разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като в случая, основанията за това са свързани с въззивната инстанция, която не е изпълнила своите процесуални задължения съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК, не е отговорила аргументирано или изобщо не е отговорила на направените възражения от съществено значение за разкриване на обективната истина, а и поради това, че е нарушено процесуалното право на защита на Т. В. С..

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение като го отхвърли. Това е така според него защото не са налице касационните основания, претендирани с искането, което е насочено основно по отношение на същественото нарушение на процесуалните правила. Прокурорът счита, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. В искането е отправен и упрек към събиране на доказателствата и тяхната оценка от произнеслите се съдебни инстанции, но не е налице превратно тълкуване на доказателствата както се твърди. По тези данни и законът е приложен правилно. Така направеното искане за възобновяване на наказателното производство е изцяло неоснователно, а посочените основания в него, касаещи чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правата на защита на подсъдимия, не са налице. Претендират се в искането за възобновяване и се обсъждат актове, които по съществото си представляват протоколи за доброволно предаване от 19.08.2020 г., видно от съдържанието на които те са съобразени с изискуемия по ЗМВР ред, а в последствие са били и приобщени, като в тази връзка е изготвен протокол за разпит в качеството на свидетел на полицейския служител изготвил протоколите за доброволно предаване, И. С. С.. В случая именно разпитът на свидетелите И. С. С. и М. И. Г. и техните показания доказват по несъмнен начин съставянето на протокола, изписването на възражението в него от страна на подсъдимия, както и предаването му в последствие на разследващия орган. Обвинителят взема отношение и по направените твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, който при извършването на разпита му е бил освободен и сам е заявил, че не желае никаква защита, както упълномощен защитник така и служебен такъв. В този смисъл се приема, че предвид изразената от осъдения воля тогава, не са налице допуснати такива нарушения относно правото му на защита. При тези обстоятелства 5 прокурорът счита, че не е налице основание за възобновяване на наказателното производство № 109/2023 г. и моли възобновителното искане да бъде оставено без уважение.