Решение № 510 от 13.04.2023, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2023г., гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, Дванадесети състав на пети април две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА

НЕДЕВА при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 2560 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 215 ЗУТ.

Образувано е по жалба от Л.Г.М. ЕГН ********** *** и М.Г.М. ЕГН********** ***, депозирана чрез адв. Д., против заповед № 1478/26.05.2022 г. на заместник кмета на община Варна с която на основание чл. 16 ал. 6 от Закона за устройство на територията е определено за част от поземлен имот № ****, от целият с площ 500 (петстотин) кв.м. по документ за собственост и площ 858 (осемстотин петдесет и осем) кв.м. по предходен План на новообразуваните имоти за м-ст „Свети Никола“ гр. Варна урегулирането ѝ в поземлен имот с идентификатор 10135.2526.****с площ 360 (триста и шестдесет) кв.м. при граници ПИ ***, 10135.2526.****, 10135.2526.****, 10135.2526.**** идентичен с УПИ VІІІ-****, кв. 6 по плана на кв. „Свети Никола“, район „Приморски“, гр.

Варна. При определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот с плана, публична общинска собственост остават 140 (сто и четиридесет) кв.м. В жалбата се релевират доводи за нищожност на оспорения административен акт, поради което се претендира прогласяването й.

В открито съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на оспорения акт. По съществото на спора се позовават на нормата на чл. 168 ал. 2 АПК и въз основа на цялостния преглед на делото, в случай, че са налице достатъчно основания за това, се иска постановяване на решение, с което се прогласи за нищожна оспорената в настоящото производство заповед. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора с писмена молба изразява становище за неоснователност на възражението на жалбоподателите, касаещо въпроса за нищожността на оспорената заповед. Счита, че по делото са приобщени доказателства за оправомощаването на заместник кмета П. П.от кмета на община Варна да издава заповеди по смисъла на чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, каквато е оспорената. Твърди, че така извършеното оправомощаване чрез делегиране на правомощия, които по закон принадлежат на кмета на община, е допустимо и законосъобразно по силата на §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира над минималния размер.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от М.Г.М. и Л.Г.М., с рег. № ОСИСД22000670ВН/03.02.2022Г. до община Варна било отправено искане за издаване на заповед по реда на чл. 16 ал. 6 от ЗУТ, за индивидуализиране на новообразуван урегулиран поземлен имот с идентификатор 10135.2526.****по Кадастрална карта на гр. Варна. От представената извадка от одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ за кв. „Свети Никола” гр. Варна, се установило, че поземлен имот с идентификатор 10135.2526.****е идентичен с УПИ VIII-**** в кв. 6, с площ 360кв.м. Останалата част от ПИ **** била интегрирана в КК като поземлен имот с идентификатор 10135.2526.**** с площ 387 кв.м., които съгласно плана попадали в улична регулация.

В хода на производството било констатирано, че съгласно Протокол от 31.03.2000г. на Варненски районен съд, вписан в Служба по вписванията - Варна и удостоверение за наследници, заявителите са собственици на „дял първи по заключение на вещото лице, а именно: имот пл. № 554 с площ 500 кв.м. по нотариален акт, а измерен на място и по скица с площ 768 кв.м."

Предвид горното директора на дирекция „ОСИСД”-община Варна направил искане до директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” да бъде определена точната площ, която при урегулиране на поземлен имот **** по Кадастрален план на м-ст „Свети Никола" по реда на чл. 16 ал.

1 от ЗУТ, се е трансформирала в публична общинска собственост и следва да бъде посочена в заповедта на кмета на община Варна, изготвена по реда на чл. 16 ал.

6 от ЗУТ.

В отговор директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” -община Варна посочил следното: Съгласно н.а. № 152, том IX, дело № 3886/13.09.1972г., Марулка Георгиева Стефанова дарява на дъщерите си Стефка Лазарова Митева и Добринка Лазарова Драгнева по една втора ид.част от собственото си лозе, находящо се в землището на гр. Варна, м.

„Ваялар", цялото с площ 1000 кв.м. Описаният в документа имот частично съответства на ПИ 13375 по Кадастрален план на гр. Варна от 1956г. (означен с розов цвят на комбинираната скица), който имот е с площ 1822 кв.м. (графично изчислени от плана). В Кадастрален план на гр. Варна от 1977г., ПИ 13375 от предходния план частично съответства на имоти 554 (с площ 880 кв.м., графично изчислени от плана) и 625 (с площ 660 кв.м., графично изчислени от плана), означени с кафяв цвят на комбинираната скица. Двата имота по документ за собственост са по 500 кв. м., но по план съставляват общо 1540 кв.м. Съгласно Протокол за съдебна делба № 245, том V, вх. peг. 5141/05.06.2000г., дял I, представляващ ПИ 554, е преминал в собственост на Стефка Лазарова Митева, а дял II, представляващ ПИ 625, е преминал в собственост на Добринка Лазарова Николова. Със Заповед № Р-112/17.04.2002г. на зам. кмета на община Варна, имоти 554 и 625 са заличени от плана и на тяхно място са образувани имоти 2732 и 2733, съответно с площи 750 кв.м. и 790 кв.м., означени с червен цвят на комбинираната скица. Със Заповед № РД-07-770б-203/08.08.2007г. на Областен управител на област Варна е одобрен План на новообразуваните имоти за м. „Свети Никола". В този план са отразени имоти **** и ****, означени със зелен цвят на комбинираната скица, с площи съответно 858 кв.м. и 635 кв.м. почти идентични с имоти 554 и 625 по КП от 1977г. С Решение № 2405-10 от 23,24 и 30.06.2010г. на Общински съвет Варна е одобрен план за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола". При изработване на ПРЗ, за имоти **** и **** с използвани номерата на имотите по ПНИ, но с граници приблизително по Заповед № P-112/l7.04.2002г. на зам. кмета на община Варна. Съответно, за имотите са отредени УПИ VIII-**** и IX-**** в кв. 6, с площи 360 кв.м. и 133 кв.м. Урегулираните имоти са нанесени в кадастралната карта на гр. Варна с идентификатори 10135.2526.****и 10135.2526.****, означени с черен цвят на комбинираната скица. Въз основа на гореизложеното, както и предвид наличните документи в преписка ОСИСД22000670Вн_001ВН/08.04.2022г. и в преписката по издаване на Заповед № Р-112/17.04.2002г. на зам.кмета на община - Варна, било посочено, че не са налице документи, които да доказват, че Стефка Лазарова Митева /съответно Добринка Лазарова Драгнева/ притежават по повече от 500 кв.м. Установените разлики между площите на имотите в различните кадастрални планове и площите по документ за собственост не могат да се обосноват като допустими по нормите на чл.18 и чл.19 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Предвид направените констатации, е прието, че следва да се счита, че Стефка Лазарова Митева е собственик на 500 кв.м. При положение, че УПИ VІІІ-**** /идентичен с ПИ ***/ е с площ 360 кв.м., то при урегулирането на имот 10135.2526.**** стар по реда на чл.16 ал.1 от ЗУТ в публична собственост са трансформирани 140 кв.м. и същите следва да бъдат посочени в заповедта на кмета на община Варна, изготвена по реда на чл.16 ал.6 от ЗУТ.

В хода на производството жалбоподателите били уведомени, че ПУП-ПРЗ на кв.

„Св. Никола"- гр. Варна, приет с решение № 2405-10/23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет- гр. Варна, не е обжалван в частта на УПИ VIII-**** в кв. 6, идентичен с ПИ 10135.2526.****от кадастралната карта на гр. Варна, както и че УПИ VIII-****, в кв. 6 от ПРЗ на кв. „Св. Никола" е част от ПИ ****, идентичен на ПИ 10135.2526.****от кадастралната карта на гр. Варна е с редуцирана площ: 360 кв.м. след одобряване на уличната регулация. Разликата от ПИ **** с площ 387 кв.м. попадат в уличната регулация и ПИ 10135.2526.****съответства на част от дял първи, описан в протокол за съдебна делба № 245, т. V/2000 г.

Видно от Протокол №2 от 28.02.2022 г. на заседание на комисията назначена със заповед № 0383/30.01.2020 г. на Кмета на Община Варна, във връзка с чл. 16, чл. 205, чл. 210 от ЗУТ и § 9 от ПР на ЗУТ, било разгледано заявление № ОСИСД 22000670ВН/03.02.2022г. от М.Г.М. и Л.Г.М., чрез адв. К. К. за индивидуализиране на ПИ 10135.2526.****по Кадастрална карта на гр. Варна идентичен с УПИ VIII-**** кв. 6 по плана на кв. „Свети Никола" гр. Варна. С решение №2-82 било прието да се издаде заповед по реда на чл. 16 ал. 6 от ЗУТ за индивидуализиране на ПИ 10135.2526.****по КК на гр. Варна идентичен с УПИ VIII-**** кв. 6 по плана на кв. „Свети Никола" гр. Варна.

Със заповед № 1478/26.05.2022 г. на заместник кмета на община Варна на основание чл. 16 ал. 6 от ЗУТ е определено за част от поземлен имот № ****, от целият с площ 500 (петстотин) кв.м по документ за собственост и площ 858 (осемстотин петдесет и осем) кв.м по предходен План на новообразуваните имоти за м-ст „Свети Никола“ гр. Варна урегулирането ѝ в поземлен имот с идентификатор 10135.2526.****с площ 360 (триста и шестдесет) кв.м при граници ПИ ***, 10135.2526.****, 10135.2526.****, 10135.2526.**** идентичен с УПИ VІІІ-****, кв. 6 по плана на кв. „Свети Никола“, район „Приморски“, гр. Варна. При определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот с плана, публична общинска собственост остават 140 (сто и четиридесет) кв.м.

Заповедта е връчена на жалбоподателите М.Г.М. и Л.Г.М., чрез пълномощника адв. К. К. на 10.06.2022 г. и е била оспорена, с жалба рег. № РД22022353ВН/18.10.2022 г.

В тази връзка, производството по жалбата срещу заповед № 1478/26.05.2022 г. на заместник кмета на община Варна досежно нейната незаконосъобразност е прекратено с влязло в сила определение от открито съдебно заседание от 22.02.2023г., тъй като е просрочена. Съдът съобрази факта, че доколкото в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, то срокът по чл. 140 ал.1 от АПК се удължава на два месеца, които също са изтекли. Доколкото в жалбата са направени възражения за нищожност на същата, в тази част жалбата е процесуално допустима по арг. от чл.149 ал.5 от АПК

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане на основание чл. 149, ал.5 АПК, само относно релевираните с нея основания за нищожност на оспорения административен акт, тъй като тези заявени с евентуалното искане за отмяна по съображения за незаконосъобразност са преклудирани.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът намира, че след като е сезиран с искане за прогласяване нищожността на влязъл в сила административен акт следва да ограничи проверката относно незаконосъобразността му само с разглеждане на въпроса нищожен ли е акта или не, без да го отменява, в случай, че установи неговата незаконосъобразност. Тъй като понятията нищожност и унищожаемост на административните актове не са законово определени, преценката относно това кой от двата порока е налице следва да се осъществи за всеки конкретен случай като се прецени доколко допуснатото нарушение при издаване на акта се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще, докато при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.