Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 670 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15779/2024
Вид
Решение № 670
Подписан
23.02.2026
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 362 · Кодекс за застраховането
  • чл. 362, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 363, ал.4, изр. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 395, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 403, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.408 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 331 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20243110115779 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от Х. В. Н., ЕГН **********, адрес: град В., ул.

„Г. С.“ № **, ет.**, ап.** срещу „Д.З.И. – О. з.“ ЕАД, ЕИК **********, адрес: град С., район Т., бул. „В.“ № ** с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане „Д.З.И. – О. з.“ ЕАД, ЕИК ********** да заплати на Х. В. Н., ЕГН ********** сумата от 10 225,84 евро /20 000 лева/, частичен иск от целия в размер от 255 645,94 евро /500 000 лева/, представляваща дължимото обезщетение по застрахователна полица № **********/14.09.2022 г. по имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“, със срок на действие от 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г. за настъпило на 11.03.2023 г. застрахователно събитие - пожар като застрахования обект – складова база – първи етап – склад № 1 със застроена площ 1252.30 кв.м. и РЗП – 1252.30 кв.м., построена в землището на с. С., община А., погива, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане „Д.З.И. – О. з.“ ЕАД, ЕИК ********** да заплати на Х. В. Н., ЕГН ********** сумата от 924,93 евро /1809 лева/, представляваща дължима лихва за забава, за периода от 17.04.2024 г. до 10.12.2024 г., на основание чл. 86 ЗЗД Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически 1 твърдения: Собственик е на производствено помещение, състоящо се от производствено складово помещение, офис, баня, тоалет и битовка, находящо се в с. С., община А. ведно с припадащото се право на строеж върху терена.

Твърди, че е доизградил закупената сграда и същата е въведена в експлоатация на 12.11.2012 г. Заявява, че сградата е използвана по предназначение като още от 16.08.2013 г. е отдадена под наем и се използва за склад за промишлени стоки. Договорът за наем е подновяван периодично като последният от 10.08.2022 г. е сключен между ищеца и „Т. т.“ ЕАД с предмет – използване за складова дейност на промишлени стоки. През целия период на отдаване под наем на сградата, същата е била застрахована от ответника и последният е знаел за статута на имота и обстоятелството, че се ползва за склад. На 14.09.2022 г. е сключил договор с ответника, обективиран в застрахователна полица № **********. Заплатена е застрахователната премия, в цялост, а срокът на действие на договора е 12 месеца – от 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г. Твърди, че обектът е застрахован по действителна стойност, която възлиза на 500 000 лева. На 11.03.2023 г. е настъпило застрахователно събитие – пожар в „печатница и административни офиси“, в което се е помещавало „А. 2008“ ООД. Последната се намира през два големи склада и едно по-малко помещение от собствената на ищеца сграда. Пожарът е причинен от действия на И. А. Ц., който имал достъп до втори етаж на халето, в което се помещава дружеството „Ф.Б.“ ООД. Ц. се е опитал да загаси пожара, но не е успял, предвид силния вятър. Последно пожарът възниква в сградата, собственост на ищеца. Образувано е ДП 78/2023 г. по описа на РУ А., но в последствие същото е прекратено поради настъпилата смърт на Ц.. На 17.03.2023 г. е уведомен застрахователя като е изпратил и всички изискани му документи с рекапитулация на обезщетението на стойност 523 490 лева. На 17.03.2023 г. и на 31.03.2023 г. са направени два огледа, от представител на ответника. На 12.06.2024 г. е уведомен за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва последния като незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че е налице покрит застрахователен риск. Заявява, че складът е изцяло погинал като стойността му е 517 000 лева без ДДС. На 02.04.2024 г. е изпратил всички документи до ответника и след изтичането на 15 дневен срок, последният е изпаднал в забава, поради което му се дължи мораторна лихва за периода от 17.04.2024 г. до 10.12.2024 г. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в 2 производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Не оспорва наличието на сключена застраховка с ищеца относно процесния обект, със срок на валидност 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г. Не оспорва и че е налице уведомление за настъпило застрахователно събитие – възникнал пожар, подадено по електронен път. Твърди, че е налице изключен застрахователен риск, съгласно общите условия, неразделна част от сключения договор. Заявява, че е налице некоректно деклариране на обстоятелствата, които в случая предвид вида на промишлените стоки са от съществено значение, както за оценката на риска, така и за настъпилите вреди.

Посочва, че са налице редица нарушения на нормативните изисквания и правилата за пожарна безопасност – не е спазена Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност. Не са представени протоколи от месечните проверки на гасителната инсталация в обекта, не е посочено кога договорът е прекратен. Обектът е оставен без водоснабдяване за гасене на пожари, повече от две години. След приключване на работно време са допускани външни лица в склада, неспазващи противопожарните изисквания на територията му и нямащи отношение към дейността. Стифицирането на дрехи втора употреба не е извършено съгласно нормативните изисквания.

Твърди, че са налице нарушения на застрахователния договор – раздел 8, т.8.1, т.8.1.2, т.8.2 и т.8.2.3, както и нарушения на раздел 6, т. 6.1, т.6.1.8 и т.6.1.9.

Оспорва наличието на покрит застрахователен риск. Оспорва размера на предявените искове като заявява, че са недоказани по размер. Оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковите претенции, а в условията на евентуалност за приспадане на запазените части и вторично суровини. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за застраховка между страните по имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“, със срок на действие от 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г., като е налице издадена 3 застрахователна полица № **********/14.09.2022 г.; че на за 11.03.2023 г. настъпва пожар в застрахования обект – складова база – първи етап – склад № 1 със застроена площ 1252.30 кв.м. и РЗП – 1252.30 кв.м., построена в землището на с. С., община А., в резултат на което е налице погИ.е на гореописаната постройка; че ищецът е собственик на застрахования обект – складова база – първи етап – склад № 1 със застроена площ 1252.30 кв.м. и РЗП – 1252.30 кв.м., построена в землището на с. С., община А.; че на 13.03.2023 г. е уведомил застрахователя за настъпилия пожар, по електронен път; че пожарът е възникнал в резултат на небрежност при боравене с открит огън при тютюнопушене – изхвърлена загасена цигара, която е попаднала върху горими материали под рампата на мотокара, пред първото хале за дрехи „втора употреба“. В първото по делото заседание е обявен за безспорен и факта, че цялата застрахователна премия е заплатена от Х. В. Н. по застрахователния договор.

Тези факти се установяват и от приетите писмени доказателства – застрахователна полица № **********/14.09.2022 г.; нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ****, дело № **.08.2011 г. на нотариус с рег. № ** и район на действие Районен съд – град Варна, разрешение за строеж № 104/20.05.2008 г., издадено от главен архитект на Община А., удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 80/12.11.2012 г., издадено от главен архитект на Община А..

От приетия като писмено доказателство договор за наем е видно, че същият е сключен между Х. В. Н., ЕГН ********** и „Т. Т.“ ЕАД, ЕИК *********** с предмет застрахования обект – складова база – склад № 1, ЗП 1232.30 кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот I – 11, м-в 127 по ПУП – ПРЗ за ПИ № ****, м-в 127 по КВС на землище с. С., община А., за срок от 2 години. Приет е и двустранно подписан приемо – предавателен протокол относно наемателя и наемодателя, с отразени в него показания за електроенергия и ВиК услуги към датата 31.08.2022 г. Като писмено доказателство е прието противопожарно досие на „Т. Т.“ ЕАД, от което се установява наличие на заповеди, изготвени във връзка с Наредба № 8121з- 647 относно правилата и нормите за противопожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Като писмено доказателство е прието постановление от 26.03.2024 г., 4 изготвено по пр. пр. № 3635/2023 г. по описа на Районна прокуратура – град Варна, от която се установява, че се прекратява образуваното наказателно производство, с оглед настъпилата смърт на И. А. Ц., който от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл. 331 от НК.

Последният при небрежност при боравене с открит огън при тютюнопушене – изхвърлена незагасена цигара, която е попаднала върху горими материали под рампата на мотокара пред първото хале за дрехи втора употреба, която е предизвикала пожара на 11.03.2023 г. в складова база, намираща се в с. С., община А., сред които е и застрахования обект.

Фактът на надлежно уведомяване на застрахователя, който е обявен за безспорен се установява от уведомление № ************ от 17.03.2023 г. С уведомление от 14.06.2024 г. от страна на застрахователя до Х. В. Н. е заявен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение като ответникът е посочил, че е налице некоректно попълнен въпросник, а именно липса на деклариране на обстоятелството, че складът е предоставен за съхранение на промишлени стоки – дрехи втора употреба; липса на спазване на нормите на Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите – не са представени протоколи за месечни проверки на гасителната инсталация в обекта и кога е прекратен договора за месечно абонаментно обслужване на пожарогасителната инсталация; липсва водоснабдяване в обекта повече от две години; допускани са външни лица на територията на обекта, които не спазват създадената организация за безопасност и са нарушени изискванията за съхранение на дрехи втора употреба. В уведомителното писмо, застрахователят посочва, че отказва изплащане на обезщетение като се позовава на общите условия на сключения договор за имуществена застраховка, а именно т. 8.1, т.8.1.2, т.8.2, т.8.2.3 и т.6.1, т.6.1.8 и т. 6.1.9.

От представените по делото Общи условия се установява, че застрахователят не изплаща обезщетение при неправилна експлоатация на имуществото, експлоатация при липса на подходяща квалификация, в нарушение на утвърдени технологии, стандарти, изисквания и/или предписания от производител, от компетентен орган или от застрахователя, а също и при умишлени действия или груба небрежност на застрахования или застраховащия, свързани с него лица и трети ползващи се лица, както и на лица, допуснати до застрахованото имущество със знанието или съгласието на 5 изброените лица, аргумент от т.6.1, т.6.1.8 и т 6.1.9. Съгласно т.8.1, т.8.1.2 и т.8.2, т.8.2.3 от ОУ – застраховащият, респ. застрахованият е длъжен да поддържа застрахованото имущество в изправност, да го ползва съгласно неговото предназнание, а при неизпълнение на задълженията по т.9.1 има право да откаже плащане, ако застрахователното събитие е в следствие на неизпълнение на задължение.

Като писмено доказателство по делото е приет предложение – въпросник, от 14.09.2022 г., подписан от Х.в Н., от което е видно, че за последните 12 месеца не е имало щета, предмет на застрахованото имущество, че не се застрахова чуждо имущество, че е посочено кратко описание на дейността, производствения процес, извършвана в застрахования обект – производствено помещение номер 1 – склад; обитаване на сградата – в работно време; налични противопожарни мерки – пожарогасители; мерки за сигурност – метални/усилени врати/ решетки/ заключващи устройства.