Решение № 2569 от 12.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2569 гр. Варна, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110101421 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен о т Г. С. А., ЕГН **********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. *** чрез адв. Й. А. срещу ЗАД А, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 80 лева /осемдесет лева/ - частичен иск от общо 568.98 лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 28.10.2020г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Ауди А3, с peг. № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от 24.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В о.с.з. на 23.06.2023г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 80.00лв. /осемдесет лева/ - частичен иск от общо 568.98 лева, на сумата в размер 263.82 лв. /двеста шестдесет и три лева и 0.82 ст./ - частичен иск от общо 568.98 лева.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 23.10.2019г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица № № ***. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца - Ауди А3, с peг. № ***, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно каско, със срок на действие 01.11.2019г.-31.10.2020г. Автомобилът бил оценен на стойност 12499 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищецът съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 1003.98 лева. Към настоящия момент премията била изплатена на застрахователя. На 28.10.2020г. около 09:10 часа в гр. Варна, кв. Младост на паркинга пред бл.142, ищецът установил настъпили увреждания по автомобила – предна броня и преден ляв калник. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и съставил 1

Опис на претенция по щета № ***. Застрахователят определил размера на обезщетението, който възлизал на 61.02 лева, което към настоящия момент му било изплатено. Счита, че определеното обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 600 лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение, застрахователят му дължал сумата в размер на 568.98 лв. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от 24.11.2020г., която претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор „Каско на МПС” за процесния автомобил, обективиран в полица № *** от 23.10.2019г., със срок на действие от 01.11.2019г. до 31.10.2020г.. Не оспорва, че на 29.10.2020г. е заведена претенция за репариране на щети по автомобил Ауди А3, с peг. № ***, установени на 28.10.2020г. Застрахованият декларирал, че е съгласен размерът на обезщетението да бъде определен съгласно ОУ на застрахователното дружество. Застрахователното обезщетение било определено на 61.02 лева по експертна оценка, като отговаряло на т. 72 и т.74 от Общите условия по застраховка „Каско". Навежда доводи, че обезщетението следвало да се изплаща единствено по експертна оценка, освен ако застрахованият по застраховка "Каско" представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне. В сключения между страните застрахователен договор, страните са договорили обезщетяване по експертна оценка на застрахователя и доверен сервиз. В заявлението за изплащане на обезщетение, ищецът е посочил начин на обезщетяване на вредите по експертна оценка на застрахователя. Застрахователят е извършил оглед на пострадалия автомобил, като е съставил опис на щетите по претенция №***/04.11.2020г.. Установени са увреждания по предна броня и преден ляв калник. Ремонтът на детайла предна броня-боядисване бил изключен на основание т.16.2 от ОУ, тъй като към момента на сключване на застрахователния договор са били налице вреди по предна броня на автомобила от същия характер и вид, като не са представени последващи доказателства за отстраняването им. В условията на евентуалност счита, че е налице основание за отказ за изплащане на обезщетение за този детайл на основание т.58.1 от ОУ. Сочи, че съгласно т.17, раздел V от ОУ, застрахователната сума, посочена в полицата представлявала горната граница на отговорността на застрахователя. По полицата били изплатени обезщетения по заведени претенции в общ размер на 2206.92 лева и застрахователят отговарял до сумата 10 292.08 лева, съгласно т.22 и т.22.1 от ОУ. Излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. Оспорва и дължимостта на акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 28.10.2020г. по отношение на лек автомобил марка Ауди А3, с peг. № *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско”, клауза Пълно каско при ответника, обективиран в полица № *** от 23.10.2019г., със срок на действие от 01.11.2019г. до 31.10.2020г., че ответникът определил размер на обезщетението, който възлизал на 61.02 лева, което е изплатено на ищеца.

От застрахователна полица № *** от 23.10.2019г., със срок на действие от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 12 499 лева, при застрахователна премия 1003.98 лева. Не е спорно, че премията е заплатена в полза на застрахователното дружество. В договора е посочен начин на обезщетяване – експертна оценка; доверен сервиз.

Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.

Ищецът на 29.10.2020г. е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е съставил Опис на щета по претенция № №***/04.11.2020г. за причинени увреждания по автомобила.

Не е спорно, че ответникът е отказал изплащане на обезщетение, като се е позовал на т.16.2 ОУ.

От ответника са представени доказателства за изплатени обезщетения по други щети.

Представени са Общи условия за застраховка на МПС - Каско, действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Съобразно заключението по допуснатата САТЕ, Участник I с лек автомобил „Ауди А3", рег N: ***, собственост на Г. С. А., е паркирал своя автомобил в гр. *** на паркинг пред бл. 142. На 28.10.2020 г. около 09:10 часа, отивайки до автомобила, е установил увреждания по него от неизвестен извършител. За събитието е уведомен застрахователят и след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис на щетите по претенция ***. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „Ауди А3" с рег. N:

*** (описани от застрахователя в Опис на щетите по претенция *** и видими на предоставения снимков материал), вещото лице приема, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между превозното средство, докато е в паркирано състояние и обект, движещ се в близост до него. Вещото лице приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на щетите по претенция № *** и видими на предоставения снимков материал, а именно: Предна броня; Преден ляв калник. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а имено да притежават европейски сертификат за качество, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 590.88 лв., която включва следните позиции: Общо за Предна броня - 266.04 лв.; Общо за Преден ляв калник - 249.84 лв.; Общо за Общи операции - 75.00 лв.

Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са в зоната на съприкосновение и са вследствие на 3 съприкосновение с приплъзване с твърд предмет. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Ауди A3" с peг. N: *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. На лист 37 по делото са налице две снимки на процесния автомобил, с дата и час 28.10.2019 14:33. На тези изображения се вижда наранено лаково покритие в долна дясна част на предна броня, в ъгъла на детайла, под решетка дясна в предна броня. По делото не са налице данни за отстраняването на това увреждане, както и на снимките на лист 39 и лист 40, с дата и час - 29/10/2020 11:41 - 11:45 няма видимост към тази част на детайла. Общата стойност на ремонта на предна броня и преден ляв калник, съгласно сключения договор за застраховка на МПС „Каско", определена към датата на застрахователното събитие, съобразена със средни пазарни цени на части, часова ставка на труд, боя и материали и нормовремена на производителя, съгласно параметрите на договорите между ЗАД „А", автосервизи и доставчици на части по Методика за ликвидация на частични щети (т.74 от Общите условия), е в размер на 274.22 лв. В о.с.з. вещото лице посочва, че щетите от 2019г. и 2020г., не са идентични. Увреждането от 2020г. е в по-голяма степен от това, настъпило през 2019г. Щетите в дясно по предната броня, не оказват никакво влияние за настъпване или степента на увреждане на щетите в ляво по предната броня.

Стойността на възстановяване на предната броня за процесните щети, няма отношение дали има или няма други щети по бронята. Съобразно представения в о.с.з. снимков материал, вещото лице уточнява, че уврежданията по предна броня на л.а „Ауди A3", per. № ***, налични към момента на сключване на полицата, не са идентични с установените по щета ***. Щетата е заведена за увреждане в лявата част на предна броня към преден ляв калник. Тези увреждания не се констатират на снимките, които са от 2019г. при сключването на застраховката.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и овехтели части.

В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, 4 строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.