Решение № 173 от 16.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 321/2023
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 16.05.2023
- В сила
- 16.05.2023
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Атанас Димов Атанасов, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл.435- 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435- 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. Стара Загора, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500321 по описа за 2023 година
Производството е по чл.435, ал.2, т.7 във вр. с чл.436 и чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила Жалба вх.№ 4155/28.03.2023 в ЧСИ- К.А. - С.З. от длъжника ЗАД“О. - З.“- АД, гр.С., който заявява, че след получено съобщение е заплатил доброволно по висящото изп.д.№ 112/2023г. по описа на ЧСИ- К.А. - С.З. дължимата от него сума, като обжалва Постановлението за отказ на ЧСИ да намали сумата за адв. хонорар на взискателката от присъдените 745, 22 лв. на минималните 200 лв. по това изп.дело, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Счита, че той като длъжник доброволно е изпълнил задължението си в срок, погасил е изцяло предявените за събиране парични задължения, с което е изключил необходимостта от предприемане на по- нататъшни същински действия по принудително изпълнение. Поради което според него обективно в хода на изпълнителния процес не са извършвани каквито и да е процесуални действия от адвокат и следователно изобщо не е било налице основание за дължимост на възнаграждение, свързано с водене на делото, съответно за възлагане на отговорността за това възнаграждение в тежест на изпълнилия в срок длъжник. Заявява, че отказът на ЧСИ е необоснован с оглед нормата на чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата, което било основание за отмяна на обжалвания отказ, която подкрепя с цитира поредица от Решения на различни Окръжни съдилища по аналогични казуси, включително и на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора. Предвид което моли настоящия въззивен 1 съд да постанови Решение, с което да уважите искането му за редуциране на присъдените разноски за адвокатски хонорар от 745, 22 лв. на минималните 200 лв., със законните последици от това.
В писменото си Възражение вх.№ 5288/20.04.2023г. по реда на чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК в законния 3- дневен срок взискателката- непълнолетната М. Р. П., със съгласието на своята майка- пълнолетната Р. Н. П./и двете от гр.С.З./ сочат, че жалбата била неоснователна и като такава моли ОС да я отхвърли изцяло, тъй като според тях съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, а съгласно чл.10 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е за образуване на изп.дело- 200 лв., и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 3/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, т.1 на Наредбата, като при определeния материален интерес по изп. дело точно постановеното от ЧСИ адв. възнаграждение в размер на 745, 22 лв., а не претeндираните минимални 200 лв. Поради което моли жалбата на длъжника, като неоснователна и незаконосъобразна, да бъде оставена без уважение, като му се заплатят разноските в това производство за адв. хонорар в размер на 400 лв., за което прилага и Списък по чл.80 от ГПК.
ЧСИ- К.А. - С.З. в изпълнение законовото си задължение по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, е представил своите писмени Мотиви, в които излага подробно всички свои фактически и правни съображения против изложените в процесната Жалба на длъжника оплаквания. Основно се аргументира с това, че с оглед нормата на чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.36 от ЗАдв. и чл.10 от Наредба № 1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е за образуване на изпълнително дело/200 лв./ и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, при съответния материален интерес по изп.дело, поради което допустимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде не минималните претендирани 200 лв. за образуване на изп.дело, а общо присъдите от него 745, 22 лв., със законните последици. Предвид което счита, че жалбата е процесуално допустима, но материално неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение, със законните последици от това.
Въззивният ОС- Ст.Загора, след като се запозна с материалите по изп.дело, с изложените в жалбата оплаквания, с възраженията на взискателя, с Мотивите на ЧСИ, като обсъди приложимите по казуса материалноправни и 2 процесуални норми, намира за установено следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законния 2- седмичен срок от заинтересована страна/длъжник/ по изп.дело, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.
Разгледана по същество жалбата е явява основателно и доказана, тъй като видно от материалите по приложеното в пълнота копие висящо изп.д.№ 112/23г. по описа на ЧСИ Кр.А. - С.З., адв.- пълномощник на взискателките е извършил само едно- единствено процесуално действие- подал е писмена Молба вх.№ 2419/20.02.2023г. от 1 стр. с искане за образуване на изп.дело срещу длъжника/л.1 от изп.д./ въз основа на представен от тях Изп.лист № 192/13.02.2023г. по приключилото гр.д.№ 4532/2021г. по описа на РССт.Загора/л.2 от изп.д./ и е представила своя Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2023г. за платен хонорар от общо 750 лв./л.3, стр.1 от изп.д./. За което му се дължи съгласно чл.36 от ЗАдв. във вр. с чл.10, т.1 от Наредбата № 1/09.07.2004г., за образуване на изп.дело само минималната сума от 200 лв.
Видно от самото изп.дело, по него няма извършвани абсолютно никакви други действия от адвоката- пълномощник на взискателките, които да дават каквото и да е фактическо и правно основание за наличието на някакво допълнително процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, т.1 на Наредбата, като при определения материален интерес по изп.дело, това да прави общо заплатените 750 лв. или съответно леко редуцираните с атакуваното Постановление на ЧСИ точно 745, 22 лв.
В тази връзка напълно необосновано и недоказано се явява решението на органа по принудителното изпълнение/ЧСИ/ в полза на кредиторавзискател да бъде начислено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата, което е основание за пълна отмяна на атакувания с процесната жалба на взискателките частичен отказ на ЧСИ. В този смисъл е налице многобройна, постоянна и непротиворечива практика на всички Окръжни съдилища, включително и на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора по аналогични казуси.
Относно разноските по това дело- с оглед изхода на делото, всяка от страните следва сама да понесе разноските си, които е направила в това съдебно производство, със законните последици от това.
Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, това въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горното и на осн. чл.435- 437 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказа за намаляване на адв. хонорар на взискателя от 745, 22 лв. на минималните 200 лв. с Постановление от 07.03.2023г. по изп.дело № 112/2023г. по описа на ЧСИ К.А. с район на действие района на ОССт.Загора, рег.№ 766 на КЧСИ- София.
НАМАЛЯВА адв. хонорар на пълномощника на взискателкитенепълнолетната М. Р. П.- ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си- пълнолетната Р. Н. П.- ЕГН **********/и двете от гр.С.З., ***/адв.Ж. С. З.- ЕГН ********** от АК- Ст.Загора, ***/ по изп.дело № 112/2023г. по описа на ЧСИ К.А. с район на действие района на ОССт.Загора, рег.№ 766 на КЧСИ- София по Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2023г. от присъдените 745, 22 лв. на минималните 200 лв./двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4