Решение № 3127 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3127 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110146424 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г. и приложение № 1 към него /от 06.07.2021 г./ – сключен между ищеца и дружеството „Ай ти еф Груп“ АД, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Иван Недков, срещу Т.

А. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 412.39 лева, от които 300 лева – главница по договор за потребителски кредит № 253916/26.10.2018 г., сключен между ответника и „Ай ти еф Груп“ АД, 15.46 лева – договорна лихва за периода от 25.11.2018 г. до 25.12.2018 г. вкл. /падеж на последна погасителна вноска/ и 96.93 лева – обезщетение за забава за периода от 26.11.2018 г. до 09.05.2022 г./дата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ; като в периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано такова обезщетение съобразно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС /, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 24222/2022 г. на СРС – 09.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между ответницата и дружеството „Ай ти еф Груп“ АД бил сключен договор за потребителски кредит № 253916/26.10.2018 г. – сключен от разстояние – по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че въз 1 основа на така сключения договор заемодателят е отпуснал на ответницата кредит в размер на 300 лева. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при стриктно спазване на приложимото законодателство, като ответницата е била наясно със съдържанието му и задълженията, които поема.

Твърди се, че лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора като уговорената лихва била в размер на общо 15.46 лева. Така общото задължение по договора – главница и лихва – възлизало на сумата от 315.46 лева, която следвало да бъде върната от заемополучателя на 2 равни седмични вноски – всяка по 157.73 лева – при падеж на първата вноска 25.11.2018 г. и падеж на последната вноска 25.12.2018 г.

Ответницата обаче така и не заплатила задълженията на падеж, нито впоследствие, поради което й било начислено обезщетение за забава в размер н а 96.93 лева – за периода от 26.11.2018 г. до 09.05.2022 г. Прави се уточнение, че в частта от този период от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано такова обезщетение съобразно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г. и приложение № 1 към него от 06.07.2021 г. – сключен между ищеца и дружеството „Ай ти еф Груп“ АД. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба.

Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за потребителски кредит № 253916/26.10.2018 г. с погасителен план и общи условия към него, стандартен европейски формуляр, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г. и приложение № 1 към него от 06.07.2021 г., потвърждение за извършена цесия, пълномощно за уведомяване за цесия и уведомително писмо.

В хода на производството по делото – от трето лице оператор на платежни услуги

„ИЗИПЕЙ“ е представена разписка

№

07000807775499/26.10.2018 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по делото е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че между страните въобще не била налице валидна облигационна връзка, като ответницата не била получавала и сумата по заема.

На следващо място се излагат подробни доводи, че ответницата не била подписвала процесния договор, нито общите условия и погасителния план към него – вкл. при условията на сключване на сделката от разстояние.

2

Поддържа се, че поради това и не била запозната със съдържанието им.

Излагат се подробни доводи и че договорът бил изцяло нищожен поради противоречие на редица разпоредби от ЗЗП и ЗПК. Дори да се приемело, че договорът не бил нищожен обаче, то нищожни били клаузите за договорна лихва и обезщетение за забава като на ответницата не ставало ясно как са начислени сумите, нито за какво се претендират. Сумите освен това били в завишен размер.

На последно място се оспорва и уведомяване за цесията, поради което се твърди, че същата не била валидна и ответницата нямала задължение към ищцовото дружество. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, проведено на 30.01.2024 г., ищецът не се явява и не изпраща представител. Изразява писмено становище за уважаване на исковете.

Ответницата, редовно призована, се представлява от адв. М. Л..

Последният излага доводи за неоснователност на претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 15121/31.05.2022 г. по ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжницата, която е депозирала възражение.

От представено по делото копие от договор кредит № 253916/26.10.2018 г се установява, че на 26.10.2018 г. между дружеството „Ай ти еф Груп“ АД и ответницата е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 300 лева, срок на кредита 2 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.65 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 315.46 лева. В тази сума е включена главница 300 лева и договорна лихва 15.46 лева. Съгласно погасителен план към договора заемната сума е следвало да бъде върната на две вноски – всяка по 157.73 лева – на дати 25.11.2018 г. и 25.12.2018 г. В погасителния план е уточнено всяка вноска каква част от главницата съответно каква част от договорната лихва погасява.

В приложените договор, ОУ и погасителен план, както и стандартен европейски формуляр, не се съдържат подписи на страните по сделката вкл. на ответницата заемополучател.

От представена по делото от „ИЗИПЕЙ“ разписка за извършване на плащане се установява, че посочената сума от 300 лева е изплатен на ответницата – на 26.10.2018 г. – лично на основание договор за кредит № 253916. Посочената разписка и получаването на сумата не са оспорени от 3 процесуалния представител на ответницата в съдебно заседание, когато е докладвана и приложена като доказателство разписката.

По делото липсват данни от страна на ответницата да са извършвани плащания в изпълнение на задължения й по договора за кредит.

В тази връзка за периода от 26.11.2018 г. до 09.05.2022 г./без периода на извънредното положение/ на ответницата е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, възлизащо на 96.93 лева.

На следващо място от представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г. и приложение № 1 към него от същата дата, се установява, че „Ай ти еф Груп“ АД като цедент е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940 всички вземания към Т. А. Д., с ЕГН: **********, произтичащи от кредит № 253916.

По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „Ай ти еф Груп“ АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия.

Видно от уведомително писмо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , в качеството си на пълномощник на „Ай ти еф Груп“ АД е отправило уведомление до ответника за извършената цесия. Уведомлението обаче няма данни да е получено. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за цесията, са връчени на ответника по реда на чл. 131 от ГПК – на упълномощен процесуален представител адвокат.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД – за установяване вземанията на ищеца към ответницата по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед № 15121/31.05.2022 г. по ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, която е депозирала възражения срещу същата в срок. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения 4 заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.

За да възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем, когато потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, доколкото към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и в частност чл. 10 от същия.

За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.