Решение № 154 от 26.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бургас, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20222000500293 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на страние срещу решение № 83/13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 392/2021 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

С въззивната жалба, подадена от ЗД „Б**И**“ АД решението се обжалва в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на А. В. Х. и на Т. А. М. сумата в размер над 100 000 лв. до 130 000 лева за всеки от двамата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие смъртта на В.М.Х. при ПТП реализирано на 09.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като дружеството е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК сумата в размер на 9 912 лева представляваща възнаграждение за процесуално представителство на двамата ищци с включено ДДС.

В частитеq с които предявените искове са уважени над посочените размериq решението се обжалва с оплакване за неправилно установяване на фактическите обстоятелства, касаещи отношенията между ищците и загиналия в пътното транспортно произшествие - В.М.Х., баща на първата ищца и отглеждащ втория ищец като свое дете. Оплакванията са за безкритичен анализ и оценка на събраните свидетелски показания, като се поддържа, че не се установява възприетата от съда близост между увредените и загиналия в пътното транспортно произшествие.

Поддържат се възражения за нарушаване принципа за справедливост 1 при определяне размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД и указанията в задължителната практика - Постановление на пленума на Върховния съд № 4 от 1968 година. Твърди се, че определеният размер на обезщетенията над 100 000 лв. е прекомерен, като следва да се съобрази обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. С оглед статистическите данни за средномесечен осигурителен доход в страната през 2019 година се подчертава, че обезщетението е в размер на средния доход на лице в страната за близо 12 години. Поддържа се и възражения за необоснованост на решението при определяне размера на дължимите обезщетения.

Иска се отмяна на решението в частта за уважаване над размера на обезщетенията от по 100 хиляди лева за всеки от двамата ищци.

В срока по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от адвокат П. К. като пълномощник на ищците – А. В. Х. и Т. А. М., с която същата се оспорва като неоснователна. Изтъква се размерът на установения към релевантната за процесното ПТП дата лимит от десет милиона лева за застрахователите при определяне размера на обезщетенията по застраховки ГО. Изтъква се, че във въззивната жалба не е посочен нито един относим аргумент за намаляване на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията.

Оспорва се възражението, че по делото не са установени обстоятелства, установяващи близостта между ищците и пострадалия, като изискването за изключителна близост съгласно Тълкувателно решение 1/2016 година на ОСНГТК се отнася до разширения кръг на лицата, които имат качеството на увредени и право да получат обезщетение, но не е и относно децата и техните родители.

Извършеният във въззивната жалба анализ на свидетелските показания се оспорва като неправилен. Навеждат се доводи във връзка с неочакваната и безвъзвратна загуба на близък в живота на ищците и присъждането на парично обезщетение като единствена възможност за репарация на претърпените от тях неимуществени вреди.

Като неоснователно се оспорва възражението, че съдът не е съобразил обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпилото застрахователно събитие. Въз основа собствен анализ на доказателствата в отговора пространно са изложени фактически и правни доводи за неоснователност на въззивната жалба срещу решението за присъждане на обезщетения над 100 хиляди лв.

Изразено е становище за неоснователност на претенцията за присъждане на деловодни разноски като е въведено в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира се възнаграждение на пълномощника на ищците за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

2

В подадената въззивна жалба от адв. П. К. като пълномощник на ищцата А. В. Х., решението се атакува в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен.

Твърди се, че присъдената сума като обезщетение е в занижен размер и не съответства на възприетия в съдебната практика за сходни случаи. Въз основа на изложен във въззивната жалба анализ на доказателствата се поддържа, че търпените от ищците морални вреди са значителни и не са съобразени установените обективно съществуващи факти по делото относно техния вид и интензитет. Настоява се да се съобрази увеличения от законодателя застрахователен лимит при определяне на обезщетенията по застраховки Гражданска отговорност с оглед постигането на ефективна компенсация на увредените за претърпените от тях болки и страдания.

Позовава се на практика на настоящия съд.

Иска се отмяна на решението в частта за отхвърляне на предявения от А. В. Х. иск до размера от 160 000 лв., предявен като частичен от по 220 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12 май 2021 г. Претендират се разноски по чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника ЗД „Б**И**“ АД, в който подадената от името на ищците въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Възраженията в отговора са аналогични на изложените в подадената ответника възивна жалба. Поддържа се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение в частта за отхвърляне на предявените искове.

В с.з. за ищците не се явява представител. В подадена от адв. П. К. молба се посочва, че не възразява делото, да се разгледа в нейно отсъствие.

Поддържа се подадената въззивна жалба от името на доверителката й, както и подаденият отговор от името на двамата ищци срещу жалбата на ответното застрахователно дружество. Излага се становище по съществото на спора и се поддържа искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.

38, ал.1, т.2 ЗАдв., ведно с ДДС. Прави възражение за недължимост, респективно за прекомерност на разноските на адвокатското възнаграждение на ответната страна и на третото лице.

За ЗД „Б**И**“ АД се явява пълномощника адв. Г., който поддържа подадената от ответното застрахователно дружество въззивна жалба и оспорва доводите за неправилност на решението на Сливенски окръжен съд в обжалваната от ищцата А. В. Х. част.

Бургаски апелативен съд със свое определение № 146 от 18 август 2022 година прие въззивните жалби за допустими, като в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението във връзка с поставените от страните въпроси относно правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаски апелативен съд намира следното:

3

Производството е образувано по предявените от А. В. Х. и Т. А. М. чрез пълномощника им – адв. П. К. искове, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.

45 и чл. 86 ЗЗД против ЗД „Б**И**“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях поради смъртта на В.М.Х., причинена в ПТП, настъпило на 09.01.2020 г. по вина на водач на К.Т., в качеството му на водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран”, за което към момента на събитието е имало сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество.

Предвид частите, в които решение № 83/13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 392/2021 г. по описа на Сливенски окръжен съд е обжалвано от страните, въззивният съд в настоящото производство е обвързан от пределите на СПН – чл. 298 и чл. 299 ГПК, по въпроса относно наличието на задължение за ЗД „Б**И**“ АД да заплати на ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ до размера от по 100 000 лв. за всеки от тях.

Спорът е пренесен пред настоящата инстанция по въпросите, касаещи установеността на заявените от ищцата А. В. Х. релевантни обстоятелства и тяхната значимост за определяне на дължимото й се обезщетение в по-висок размер, както и по въпроса относно началния момент, от който застрахователят дължи обезщетение за забава

В тази връзка в исковата молба се посочва, че А. В. Х., като дъщеря на починалия е преживяла изключително тежко неговата смърт, която е била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката й с него била изключително силна и изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, помощ и подкрепа. Баща й е бил нейна опора, разчитала на него и се радвала на неговите грижи и емпатия, в които бил всеотдаен. Отраснала с неговите съвети и напътствия съвети и напътствия, влагал много любов в отглеждането й и се е стараел да й осигурява всичко необходимо. В резултат на трагичния инцидент изгубила неговата моралната и физическа подкрепа. Внезапната му и неочаквана смърт, й причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и до момента. Загубата му й се отразили крайно негативно върху психическото и здравословното й състояние. С времето болката не утихвала и тя продължавала да страда и скърби.

С отговора на исковата молба застрахователят е оспорвал твърденията за претърпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания, както и претенцията за заплащане на обезщетение за такива вреди като прекомерно завишена. Пред първоинстанционния съд застрахователят е поддържал и възражение за принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, което възражение не се поддържа при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. и И. за установяване на твърденията относно вида, характера и интензитета на връзката и отношенията между пострадалия и ищцата А. В. Х. се установява, 4 че отношенията в семейството са били много добри. Според показанията на свидетелите И. и Х. се семейството е живяло задружно в една къща и, бидейки сплотени, заедно заминали за Италия, където родителите работили.

След завръщането им бащата – В. се е грижил сам за четирите деца, настоявал е да учат и ги е подкрепял за това, напътствал ги е в живота им, а те от своя страна са се отнасяли към него с почит и уважение, водили са спокоен живот.

В личната си връзка със св. И. ищцата е поискала изрично одобрението на баща си. На новината за смъртта на баща си ищцата реагирала с шок и трудно я свестили. Разстроила се емоционално – плачела, криела се, често ходила на гроба му, сънят й също се разстроил. Изгубила мотивация да учи. Издигнала заедно с ищеца Т. М. – неин доведен брат и своята сестра паметник, който изплащали на вноски. Със св. И. заживяла заедно след смъртта на своя баща.

Застрахователят ЗД „Б**И**“ АД е бил уведомен за настъпилото застрахователно събития на 28.04.2020 г.

Въз основа на така установените обстоятелства, от правна страна Бургаски апелативен съд намира, че въззивната жалба подадена от ЗД „Б**И**“ АД е неоснователна. Подадената от А. В. Х. въззивна жалба е частично основателна, като присъденото и с първоинстанционното решение обезщетени за неимуществени вреди следва да се увеличи допълнително с 30 000 лв. или общо – 160 000 лв.

При определяне размерът на обезщетението съдът съобразява, че ищцата е изгубила своя баща, който е бил на 57 – годишна възраст. Бил е активен и работоспособен и се е грижил както за своите рождени деца, така и за детето на втората си съпруга от първия й брак, което е отглеждал като свое.

Благодарение на него семейството е живяло задружно и сплотено, били са си близки, а ищцата заедно с останалите деца е имала сигурността, подкрепата и увереността, с които е обвързано израстването и възпитанието в присъствие на стабилната бащина фигура. Починалият е определял стабилността на семейната рамка, бил е авторитет и пример за децата, които е възпитал в задружност. Ищцата е била непълнолетна към момента на смъртта му и не е имала свои доходи, като в психосоциално отношение загубата му в живота й е настъпила в чувствителен момент на приключване на периода на индивидуация и еманципация. До смъртта му тя не е имала друго семейство като е заживяла заедно със св. И. в дома на своя баща след и тъкмо поради неговата смърт. Доказа се по делото, че в емоционален план ищцата преживява тежко и мъчително загубата, в състояние на почти постоянна дистимия, разстройство на съня и акцентуирано върху загубата преживяване.