Решение № 2600 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2600 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Б.а като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514807 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 6863/02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 32935/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, са уважени частично предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД осъдителни искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Б. С. за заплащане на сумата от 4052,59 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се на адрес: гр.

София, ул. ****, аб.№ 30455 и сумата от 51,28 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 675,29 лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68614/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, като са отхвърлени искът за главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 4052,59 лева до предявения размер от 4303,37 лева, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от 675,29 лева до предявения размер от 720,13 лева, искът за сумата в размер на 10,93 лева за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решение № 6863/02.05.2023 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на ищеца срещу А. Б. С. по иска за главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 4052,59 лева до предявения размер от 4303,37 лева, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от 675,29 лева до предявения размер от 720,13 лева, искът за сумата в 1 размер на 10,93 лева за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.

С определение № 39854/02.10.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената от А. Б. С. молба за изменение на № 6863/02.05.2023 г. в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника А. Б. С. с доводи за неправилност на обжалваното решение. Излага, че СРС не е приложил задължителната практика на ВАС и основни принципи на правото. Релевирани са възражения за противоречие с обективните закони на методиката за изчисляване на доставената топлинна енергия (формула 6.1.1) е в категорично противоречие с установените обективни закони – като закона на Нютон–Рихман и втория закон на термодинамиката.

Презюмира се нереалистична температура (90° вместо реалните 70°), което води до значително завишени изчисления на топлинната енергия и невъзможни физически резултати.

На следващо място са релевирани методологически и технически недостатъци на процесната Наредба – формулата за изчисляване не отчита реалната работа на отоплителната система – не се вземат предвид демонтираните или спрени отоплителни тела и спецификата на двутръбната система. Това води до математически грешки, като например прекомерно изчисление на топлинната енергия, без реална основа. Твърди се, че СРС е основал решението си на СТЕ, която е изготвена по методика, която не следва да се прилага.

Поддържа се, че вещото лице се е произнесло по правни въпроси, които са от компетентността на съда. Твърди се, че неправилно от съда е кредитирано ССчЕ, без да се вземат предвид пазарните цени. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения на правото на ЕС, както и за допуснати нарушения при извършване на изчисленията на търсената стойност за топлинна енергия. Поддържа се, че до 2018 г. няма пазарен механизъм за определяне на цената за топлинна енергия, като при липса на цена няма и договор. Твърди се, че ищецът е представил по делото само частни документи, които нямат материална доказателствена сила и поради това изготвените въз основа на тях експертизи не доказват доставената топлинна енергия. Твърди се, че ако доставчик на топлинна енергия е „Топлофикация София“ ЕАД, то същото следва да заплаща разходите на фирмата за дялово разпределение. Излагат се съображения за колизия между разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП. Сочи се, че СРС не е извършил проверка на общите условия, които са с неравноправен характер.

Твърди се, че съдът не е съобразил, че измервателният уред не е поставен на границата на етажната собственост, както се изисква по закон. Твърди се, че съдът не е съобразил, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването, противоречи на КРБ, правото на ЕС и законите на физиката. Излагат се съображения за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД. Поддържа се, че няма доказателства от ищцовото дружество да са издавани фактури, които да са отразени в дневника за продажби и да са декларирани в НАП. Поддържа се, че съобщенията към фактурите не са частен документ, тъй като не носят подпис на издател.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете срещу него, и да ги отхвърли.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с която се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие с представените писмени доказателства по делото.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисиз“ ЕООД.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

2

Подадена е частна жалба от А. Б. С. срещу определение № 39854/02.10.2024 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената от А. Б. С. молба за изменение на № 6863/02.05.2023 г. в частта за разноските. Излага, че ответникът не следва да заплаща разноските на ищеца за СТЕ и ССчеЕ, доколкото същите не са необходими.

Относно присъденото юрисконсулско възнаграждение се твърди, че разпоредбата от чл. 78, ал. 8 ГПК противоречи на конституционните и европейски норми, водещи до положителна дискриминация в полза на търговски дружества.

Насрещната страна по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирала отговор.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалби е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД осъдителни искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Б. С. за заплащане на сумата от 4303,37 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, аб.

№ 30455 и сумата от 51,28 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 720,13 лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г. и сумата в размер на 10,93 лева за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68614/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като по силата на посочената правна норма същите стават част от мотивите на въззивното решение.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на приетите по делото доказателства.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или 3 към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответника А. Б. С. върху апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ****.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, приема за установено по несъмнен начин правото на собственост на ответника А. Б. С. върху апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ****. Действително по делото не е представен пряк титул за собственост, но това обстоятелство не препятства възможността правото на собственост да бъде установено чрез съвкупност от косвени доказателства, които в своята логическа и фактическа връзка водят до единствен възможен извод относно принадлежността на правото. От приетата по делото молба-декларация от 05.11.2001 г. се установява, че ответникът е заявил откриване на партида за топлоснабдяване именно за процесния имот, като изрично е декларирал същия като свой собствен. Това обстоятелство представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, направено пред трето лице и имащо доказателствена стойност относно принадлежността на вещното право. Същият извод се подкрепя и от приетия протокол от 03.10.2001 г. от Общото събрание на етажните собственици на сградата, находяща се на ул. ****, в който ответникът е положил подпис в качеството си на собственик на процесния самостоятелен обект.

Допълнително, от протокола на собствениците на самостоятелни обекти в същата сграда относно вземане на решение за „затапване“ на радиаторите на стълбищната клетка се установява, че ответникът отново се е подписал саморъчно като собственик на апартамент на четвъртия етаж, което кореспондира с идентификацията на процесния имот. Като допълващо доказателство следва да се отчете и подаденото от ответника заявление от 04.11.2014 г. за отказ от ползване на отоплителна енергия за процесния имот за отоплителен сезон 2014–2015 г., което също предполага наличие на качеството собственик, титуляр на вещно право на ползване или ползване по договор за наем. Всички тези доказателства, макар и поотделно да имат косвен характер, в своята съвкупност са вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват. Наред с изложеното, съдът съобразява и процесуалното поведение на ответника, което има самостоятелно значение при формиране на фактическите изводи по делото. В исковата молба, както и във въззивната жалба, ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния топлофициран апартамент.