Решение № 11942 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11942 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110113010 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Л. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В. Т., АК – София, със съдебен адрес в .. против .., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от управителя Р.И.М. – Т.а.

Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист от 26.04.2016 г., издаден по гр.д.

№ 79613/2015 г. по описа на СРС, 24 състав, ищецът е осъден да плати на .. сумата от 356,14 лева - главница по споразумение от 02.11.2011 г., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2015 г. и 25 лева държавна такса. Въз основа на горецитирания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 432/2016 г. по описа на ЧСИ С.П., като в хода на изпълнителното производство единственото предприето изпълнително действие е връчване на поканата за доброволно изпълнение на 08.09.2016 г. Ето защо и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона с изтичането на двегодишен срок. Същевременно от издаването на изпълнителни лист и независимо от прекъсването на давността е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.

Като излага тези факти ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за отричане на вземането на ответното дружество за сумата от 356,14 лева - главница по споразумение от 02.11.2011 г., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2015 г. и 25 лева държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по гражданско дело № 79613 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, 24-ти състав.

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание Б. П., чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, редовно уведомено, не депозира отговор на исковата молба, с който да изрази становище по превянения иск и/или да ангажира доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на .. – София депозира писмено становище, с което признава предявения отрицателен установителен иск.

1

Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски, като твърди, че не е станал причина за завеждане на делото.

В откритото съдебно заседание, проведено на 12.03.2024 г., след направено искане от страна на ищеца, на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене и постановено разглеждането на делото при условията на признание на иска. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно отричане се иска, така и фактите, които пораждат това право.

Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.

Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.

Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на .. – София да получи от ищеца сумата от сумата от 356,14 лева - главница по споразумение от 02.11.2011 г., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2015 г. и 25 лева държавна такса.

Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.

От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна разпоредителна власт. Съгласно клаузата на т. 7 от пълномощното (л. 2 и 3 от приложеното изпълнително дело № 432 по описа за 2016 г. на Частен съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 и район на действие – Софийски градски съд), адв. П. В., упълномощен от законния представител на ответното дружество, може да признава искове. Ответното дружество се легитимира и като титуляр на оспореното вземане въз основа на споразумение от 02.11.2011 г., приложено по гражданско дело № 79613 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд. В този смисъл, пълномощникът на .., е лицето, което може да признае, че процесната сума не е дължима на ответника, като погасена по давност. Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен процесуален представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.

Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът счита, че искът, предявен от Б. П., следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 6 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Според съда, ответникът следва понесе отговорността за разноски, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето производство.

Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по давност задължения – .. се е снабдило с изпълнителен лист за вземането си, образувало е изпълнително производство за събирането на това вземане, което изпълнително дело не е 2 прекратено към датата на депозиране на исковата молба, инициирала настоящето производство и на приключване на устните състезания по делото. Освен това, възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания.

Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).

Тъй като ищецът е представляван безплатно от адвокат при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, разноските за адвокатско възнаграждение, които са дължими в размер на нормативно установения минимум от 400 лв., следва да бъдат присъдени в полза на адвокат В. В. Т..

Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

По иска, предявен от Б. Л. П., ЕГН ********** против .., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от управителя Р.И.М. – Т.а, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 356,14 лв. (триста петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки) - главница по споразумение от 02.11.2011 г., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2015 г. и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по гражданско дело № 79613 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, 24-ти състав.

ОСЪЖДА .., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от управителя Р.И.М. – Т.а да заплати на Б. Л. П., ЕГН ********** сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски в първоинстанционното производство за заплащането на държавна такса.

ОСЪЖДА .., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от управителя Р.И.М. – Т.а да заплати на адвокат В. В. Т., вписан в АК – София, с личен номер .. и служебен адрес в .. сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3