Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 20.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 179/2024
Вид
Решение № 115
Подписан
20.06.2024
В сила
01.04.2025
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря С. Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. П.а-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500179 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 575/18.012024г. от „И. - А. „ ООД ,представляван от адв.С. К. против решение № 413/30.11.2023г. , постановено по гр.д.273/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,поправено с решение № 27.02.2024г. ,постановено по същото дело ,с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. П. С. сума в размер на 37 081,87 лв. получена без основание ,представляваща стойността на заплатени ,но неизвършени

СМР.Развиват се съображения за неправилност

,незаконосъобразност и необоснованост на решението ,както и нарушение на материалния закон ,поради което е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявените от С. искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна С. П. С. ,представлявана от адв.И. К. е депозирала отговор , с който оспорва въззивната жалба като заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно .Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от 1 легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от С. П. С. против „И.

- А.“ООД за осъждане последният да й заплати сумата от 37 081.87 лева стойност на заплатени, но неизвършени СМР по договор от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата е твърдяла ,че на 10.10.2019г.между страните бил сключен договор за строителство, по силата на който възложила на ответното дружество изграждането на обект: Еднофамилна жилищна сграда и гараж в УПИ ******* по плана на гр. Б., о. К.. Твърдяла е ,че след започване на изпълнението на договора, изпълнителят се отклонявал от одобрените конструктивни проекти и количествена сметка на обекта,част от СМР не се изпълнили с нужното качество и съгласно утвърдените технологии за тяхното изпълнение,не представил нито един протокол за завършен етап като издавал фактури, в които се посочвало единствено „Извършване на СМР по обект еднофамилна къща и гараж в гр. Б. **, без да посочват конкретните СМР.

Твърдяла е ,че са издадени фактури на обща стойност 139 612.80 лева с ДДС,която ищцата заплатила изцяло.Сочи ,че по нейно искане по имейл ответникът и изпратил осем броя протоколи за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР като ищцата констатирала ,че в протоколите са посочени като извършени и подлежащи на заплащани видове СМР, които не са изпълнявани на обекта,както и че са изписани като изпълнени завишени количества СМР, каквито не са правени реално и каквито количества няма по проектите .Посочила е ,че на 12.05.2020г.,бил съставен Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /Приложение № 10/, в който се описали изпълнените към 12.05.2020г.СМР по одобрения проект и доставени материали на обекта., с който акт страните констатирали реално извършените строителни работи.При направена съпоставка между констатираните като реално изпълнени на обекта видове и количества СМР и тези,които са описани в представените 8 броя протоколи,се установило , че реално изпълненото е значително по-малко от посоченото в протоколите и заплатеното от ищцата по издадените фактури от изпълнителя като е налице разлика от 37 081.87 лева, заплатени, но неизвършени СМР, която ищцата счита,че следва да й бъде възстановена като недължимо платена.

Ответникът ,от своя страна ,оспорва иска.Най-общо оспорва изложеното от ищцата ,че е заплатено повече от реално извършеното ,оспорва по съдържание акта за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от дата 12.05.2020г. ,който счита и за антидатиран .От своя страна се позовава на съставения на 23.08.2020г.акт за устанояване 2 състоянието на строежа при спиране на строителството - приложение №10 -, с който не е констатирано отклонение на изпълнените СМР от одобрения проект. Посочил е също и ,че с протокол от 30.04.2020г.са актувани непредвидени СМР по количествена сметка,но действително извършени:

1.Направа кофраж за дъно на греди - 24,54 кв.м.- 564,42 лв.; 2. Доставка и полагане на бетон В25 - разлика в количествата - 8,45 куб.м. - 997,10 лв; 3.

Тухлена зидария над 1/2 тухла - разлика в количествата - 12,54 куб.м. 2207,04 лв; 4. Доставка термо устойчИ. лепило - 1 бр. - 1499,96 лв; 5.

Доставка и монтаж щурцове L 300 - 9 бр. - 322,20 лв; 6. Доставка и монтаж щурцове L200 - 16 бр. - 454,40 лв; 7.Доставка и монтаж щурцове L 100 - 9 бр.

-189,00 лв.,които са на обща стойност от 7480,94 лв.с ДДС и които не са заплатени от ищцата ,с която сума е направил възражение за прихващане.

Моли искът да бъде отхвърлен като изцяло неосователен ,а в условиятан евентуалност да бъде зачетено направенотf от него възражение за прихващане.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безспорно страните да са сключили писмен договор за строителство на едноетажна жилищна сграда и гараж в гр.Б., о. К. на 10.10.2019г.,по който ищцата е възложител ,а ответникът изпълнител.Обсъждайки всички събрани по делото доказателства icocj е приел ,че при съпоставка на представените осем броя протолоки за извършени СМР и действително извръшените такива съобразно акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителство от 12.05.2020 г. е налице несъответствиe като разликата във фактурираните и заплатени от ищата СМР и действително извършените такива е в размер на 34 323.32 лева, която сума съдът е приел да е платена без основание и да подлежи на възстановяване. За да стигне до този извод съдът е възприел първи вариант от допълнителното заключение на СТЕ , приел оспроването на акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителство от 12.05.2020г. за неоснователно ,за неоснователно е прието и възражението за прихващане.Предвид на казаното съдът е уважил предявения иск изцяло ,присъждайки исковата сума от 37 081.87 лева.

Веднага следва да се каже ,че в мотивната част на решението си съдът е изложил съображения в посока основателност на предявения иск съобразно вариант първи на допълнителното заключение на СТЕ ,който вариант сочи разлика между актуваните от изпълнителя СМР и фактурирани и заплатени от възложителя такива и действително осъществените СМР в размер на 34 323.32 лева,а съвсем необосновано е уважил иска за цялата претендирана сума от 37 081.87 лева.Предвид това обжалваното решение в частта ,в която искът е уважен над сумата от 34 323,32 лв. до пълния уважен размер като необосновано следва да се отмени и искът за тази разлика да бъде отхвърлен.

Няма спор по делото ,че страните са сключили договор за строителство от 10.10.2019 г. с възложител ищцата и изпълнител ответника.Няма спор и за това ,че в изпълнение на този договор ответникът е фактурирал извършени от 3 него СМР по седем броя фактури на обща стойност 139 612 ,80 лв. с ДДС.Следва да се каже ,че всички твръдения ,доводи на станите и възражения във връзка с изпълнение ,респ. неизпълнение на този договор са ирелевантни за спора ,тъй като същият произтича от твърдения да са заплатени от ищцата СМР в повече от реално извършените от ответника такива и намира своето основание в извъндоговорната отговорност ,уредена в разпоредбата на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Както се каза няма спор ,че ответникът е фактурирал извършени от него СМР по силата на посочения договор по седем броя фактури на обща стойност 139 612 ,80 лв. с ДДС като не е било спорно ,а и се установява от заключението на ССЕ ,че тази сума е изцяло заплатена от ищцата.Не се е формирал спор и относно това ,че ответникът е издал и предал на ищцата по нейно искане представените от нея осем броя протоколи за извършени СМР ,макар и същите да не са подписани от страните.

Спорен е бил въпросът ,а и се повдига и с въззивната жалба ,относно достовреността на представения от ищцата акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителство от 12.05.2020 г. ,който е оспорен от ответника като антидатиран ,а така също и по съдържание.Следва да се каже ,че този документ носи подписа на изпълнителя ,който подпис не е оспорен и като частен писмен документ ,носещ подписа на страната - в случая ответника ,съставлява доказателство ,че изявленията ,съдържащи се в него са именно на последния. Действително частният писмен документ ,макар и носещ подписа на страната ,няма обвързваща съда материална докозателствена сила и неговото съдържание и дата могат да бъдат опровергани,но в случая от поктазанията на св. К. е видно ,че именно той и техническия ръководител на обекта установили на място през м.май 2020 извършените работи по количество и видове

,че той съставил акт приложение 10 от 12.05.2020 г. ,предявен му в с.з. при снемане на показанията ,а от показанията на св. Т., който е бил технически ръководител, се установява, че този акт е подписан именно през месец май 2020 г. , връчен бил на управителя в негово присъствие, в присъствието на инж. П., на инвеститора С. П. като това се е случило на обекта , а Ч. подписал акта след като го получил . Предвид изложеното съдът приема твърденията на ответника ,че документът е антидатиран ,както и че управителят не е запознат с акта и не е извършил констатации за състоянието на обекта да са опровергани.Този извод не се променя от факта ,че на 23.05.2020 г е съставен повторен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителство ,който документ е представен от ответника доколкото констатациите в него са най-общи като нито опровергават ,нито протИ.речат на установеното с предходно изготвения акт .

По делото е изслушано основно и допълнително заключение на СТЕ като за нуждите на казуса следва да бъде разгледано допълнителното такова ,тъй като в първоначалното заключение са констатирани допуснати технически грешки.Според вариант 1 от допълнителното заключение 4

,коригирано ,така както са поясненията на експерта в с.з. на 30.10.2023г. във връзка отново с допуснати техтически неточности ,в представените протоколи за установяване на извършени СМР са актувани СМР в повече от действително извършените съобразно акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 12.05.2020 г. в размер на 59 176 ,17 лв. ,а разилката в повече фактурирани СМР в сравнение с действително извършените е в размер на 34 323,32лв. Неоснователно е възражението на ответника,че количеството арматура ,вложено в обекта следва да е в размер на действителното такова от 11 036 кг . ,за закупуването на което количество представя фактури ,вместо отразеното в протокола от 30.10.2019 г. 7 304 кг.

На първо място фактурите за закупена от ответника арматурна заготовка са от дата 06.11.2019 г. ,т.е. след актуване на СМР с протокола от 30.10.2019 г.

,което очевидно сочи ,че тази арматура не е предназначена за процесния обект.На второ място самият факт ,че ответникът е закупил армутерна заготовка на стойност повече от актуваната не води задължително до извод ,че точно това количество е вложено и не на последно място вещото лице в обясненията си е заявил,че тъй като се касае за скрити работи ,не може да каже дали действително вложеното количество арматура е твърдяното от ответника 11 036 кг.

С оглед всичко изложеното налага се извода ,че по делото е доказано по несъмнен начин ,че фактурираните и заплатени от ищцата СМР в размер на 139 612,80 лв. са с 34 323,32 лв. повече от действително извършените от ответника ,която сума се явява получена от последния при начална липса на основание ,поради което подлежи на връщане .