Решение № 4488 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4488 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.а Б. Н.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Д.а Б. Н.а Въззивно гражданско дело № 20241100506815 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 255 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 76112/7.03.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) на ищцата С. М. П. от град София чрез пълномощника – адвокат Д. М. срещу Решение № 2150 от 7.02.2024 г. на СРС, 90-ти състав по гр.д.№ 3787/2023 г. в частта относно отхвърления иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за връщане на платеното в размер на 200 лева по нищожната клауза за неустойка по член 17 от договор за кредит № 645319/ 19.09.2020 г.

Във въззивната жалба има оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в несъбирането на доказателства от допусната съдебно – счетоводна експертиза поради непредставен от страната платежен документ за внесен за изготвянето й депозит от 250 лева при подадената срочно на 2.10.2023 г. молба с приложена квитанция . Настоява се след допускане на експертизата решението да се отмени и искът – уважи .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ Стик – Кредит“ АД не е подала отговор .

1

Обжалваното решение е произнесено по съединен с иска за прогласяване нищожност на клаузата по член 17 от сключения между страните договор за кредит № 645319/ 19.09.2020 г. – за неустойка за непредоставено обезпечение обусловен иск на С. М. П. срещу „ Стик – Кредит“ АД за осъждане на ответника на основание член 55,ал.1 от ЗЗД да върне сумата в размер на 200 лева – платена без основание по оспорената неустоечна клауза . С влязлото в сила като необжалвано на 12.03.2024 г. решение обуславящият иск е уважен и неустоечната клауза по член 17 от договора за кредит е обявена за нищожна на две основания – член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и член 143,ал.1 във връзка с член 146,ал.1 от ЗЗП . Вторият иск е отхвърлен поради недоказване на извършени от ищцата – кредитополучател плащания за неустойка с оглед невнасянето на депозит за счетоводна експертиза и отмяната на определението за нейното допускане в о.с.з. на 24.01.2024 г.

Както е посочено в мотивите на определението на въззивния съд от о.с.з. на 4.12.2025 г. за допускане на експертизата при условията на член 266, ал.3 от ГПК, указанието за внасяне на разноските за експертизата е изпълнено срочно с подадените от ищцата по електронен път на 1.10.2023 г. и 2.10.2023 г. молба и платежен документ , отразени в електронното досие на делото , но недокладвани на съдията поради деловоден пропуск . Ето защо основание за приключване на съдебното дирене в о.с.з. на 24.01.2024 г. без събиране на доказателства от експертизата не е имало.

Съгласно заключението от 26.02.2026 г. заплатените от ищцата суми за неустойка, уговорена в член 17 от договора за кредит, възлизат на 2 465,89 лева , равностойни на 1 260,79 евро . Платеното по нищожната неустоечна клауза е платено без основание и подлежи на връщане съгласно член 55,ал.1 от ЗЗД. Искът за по – малката сума в размер на 200 лева или 102,26 евро е основателен . Като е приел противното, СРС е постановил неправилен съдебен акт, който въззивният съд отменя и присъжда претендираната с иска сума, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба .

Въззивникът е направил разноски за двете производства за държавна такса от общо 75 лева или 38,35 евро и за експертиза от 127,82 евро или общо 166,17 евро. А пълномощникът му – адвокат е поискал за осъщественото безплатно представителство по 480 лева с ДДС за всяко от двете производства.

Съдът му присъжда адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в общ 2 размер от - 490, 84 евро , на колкото възлиза служещото за ориентир възнаграждение по член 7,ал.2,т.1 от НВАР при съобразяване на извършената от адвоката работа.

Воден от горните съображения, СГС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2150 от 7.02.2024 г. на СРС, 90-ти състав по гр.д.

№ 3787/2023 г. в частта относно отхвърления иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за връщане на платеното в размер на 200 лева по нищожната клауза за неустойка по член 17 от договор за кредит № 645319/ 19.09.2020 г. и присъждането на „ Стик – Кредит“ АД на разноски по член 78,ал.3 от ГПК в размер на 400 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ Стик – Кредит“ АД, ЕИК : 202557159, град Шумен, пл. „ ******** Б да заплати на С. М. П. , ЕГН: ********** от град София , с адрес на пълномощника – адвокат Д. В. М. от град Пловдив, бул. „ ******** сумата в размер на 102,26 евро, платена без основание по клаузата за неустойка по член 17 от сключения между страните договор за кредит № 645319/ 19.09.2020 г., ведно със законната лихва , считано от 25.01.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ Стик – Кредит“ АД, ЕИК : 202557159, град Шумен, пл. „ ******** Б да заплати на С. М. П. , ЕГН: ********** от град София разноски за двете производства в общ размер от 166,17 евро на основание член 78,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ Стик – Кредит“ АД, ЕИК : 202557159, град Шумен, пл. „ ******** Б да заплати на адвокат Д. В. М. от град Пловдив, бул. „ ******** адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА за двете производства в общ размер на 490, 84 евро с включен ДДС.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член

280,ал.3,т.1 от ГПК .

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4