Решение № 1662 от 13.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1662 гр. Варна, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110112150 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх. №69905/21.09.2023 г., подадена от „Примабилд" ООДq със седалище и адрес на управление: в с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик, ул. „Асен Златаров" № 36, ЕИК: 148056223, представлявано от управителя Невян Иванов Дринчев срещу „Проектиране и Строителство Инвест" ЕООД, ЕИК:205352096, със седалище и адрес на управлението в гр.Варна, ул. „Самуил" № 20, ет.5, ап.9, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Орлин Димитров Славов, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8097.66 (осем хиляди и деветдесет и седем и 66 ст.) лева, представляваща неизплатена цена на доставка, транспорт и полагане на бетонови разтвори по фактура № 0000011688/01.04.2023 г. ведно със законната лихва върху дължимата главница от завеждане на иска - 21.09.2023г. до окончателното й изплащане и сумата от 471.00 (четиристотин седемдесет и един) лева, представляваща с мораторна лихва за периода от 04.04.2023 г. до 21.09.2023г.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включващи и сумата от 1021 (хиляда двадесет и един) лева, представляваща направените разноски по обезпечаване на иска по ч.гр.д.№ 10847/2023г. на Варненски PC и изп.д.№ 417/2023г. на ЧСИ Румяна Тодорова № 717, вкл. адв. хонорар, чрез налагане на възбрана върху недвижимо имущество на длъжника, за които ще представим списък с разноските по смисъла на чл.80 ГПК в законоустановения срок..

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

1

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 31.03.2023г. сключил с ответника „Проектиране и Строителство Инвест" ЕООД, като възложител, договор за доставка, транспорт и полагане на бетонови разтвори, по силата на който ответникът възложил, а „Примабилд" ООД, като изпълнител по заявки на възложителя, се задължил да достави и положи с бетон-помпа бетонови разтвори до обект на изпълнителя в с.

Шкорпиловци, Обл.Варна, срещу задължението на възложителя да заплати по банков път доставените количества бетон в деня на доставянето или на следващия работен ден. В изпълнение на задълженията си по договора ищцовото дружество изпълнило на 01.04.2023г. по заявки на ответника седем курса с бетоновоз - доставки и полагане на бетон ПР-16 С 12/15 S3-X0 - CI 0,2 - Dmax 20,00 (В15БП), с общо количество от 57 куб.м. За извършените транспорт, доставка и полагане били издадени и подписани от двете страни Експедиционни бележка за готова бетонна смес № № 20230401093427, 20230401093711, 20230401093806, 20230401093822, 20230401093839, 20230401135920,

20230401150909. На съшия ден била издадена и приета от ответника данъчна фактура за извършените транспорт, доставка на бетон и полагане, с № 0000011688/01.04.2023 г. на стойност 8097.66 лева с включен ДДС.

Излага още, че съгласно чл.6. от сключения договор крайният срок за плащане на горепосочената сума по фактура № 0000011688/01.04.2023 г. бил първият работен ден след доставката - 03.04.2023г. Ответникът не заплатил дължимата сума на падежа, като не я е заплатил и до датата на депозиране на исковата молба, въпреки многократните устни покани за плащане. Била изпратена и писмена покана за плащане, която куриерската фирма не успяла да връчи, въпреки многократните опити за това, поради липсата на представители на ответника на адреса му на управление в гр.Варна, ул. „Самуил" № 20, ет.5, ап.9.

Ищецът твърди, че цената, която „Проектиране и Строителство Инвест" ЕООД не му е заплатило за горепосочените доставки на бетон по фактура № 0000011688/01.04.2023 г., е в размер на сумата 8097.66 лв., представляваща главницата по настоящия иск, както и лихвата за забава върху посочената сума за периода 04.04.2023 г. -21.09.2023г., в размер на 471.00 лева.

В срока за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител признава иска.

Прави възражение за присъждане на разноски в полза на ищеца за обезпечително производство и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и моли за неговото уважаване и постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и 2 правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ.

От ищеца са представени договор за доставка, транспорт и полагане на бетонови разтвори от 31.03.2023 г., копие от експедиционна бележка за готова бетонна смес № 20230401093427 от 01.04.2023 г., копие от експедиционна бележка за готова бетонна смес №20230401135920 от 01.04.2023 г., копие от експедиционна бележка за готова бетонна смес № 20230401093822 от 01.04.2023 г., копие от експедиционна бележка за готова бетонна смес № 20230401150909 от 01.04.2023 г., копие от фактура № 0000011688/01.04.2023 г. на стойност 8097.66 лева, копие от уведомително писмо изх.

№ 19/07.07.2023 г., копие от писмо изх. № 193673/10.08.2023 г., копие от електронно изявление от 07.07.2023 г., копие от разпечатка от сметка 411 Клиенти от 01.01.2023 г. до 23.08.2023 г. От същите се установява, че със сключения договор между страните е уговорено ищецът да достави и положи на обект на ответника при заявка нужните количества бетонови разтвори с бетон-помпа. В изпълнение на задълженията си по договора ищцовото дружество изпълнило на 01.04.2023г. по заявки на ответника седем курса с бетоновоз - доставки и полагане на бетон ПР-16 С 12/15 S3-X0 - CI 0,2 - Dmax 20,00 (В15БП), с общо количество от 57 куб.м. За извършените транспорт, доставка и полагане били издадени и подписани от двете страни Експедиционни бележка за готова бетонна смес № №20230401093427, 20230401093711, 20230401093806, 20230401093822, 20230401093839, 20230401135920, 20230401150909. На съшия ден била издадена и приета от ответника данъчна фактура за извършените транспорт, доставка на бетон и полагане, с № 0000011688/01.04.2023 г. на стойност 8097.66 лева с включен ДДС. Не са представени доказателства за заплащане на доставените количества бетон.

С оглед на направеното от ответника признание на иска и последвалото от страна на ищеца искане да бъде постановено решение при признаване на иска, на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и определил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същото е направено от ответника, който може да се разпорежда с признатото право, съгласно изискванията на чл. 237, ал.3, т.2 от ГПК и не противоречи на закона и добрите нрави, с което е спазено и условието на чл. 237, ал.3, т.1 от ГПК.

3

Поради което и съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени при условията на чл. 237 ГПК.

С оглед крайния изход от спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски.

От ищеца се претендира заплащане на разноски направени в настоящото съдебно производство в размер на 1573,91 лв., от които държавна такса в размер на 373,91 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 1200,00 лв.

От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, по което съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет дължимото минимално възнаграждение при интерес от 1000 до 10000 лв. е в размер на 400,00 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв., или в случая 400,00 лв. + 756,87 лв., или общо 1156,87 лв., на която сума следва да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждениe.

От ищеца се претендира заплащане и на разноските, направени по ч.гр.д.

№10847/2023 г. на ВРС, по което се твърди, че е допуснато обезпечение на предявения иск в настоящото производство при условията на чл. 390 от ГПК. За доказване на тези разходи ищецът е представил единствено квитанция за заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на искане за допускане на обезпечение, но не е ангажирал доказателства за реалното подаване на такава молба и уважаването й, поради и което съдът намира, че в случая не са ангажирани доказателство за основанието на този разход, поради което съдът намира, че следва да остави без уважение искането.

Разходите, претендирани в производството по твърдяно като образувано въз основа на допуснатото обезпечение пред ЧСИ съдът намира, че също не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца, тъй като са производни на разходите по самото обезпечително дело, доколкото съдът не установи да е заведено такова от събрания по делото доказателствен материал. Освен това от ищеца в исковата молба се сочи, че наложеното обезпечение е възбрана върху недвижимо имущество на длъжника, която се налага от Служба по вписванията, а не от ЧСИ. Отделно от горното разходите, във връзка с допуснати обезпечения, направени извъсъдебно не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „Проектиране и Строителство Инвест" ЕООД, ЕИК 205352096, със седалище и адрес на управление: в гр.Варна, ул. „Самуил" №20, ет.5, ап.9, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Орлин Димитров Славов да заплати на ищеца „Примабилд" ООД, ЕИК 148056223 със седалище и адрес на управление: с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик, ул. „Асен Златаров" №36, представлявано от управителя Невян Иванов Дринче сумата 8097.66 (осем хиляди и деветдесет и седем и 66 ст.) лева, представляваща неизплатена цена на доставка, транспорт и полагане на бетонови разтвори по фактура №0000011688/01.04.2023 г. ведно със законната лихва върху дължимата главница от завеждане на иска 21.09.2023г. до окончателното й изплащане и сумата от 471.00 (четиристотин седемдесет и един) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.04.2023 г. до 21.09.2023г. върху главницата от 8097,66 лв., на осн. чл. 237 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Проектиране и Строителство Инвест" ЕООД, ЕИК:205352096, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Самуил" №20, ет.5, ап.9, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Орлин Димитров Славов ДА ЗАПЛАТИ на „Примабилд" ООД, ЕИК: 148056223, със седалище и адрес на управление: с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик, ул. „Асен Златаров" №36, представлявано от управителя Невян Иванов Дринче сумата от 1530,78 лв. (хиляда петстотин и тридесет лева и седемдесет и осем стотинки), от която 373,91 лв. – държавна такси и 1156,87 лв. – адвокатско възнаграждение, представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.