Решение № 195 от 20.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000131 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №1654/24.01.2022г. по описа на ВОС на ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, със седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат В.П., САК.

Предмет на обжалване е частта на решение №505/20.12.2021г. на Варненски окръжен съд (ВОС), постановено по т.д. №71/2021г. по описа на ВОС , с която ответното застрахователно дружеството – настоящ жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца С В Р., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. АТ. Л. , ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. Варна, сума над 10 000 лева до присъденото обезщетение в размер на 15 000 лева за причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило 20.06.2020г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Сливница“ и бул. „Република“ , по вина на водача на л.а.

„БМВ 320”, рег. № Х ХХХХ ХХ, С И, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по полица BG/12/0000715841, както и в частта относно определения начален момент на законната лихва за забава върху присъденото обезщетение – считано от 21.12.2020 година.

1

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел всички установени по делото факти от значение за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, позовал се е избирателно на части от заключението на СМЕ и е пренебрегнал обезщетителния характер на института на непозволеното увреждане, като определеният размер от 15 000 лева не е съобразен с характера на увреждането, интензитета на търпените болки и неудобства, констатираното пълно възстановяване на ищеца, както и със съдебната практика и с общественоикономическите условия в страната. Оспорва се като неправилен и необоснован и извода за неоснователност на направеното в хода на процеса възражение за съпричиняване на вредите, като се твърди, че съдът не е отчел всички факти, относими към механизма на получената травма – детето е пътувало на средна задна седалка, до поставен вляво от него кашон, ръстът и теглото му са налагали задължително ползване на допълнителна повдигаща седалка, за да се постигне ефективно действие на предпазния колан, поставянето на който без това допълнително съоръжение би довело до непредвидено нараняване; в нарушение на чл.137в, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл. 137б от ЗДвП майката и законен представител на детето, която към момента на ПТП е управлявала лекия автомобил, не е снабдила автомобила с повдигаща седалка и не е поставила предпазен колан; травмата е получена под въздействие на инерционните сили, действащи в посока ляво, при съприкосновение с части от купето или с кашона; мястото на травмата - в лявата ключица, анатомично е част от торса на човешкото тяло.

Изразява и несъгласие с определената начална дата, от която се дължи присъдената законна лихва върху главницата, като, поддържайки твърдение, че посочената с подаденото уведомление до застрахователя банкова сметка е на законния представител на детето, а не на самото пострадало лице, както изрично предписва Наредба № 49, и позовавайки се на чл.380, ал.3 КЗ, съгласно която непредставянето на банкова сметка е приравнено „на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409”, счита, че законна лихва от 21.12.2021 г. не се дължи и решението в тази част е в противоречие с материалния закон и е неправилно.

При тези основни оплаквания въззивникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД моли за отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявения главен осъдителен иск за неимуществени вреди за сума над 10 000 лв., респ. на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава. Моли в съответствие с това решението да бъде изменено и в частта му за разноските като му се присъдят разноски и за въззивното производство.

В подадения писмен отговор вх. №4248/21.02.2022г. въззиваемият ищец чрез пълномощника си по делото адвокат Ц.В., САК, оспорва въззивната жалба като 2 неоснователна и недоказана. Като прави собствен анализ на събраните по делото доказателства и заключенията на изслушаните по делото експертизи, обосновава становище, че първоинстанционният съд е определил един справедлив размер на застрахователно обезщетение, което в пълен размер репарира нанесените ищеца неимуществени вреди, като правилно и обосновано е приел за недоказано възражението на ответната страна за наличие на съпричинително поведение. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено от въззивния съд.

В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, страните не са взели участие.

С молба, подадена преди съдебното заседание от процесуалния представител на страната адвокат В. П. въззивникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД заявява, че поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък, инкорпориран в самата молба.

Пълномощникът на въззиваемия ищец С. Р. адвокат Ц. В. също е подал молба преди съдебното заседание, в която като поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение.

Претендира присъждане на разноски като представя списък по чл.80 от ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищеца С В Р., ЕГН **********, от гр. Варна, действащ чрез своята майка и законен представител Д. АТ.

Л., ЕГН **********, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, гр. София обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило н а 20.06.2020г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Сливница“ и бул.

„Република“, по вина на водача на л.а. „БМВ 320”, рег. № Х ХХХХ ХХ, С И, изразяващи се в изживени болки и страдания от причиненото му телесно увреждане – фрактура на лява ключица, и психични страдания от изживяното произшествие.

Претендирано е обезщетение в размер на 30 000 лева.

Така предявеният главен иск намира своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищеца за осъждане на ответника да му заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция 3 21.12.2020г., до окончателното му плащане.

Независимо, че началният момент на търсеното обезщетение за забава е обвързан с изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя по отправеното искане от пострадалото лице за плащане на обезщетение, като се има предвид както даденото от ищеца по реда на чл.129, ал.2 ГПК уточнение на акцесорния иск, така и изричната негова квалификация от съда още в представения на страните проект за доклад, приет за окончателен в първото (и единствено) открито съдебно заседание по делото, обосновано следва да се приеме, че предмет на предявената акцесорна претенция са лихвите за забава при непозволено увреждане (чл.84 ал.3 ЗЗД).

Същата се квалифицира правно по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Исковете са били уважени частично от първоинстанционния съд, като в частта му, с която ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди до размера на сумата 10 000 лева, ведно със следващото се обезщетение за забава, постановеното от него решение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила.

Зачитайки предметните предели на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд приема за установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на л.а.

„БМВ 320”, рег. № В 3243 ВХ, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, причинените на пострадалия ищец травматични увреждания.

По отношение на извършеното увреждащо деяние, неговата противоправност и вината на дееца - застрахованият водач С И, съдът е обвързан и от задължителната сила на решението на наказателния съд по НАХД 4342/2020г. на Варненски районен съд, влязло в сила - чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

Спорните въпроси, пренесени във въззивното производство, са свързани с размера на обезщетението, наличието на основание за неговото намаляване в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД поради съпричиняване на вредите от пострадалото лице и началната дата на обезщетението за забава, от която застрахователят дължи неговото плащане.

Причинените на малолетния ищец - пострадал при процесното пътно произшествие вреди са надлежно установени по вид и обем – счупване на лява ключица с леко разместване на външния фрагмент в посока отгоре надолу, от типа „зелена пръчка”, наложило комплексно лечение с обездвижване на лявото рамо (чрез поставена ортеза) за период от около 20-30 дни и консервативно лечение с обезболяващи. Според мнението на съдебния медик в първите две седмици след 4 травмата болките в областта на лявата ключица, лявото рамо, при движение, са реални, пострадалият щади крайника, използването на левия горен крайник е ограничено. През този период се налага да ползва и чужда помощ при осъществяване на битови нужди лична хигиена, обличане и други. След период от около 1,5 месеца болките отзвучават напълно, функцията на крайника се възстановява. При проведения клиничен преглед е установено, че физическото състоняние на ищеца е добро, функцията на крайника е възстановена, не е необходимо провеждане на каквото и да е било лечение по отношение на обсъжданото травматично увреждане. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, за ответника е възникнало задължението да изплати претендираното застрахователно обезщетение. Размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи съобразно принципа на справедливостта, разписан в чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената в това отношение съдебна практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай, каквито са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените телесни увреждания, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата за отзвучаване на уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му положение. Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на социални плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата на минималните застрахователни лимити.

Претърпените болки и страдания в резултат на получените увреждания ищецът доказва с ангажираните по делото свидетелски показания на П Л. - негова леля, също пътник в пострадалия автомобил (на предна дясна седалка)и пряк очевидец на пътния инцидент. Свидетелката М сочи, че ищецът С е пътувал на средната задна седалка в автомобила, непосредствено до него от дясно е пътувал неговият брат – близнак, а вляво е бил разположен голям кашон, привързан с обезопасителния колан.