Решение № 764 от 05.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №

20243110105002 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Г. А. К., с ЕГН ********** срещу „К." ЕООД, с ЕИК *** с искане съдът да постанови решение с което обяви клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 на Договор за паричен заем № 897519/20.07.2023 г. за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД поради противоречие със закона, а в евентуалност на основанието същата клауза на чл.3, ал.2, т.9 на Договор за паричен заем № 897519/20.07.2023 г. да се обяви за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави;

Предявен е и кумулативно съединен осъдителен иск за осъждане на „К." ЕООД, с ЕИК *** да плати на Г. А. К., с ЕГН ********** сумата в размер на 35.25 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата;

Ищцата претендира адв.възнаграждение. заплащане на разноските за производството в т.ч.

Посочва банкова сметка по която ответникът може да плати задължението IBAN: *** Титуляр: Г. А. К..

Твърденията в молбата са, че на 20.07.2023г. между страните е сключен Договор за паричен заем №897519 по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 200 лева. Съгласно чл.3, ал.2, т.9 от Договора заемателят дължи „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем" в размер на 35.25 лева.

Ищцата счита, че същата такса е нищожна на следните основания:

Съгласно чл. 10а, ал.1 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, кредитор може да събира от потребител такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Но съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 кредитор не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Смятам, че услугата, описана в договора за заем като „Такса за експресно разглеждане" има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което действие разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. Разглеждането на заявление за предоставяне на заем категорично представлява част от действията по усвояване на кредита. Противоречието с чл. 10а, ал. 1 и 2 води 1 до нищожност на таксата съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Клаузата е нищожна, тъй като е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, на основание чл.

146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради противоречие с императивни норми на закона. Договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената такса противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради горепосоченото е изпълнен общия състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая събраната такса представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че таксата бе включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.

В условията на евентуалност ищцата счита същата клауза на договора за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна.

Общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема в размер на 239 лева е заплатена изцяло от ищцата на 03.08.2023 г. за което представя платежно нареждане. В общата дължима сума е включена и таксата, която счита за нищожна. Предвид нищожността на посочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки таксата и дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Описаните обстоятелства обуславят правния интерес на ищцата за предявяване на съединените искови претенции срещу ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника с който оспорва изцяло предявените искове и моли за отхвърлянето им.

По допустимостта на исковата молба

Смята, че настоящото производство, разглеждано самостоятелно, е недопустимо поради това, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право. В рамките на няколко месеца от ищеца са подадени 9 /девет/ искови молби срещу финансови институции от групата на Е.

В. Ф., ЕИК/ПИК ***, чиято собственост са „С.К." ООД, ЕИК *** и „К." ЕООД, ЕИК ***, като пет от тях са срещу настоящия ответник. Исковите молби са напълно идентични, като с тях се оспорват идентични кредитни продукти, предоставени чрез девет договора, като във всеки един от тях страните са уговорили такса за експресно разглеждане на исканията за предоставяне на кредит. Така в настоящото производство, както и в предходното се оспорват идентични условия за плащане на експресна услуга с напълно еднакви аргументи, като кредитори по договорите са дружества с един собственик. От изложеното е видно, че разделянето на споровете по деветте договора в девет отделни производства е с единствената цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Образуваните гр. дела пред Районен съд Варна са със следните номера: гр.д. № 5963/2024 г., гр.д. 4060/2024 г., гр. д. № 679/2024 г. - обявено за решаване, гр. д. № 5002/2024 г. и гр. д. № 2589/2024 г. срещу К. ЕООД. Гр. д. № 677/2024 г., гр. д. № 14936/2023 г. гр. д.

№ 4259/2024 г. и гр. д. № 6123/2024 г. срещу С.К. ООД. Граждански дела 14963/2023 г. и 2589/2024 г. са решени и в полза на ищеца са присъдени разноски, а гр. д. № 679/2024 г. е обявено за решаване.

С деветте напълно еднакви искови молби се оспорват девет договора за кредит, сключени между страните с идентични кредитни услуги, респективно при идентични условия. Като тези условия се атакуват в девет отделни производства с напълно еднакви аргументи. Въпреки че ищцата е имала възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, 2 като предяви в една искова молба идентичните си искове и претенциите си за недействителност на договори в цялост и на отделни договорни клаузи, тя е образувала девет с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Това е видно от самите размери на осъдителните искове по дела. Намирам процесуално поведение на ищеца за очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК "Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината."Съобразно установената съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право /Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС III г.о.: Определение №52/24.01.2017 по дело №222/2017 на ВКС ГК. IV г.о.: К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119: Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г. : М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г.: /Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК,: Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A: Определение № 636 на Пловдивския апелативен съд от 25.11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г./

Предвид изложеното по-горе в настоящия случай мол и с ъ д ъ т да противодейства на извършената злоупотреба с право, като: а)по реда на чл. 213 ГПК съедини гр. д. № 4060/2024 г., гр. д. № 5963/2024 г. и гр. д. № 5002/2024 г. в едно производство и постанови едно общо решение по тях.

Налице е съществена идентичност между делата и ищцата има единствена цел генериране на все по-високи разноски за ответното дружество. Към настоящия момент делата са на един и същи етап, твърденията, аргументите и оспорванията са идентични, предявени са напълно идентични искания, процесуалните представители и на двете страни са едни и същи. Найсъществената прилика между делата е, че обстоятелствата на които се основават исковете са еднакви, поради което спорният предмет и правният въпрос, по които следва да се произнесе съдът е един по деветте производства. А именно нищожна ли е уговорката за плащане на допълнителната услуга за експресно разглеждане. Разглеждането на деветте производства съвместно и постановяването на едно общо решение би отговаряло в най-пълна степен на принципите на гражданския процес: добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните под страх от отговорност за вреди, състезателното начало и равенството между страните в производството. Не на последно място, и процесуална икономия, тъй като така съдът няма да бъде задръстван от напълно идентични молби, искания и становища по отделни производства, респективно задължен да се произнася по всички тях поотделно, а и ищецът ще може в най-пълна степен и кратки срокове да получи разрешение на инициираните от него спорове. В духа на изложеното по-горе районните съдилища съединяват предявените самостоятелно производства, които имат едни страни и идентични искове. Така Определение № 14630/03.04.2024 г. по гр. д. 4102/2024 г. на СРС, 41 с-в:

Определение № 120/24.01.2024 г. по гр. д. № 52/2023 г.: Протоколно определение от о.с.з., проведено на 31.01.2024 г. по гр. д. № 1058/2023 г. на РС - гр. Петрич, I-ви състав: Протоколно определение от о.с.з., проведено на 31.01.2024 г. по гр. д. № 1195/2023 г. на РС -гр. Петрич. б)при условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени, ответникът моли при уважаване на иска да не се присъждат разноски в полза на ищцата, доколкото такива вече са й присъдени по дело между настоящите страни по примера на заслужаващата високо признание практика на Софийски градски съд в Решение от 21.01.2021 г. по в. гр. д. № 6572/2019 г. на II-Г състав, Определение № 2927/07.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1597/2023 г. на ЧЖ-VI-A състав, Определение № 11379/10.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 11595/2022 г., Определение № 4836 от 18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4272/2023 г. Практиката на СГС е подходящ пример за това как съдилищата трябва да реагират на подобни опити да се шиканира процеса и да се задръства съдебната система с изпразнени от съдържание дела. До извод за недължимост на разноски при множество заведени идентични дела са достигнали и други Районни съдилища, които оставят без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски поради наличието на злоупотреба с право 3 при предявяване на многобройни дела в отделни производства срещу „С.К." ООД. Така Определение № 296 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 851/2023 г. на Районен съд - гр. Смолян и Определение № 27213/03.08.2023 г. по гр. д. № 55943/2023 г. на 36 с-в, в които Районният съд се е позовал на Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г.о.: